Мюсюлманите са срещу омразата

| от |

Мюсюлманите в Германия се дистанцираха от престъпленията, вършени в името на исляма. Те дадоха ясен знак за толерантност. Немюсюлманското общество е длъжно да поеме тази протегната ръка, смята Бетина Маркс от Дойче веле.

В Сирия и Ирак терористите от „Ислямска държава“ напредват постоянно. Убиват и грабят, измъчват и унижават десетки хиляди хора. Каква е реакцията на мюсюлманите в Германия? В деня на „отворените врати“ /19.09./, посетителите на ислямските джамии издигнаха своя глас срещу религиозната омраза и неправдата. По този начин те категорично се дистанцираха от екстремистите, които в името на религията създават ужасяващ терористичен режим в Близкия изток. Режим, чиито жертви впрочем са предимно мюсюлмани.

Дистанциране от екстремистите

По време на информационния ден на германските мюсюлмани, те се разграничиха и от най-малко 400-те свои единоверци от германски произход, участващи в ужасяващите престъпления. Това са млади мъже и жени, радикализирани чрез интернет или от ислямистки проповедници. В повечето случаи те не се числят към мюсюлманските общности в Германия /около 2000 на брой/, които са обединени в четири големи ислямски съюза.

Мнозинството от мюсюлманите, живещи в Германия, са далеч от всякакви екстремистки тенденции – тези хора не бива да бъдат държани отговорни за това, че има и /малцина/ други, които са религиозно заслепени и надъхани с омраза, заради която са готови да жертват живота си и този на другите. Толкова по-добре е, че ислямските общности категорично се разграничиха от тези фанатици.

С това де допринасят за по-обективното водене на дебата. А това е важно във времена, в които германското общество е поразено от ужасяващите събития в Близкия изток, и в които крайно десни екстремисти се опитват да насаждат омраза към исляма и мюсюлманите като цяло. Показателно е, че броят на нападенията срущу мюсюлмани и мюсюлмански институции нараства.

Нападения срещу мюсюлмани в Германия

През август в Германия бяха извършени пет нападения срещу джамии, което бележи печален рекорд. Германските мюсюлмани протестираха срещу подобен род нетолерантност, също както и срещу антисемитизма и омразата срещу евреите.

„Когато се нападат синагоги, аз съм евреин. Християнин съм, когато се преследват християни, и мюсюлманин – когато се извършват палежи на джамии“, заяви председателят на Централния съвет на мюсюлманите в Германия Айман Мазиек. Силни думи, към които би трябвало всички да се присъединим.

Нужни са решимост и гражданска смелост, за да се противопоставим на растящата нетолерантност, екстремизма и фанатизма. Само кураж и решимост обаче не са достатъчни. Политиците трябва да се погрижат за това, маргинализираните младежи в неравностойно положение да получат перспектива, като за целта бъдат отпуснати повече средства за работа с младежта от ислямските сдружения.

Политиците имат и друг дълг: нужен е още по-активен ангажимент за уреждането на конфликтите, разтърсващи Близкия изток и за пресушаването на идейното блато, което поражда тероризъм. Медиите пък са длъжни да разясняват и информират, но и да внимават за това, подборът на техните теми и изразни средства да не стимулира допълнително отчуждаване и радикализиране.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!