На България ѝ трябват чужди пари!

| от |

Данните на Евростат показват: цената и производителността на труда в България растат и сега, но си остават най-ниските в ЕС. Това изоставане може да се навакса само с много инвестиции, казва икономистът Лъчезар Богданов за Дойче веле.

3fe754e20814778e7df2dc2ee78ca26c

Българските медии с охота разпространиха поредните европейски данни, които показват, че разходите за труд в България и през 2013-та са били най-ниски в ЕС – 3,70 евро на отработен час. Това е 6,5 пъти под средната стойност за съюза – 23,70 евро. И почти 11 пъти под цената на отработен час в Швеция /40 евро/, която е на другия полюс на класацията. Почти никой обаче не обърна внимание на появилите се едновременно с тях данни за производителността на труда в ЕС. В тази класация България отново е на дъното, при това още по-отчетливо. При средно за съюза 32,2 евро на час в България се създават 4,8 евро – 6,7 пъти по-малко. Което е над 11 пъти по-малко от производителността в страната-първенец в тази класация – Дания.

Кое расте по-бързо – заплатите или производителността?

Дори и в кризата обаче България е страната в ЕС с най-бързо нарастващите разходи за труд и, съответно, доходи в номинално изражение. За 5 години след 2008-ма нарастването е с цели 44,1% при среден за ЕС ръст от 10.2%. За сравнение сред страните от еврозоната най-висок е ръстът в Австрия (18.9%). В същото време е нараснала и производителността на труда, но значително по-скромно – с между 10 и 15%.

Според управляващия съдружник в изследователската и консултантска компания Индъстри Уоч Лъчезар Богданов основното обяснение за този ръст е, че, за разлика от други страни, в България веднага след началото на кризата много бързо бяха закрити около 450 хиляди работни места, което позволи заплатите на част от останалите дори да растат, а на икономиката като цяло да не влоши производителността на труда.

Тези данни опровергават някои популярни обяснения за ниските доходи в България и рецепти за тяхното повишаване. Като например тезата, че доходите далеч изостават от ръста в производителността на труда и биха могли да бъдат рязко повишени при „по-справедливо“ разпределение на произведената стойност. Всъщност, както посочва Лъчезар Богданов, тенденцията е обратна. От 2001-2002-ра година досега разходите за труд са нараснали около 4 пъти, а производителността – около три пъти. Тоест, нивото на заплащане в страната приблизително съответства на производителността на труда.

Ниска стартова база, ниска добавена стойност

Лъчезар Богданов прави уговорката, че при анализа на данните трябва да се прави разлика между доходите на работещите и разходите за труд на работодателите. Вторите включват не само договорените заплати, а и всички видове осигуровки. Това обяснява част от разликата с други европейски страни, където осигуровките достигат до една трета от общите разходи, докато у нас те са само 15-16%, след като част от вноските бяха поети от бюджета.

Така или иначе страната не помръдва от последното място по двата показателя, които си остават много ниски, а темповете на настигане – много бавни. Една от причините за това е в изключително ниската стартова база при възнагражденията заради макроикономическата катастрофа през 1996-1997 година.

По-дълбоката причина обаче е в структурата на българската икономика. Когато говорим за производителност, обяснява Лъчезар Богданов, не е важно само колко е „физическата“ производителност има един работник – разликата между двама работници, които вършат една и съща работа в България и, да речем, в Швеция, може би няма да е толкова голяма.

Като цяло българската икономика обаче произвежда предимно материали, стоки и услуги с ниска добавена стойност и ниска пазарна цена в глобалната икономика. Затова според експерта ключовият въпрос е как да се изкачим нагоре по стълбицата, как българският бизнес да навлиза все повече в процеси с повече вложени знания, технологии и умения, които да вкарват повече принадена стойност в страната. Такива примери вече има – производство на електрически съоръжения, автокомпоненти, химически продукти, фармацевтика. Но процесът е твърде бавен и недостатъчен, за да се отрази в чувствително повишаване на общото ниво на възнагражденията.

Ключът е в инвестициите

Ключът е в инвестициите, казва Лъчезар Богданов. Трябва много повече инвеститори да вложат много повече средства в много повече нови предприятия, които създават продукция с по-висока добавена стойност. Когато тези инвеститори започнат да се състезават, за да наемат едни и същи хора, тогава постепенно ще се вдигнат и доходите. България обаче е страна, в която има изобилие от свободна работна ръка, предимно недобре квалифицирана, както и относителна оскъдица на ресурси. Това, всъщност, е дефиницията на изоставането – бедността е свързана с дефицита на знание и технологии, машини, патенти, интелектуална собственост върху изобретения, инфраструктура и капитали. Начинът да се настигнат другите е като привлечеш онези, които имат в повече, за да го инвестират в твоята икономика.

Проблемът е в това, че тези инвеститори биха дошли само ако могат да спечелят малко повече, отколкото биха спечелили със същия капитал в тяхната собствена страна. Ако някой би спечелил в Германия, колкото в България, защо да прави бизнес тук? Когато си в силно изоставаща позиция като България, трябва да си готов да жертваш нещо, за да бъдеш привлекателен. Ниските засега разходи за труд са част от цената на изоставането и на неговото наваксване, казва Лъчезар Богданов.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.