Мумията в кристалния ковчег

| от |

Втора част от анализа за Китайската комунистическа партия на нашия експерт (казвам аз, че ще го уредим за посланик) по китайските въпроси Иван Петров. Ако някой е пропуснал първа част, може да я види тук, струва си.

Точно над площад Тиенанмън („Портите към Небесното Спокойствие“), над южния вход на Забранения Дворец, огромен портрет на Мао Дзъдун стоично наблюдава внушителния мавзолей, където се намира мумифицираното тяло на вожда на комунистически Китай, обвито в червен флаг със сърп и чук. Всеки ден стотици китайски и чуждестранни туристи чакат с часове, за да зърнат Великия Кормчия в неговия кристален саркофаг.

Tian'anmen

До преди десетилетие беше нормално да станете свидетели на емоционални изблици от превъзбудени поклонници, които падат на колене пред Червения Император на Китай. Но сега, повечето туристи разглеждат мястото с видимо безразличие и даже разочарование. „Аз чаках на опашката цял час за това?“, казва мъж на средна възраст със силен селски акцент. „Сигурен съм, че това е просто восъчна фигура, това е чиста загуба на време“

Тези малки промени в обществените нагласи през последните 15 години представляват дълбоки промени в идеологията на китайското общество. Пери Линк, професор в Калифорнийския Университет в Ривърсайд и един от най-уважаваните западни експерти по Китай, смята, че идеологическата основа на партията вече е прогнила. „Хората се присъединяват към Партията тези дни, за да създадат guanxi (връзки) и да напреднат, а не защото вярват в някакви социалистически идеали.“

Онлайн цензурата в Китай е една от най-рестриктивните в света. Twitter, Facebook. YouTube, New York Times и безброй много други сайтове и услуги са блокирани, заради страха на Партията, че те биха могли да се използват за организирането на политическа опозиция. Но за да бъде социалното напрежение контролирано, има китайски алтернативи, като Weibo, Youku, RenRen и др., който са под стриктен контрол на централното правителство, но дават на хората една илюзия за свободен дискурс.

Шън Джъхуа е професор в East China Normal University, чиято специалност е СССР и е син на офицер от Народната Освободителна Армия, който е служил заедно с Мао по време на революцията. В началото на 80-те години на миналия век, той прекарва две години в затвор, защото бива несправедливо обвинен в шпионаж за ЦРУ. През септември 2009 г. той и малка група от доверени академици биват призовани от Дзян Дзъмин, Генерален Секретар на ККП от 1989 до 2002 г., за да обсъдят падането на Съветския Съюз. „Горбачов предаде революцията“, казва Дзян и моли учените да идентифицират конкретните елементи, които са довели до разпадането на СССР.

Възгледите на Дзян са споделяни от много в ККП, включително от Си Дзинпин. В реч, която Си изнася пред членове на Партията и военни малко след като става лидер на партията, той казва, че СССР се е разпаднала, защото никой не е имал достатъчно смелост да се изправи и противопостави на тези либерални реформи. Шамбо счита, че ръководството на ККП никога няма да си позволи да направи същите реформи, които Горбачов започва, защото ги е страх от пълния крах на системата.

CCP - Ruling Echalon

„Китай сега има много повече сила във военно, дипломатическо и икономическо отношение отколкото в миналото и вече може да си позволи да противоречи открито на страни като Великобритания и САЩ“, казва професор Линк. „Но въпреки това, властта на Партията в самата страна е по-крехка от всякога.“

Малко след като бива избран за Генерален Секретар на ККП, Си започва серия от репресии срещу известни дисиденти, свободата на словото и етническите сепаратисти в Синдзян. Въпреки надеждите на много от анализаторите Си да е либерален реформатор, той не показва абсолютно никакви знаци, че има желание за политически реформи. Когато про-западните медии от Хонг-Конг и Тайван научават за съществуването на „Документ Номер Девет“, таен меморандум, които бива разпространен из висшите ешелони на ККП, става ясно колко притеснено е новото ръководство от тези западни идеали. „Западни враждебни сили и вътрешни дисиденти постоянно проникват в идеологическата сфера на Партията. За да се запази хватката на властта от Партията, тези грешни начини за мислени, позиции и действия трябва да бъдат изкоренени.“

Според документа, страната е в „жестока“ битка със седем сериозни заплахи, които в академичните среди са известни като „седемте неща, за които не може да се говори“. Първо в списъка е „западен тип конституционна демокрация“, последвана от други табута в Китай като правата на човека, независима съдебна система, независими медии и признаване на грешките на Партията от миналото.

„Много хора са изключително разочаровани от думите и действията на Си,“ казва Шън Джъхуа. „Но има хора, които го защитават и смятат, че той първо ще затвърди властта си и стабилизира политическата ситуация преди да започне да прокарва нужните реформи“

Mao Tse-tung

„Друга по-песимистична и по-реалистична интерпретация на действията на Си е, че той няма нови и свежи идеи и затова просто цитира Мао и се опитва да се хване здраво за властта“, казва друг реформаторски настроен princling (термин използват за децата на видни партийни лидери от миналото) „Ако това е така, то Китай няма никаква надежда.“

Три десетилетия след като Дън Сяопин стартира мащабни пазарно-ориентирани реформи и започва откриването на Китай към света, икономиката на страната расте с темпове невиждани досега. Милиони хора са извадени от класата на бедността и това кара някой анализатори да твърдят, че „пазарният Ленинизъм“ опровергава тезата, че обществото се демократизира с нарастването на доходите. Но според редица професори още е много рано да се каже дали този „държавен капитализъм“ доказва или опровергава теорията на модернизацията.

БВП на глава от населеното в Китай е около $9200 и според професор Лиу Ю, специализиращ „Политически Науки“ в Университета Цинхуа, той все още не е достигнало нивото, след което страни с подобно културно минало започват прехода към демокрация. През 1988 г. Южна Корея и Тайван са имали БВП на глава от населението от $12 221 и $14 584, а нивата за СССР и Унгария през 1989 г. са били $16 976 и $11 257.

Тези цифри показват, че Китай ще постави началото на собствената си политическа трансформация само след няколко години. Но не бива да се забравя, че икономиката на Китай губи своята инерция и от ръст от 17% през четвъртото тримесечие на 2011 г. пада до растеж от под 7% през 2013 година, което е най-бавният темп от 13 години насам. Повечето икономисти очакват допълнително забавяне на тези темпове и през следващите няколко години.

Мао Юшъ, баща на „съвременната китайска микроикономика“, прогнозира, че Китай ще се изправи пред „неизбежна“ финансова криза в близките години, заради натрупването на огромния лош дълг. Китайското общество е едно от най-неравните общества в света и голяма част от богатството е концентрирано в малка част от политически елит. Ако сегашния спад в икономическия ръст доведе до икономическа криза или предизвика висока безработица, повечето анализатори смятат, че правителството ще трябва да се справя с масови протести и революции.

Системата в Китай рано или късно ще се сгромоляса, може би след месец, може би и след десетилетия, но това е неизбежно. Въпросът, който всички трябва да си зададат обаче е „А после какво?“

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″: