Мумията в кристалния ковчег

| от |

Втора част от анализа за Китайската комунистическа партия на нашия експерт (казвам аз, че ще го уредим за посланик) по китайските въпроси Иван Петров. Ако някой е пропуснал първа част, може да я види тук, струва си.

Точно над площад Тиенанмън („Портите към Небесното Спокойствие“), над южния вход на Забранения Дворец, огромен портрет на Мао Дзъдун стоично наблюдава внушителния мавзолей, където се намира мумифицираното тяло на вожда на комунистически Китай, обвито в червен флаг със сърп и чук. Всеки ден стотици китайски и чуждестранни туристи чакат с часове, за да зърнат Великия Кормчия в неговия кристален саркофаг.

Tian'anmen

До преди десетилетие беше нормално да станете свидетели на емоционални изблици от превъзбудени поклонници, които падат на колене пред Червения Император на Китай. Но сега, повечето туристи разглеждат мястото с видимо безразличие и даже разочарование. „Аз чаках на опашката цял час за това?“, казва мъж на средна възраст със силен селски акцент. „Сигурен съм, че това е просто восъчна фигура, това е чиста загуба на време“

Тези малки промени в обществените нагласи през последните 15 години представляват дълбоки промени в идеологията на китайското общество. Пери Линк, професор в Калифорнийския Университет в Ривърсайд и един от най-уважаваните западни експерти по Китай, смята, че идеологическата основа на партията вече е прогнила. „Хората се присъединяват към Партията тези дни, за да създадат guanxi (връзки) и да напреднат, а не защото вярват в някакви социалистически идеали.“

Онлайн цензурата в Китай е една от най-рестриктивните в света. Twitter, Facebook. YouTube, New York Times и безброй много други сайтове и услуги са блокирани, заради страха на Партията, че те биха могли да се използват за организирането на политическа опозиция. Но за да бъде социалното напрежение контролирано, има китайски алтернативи, като Weibo, Youku, RenRen и др., който са под стриктен контрол на централното правителство, но дават на хората една илюзия за свободен дискурс.

Шън Джъхуа е професор в East China Normal University, чиято специалност е СССР и е син на офицер от Народната Освободителна Армия, който е служил заедно с Мао по време на революцията. В началото на 80-те години на миналия век, той прекарва две години в затвор, защото бива несправедливо обвинен в шпионаж за ЦРУ. През септември 2009 г. той и малка група от доверени академици биват призовани от Дзян Дзъмин, Генерален Секретар на ККП от 1989 до 2002 г., за да обсъдят падането на Съветския Съюз. „Горбачов предаде революцията“, казва Дзян и моли учените да идентифицират конкретните елементи, които са довели до разпадането на СССР.

Възгледите на Дзян са споделяни от много в ККП, включително от Си Дзинпин. В реч, която Си изнася пред членове на Партията и военни малко след като става лидер на партията, той казва, че СССР се е разпаднала, защото никой не е имал достатъчно смелост да се изправи и противопостави на тези либерални реформи. Шамбо счита, че ръководството на ККП никога няма да си позволи да направи същите реформи, които Горбачов започва, защото ги е страх от пълния крах на системата.

CCP - Ruling Echalon

„Китай сега има много повече сила във военно, дипломатическо и икономическо отношение отколкото в миналото и вече може да си позволи да противоречи открито на страни като Великобритания и САЩ“, казва професор Линк. „Но въпреки това, властта на Партията в самата страна е по-крехка от всякога.“

Малко след като бива избран за Генерален Секретар на ККП, Си започва серия от репресии срещу известни дисиденти, свободата на словото и етническите сепаратисти в Синдзян. Въпреки надеждите на много от анализаторите Си да е либерален реформатор, той не показва абсолютно никакви знаци, че има желание за политически реформи. Когато про-западните медии от Хонг-Конг и Тайван научават за съществуването на „Документ Номер Девет“, таен меморандум, които бива разпространен из висшите ешелони на ККП, става ясно колко притеснено е новото ръководство от тези западни идеали. „Западни враждебни сили и вътрешни дисиденти постоянно проникват в идеологическата сфера на Партията. За да се запази хватката на властта от Партията, тези грешни начини за мислени, позиции и действия трябва да бъдат изкоренени.“

Според документа, страната е в „жестока“ битка със седем сериозни заплахи, които в академичните среди са известни като „седемте неща, за които не може да се говори“. Първо в списъка е „западен тип конституционна демокрация“, последвана от други табута в Китай като правата на човека, независима съдебна система, независими медии и признаване на грешките на Партията от миналото.

„Много хора са изключително разочаровани от думите и действията на Си,“ казва Шън Джъхуа. „Но има хора, които го защитават и смятат, че той първо ще затвърди властта си и стабилизира политическата ситуация преди да започне да прокарва нужните реформи“

Mao Tse-tung

„Друга по-песимистична и по-реалистична интерпретация на действията на Си е, че той няма нови и свежи идеи и затова просто цитира Мао и се опитва да се хване здраво за властта“, казва друг реформаторски настроен princling (термин използват за децата на видни партийни лидери от миналото) „Ако това е така, то Китай няма никаква надежда.“

Три десетилетия след като Дън Сяопин стартира мащабни пазарно-ориентирани реформи и започва откриването на Китай към света, икономиката на страната расте с темпове невиждани досега. Милиони хора са извадени от класата на бедността и това кара някой анализатори да твърдят, че „пазарният Ленинизъм“ опровергава тезата, че обществото се демократизира с нарастването на доходите. Но според редица професори още е много рано да се каже дали този „държавен капитализъм“ доказва или опровергава теорията на модернизацията.

БВП на глава от населеното в Китай е около $9200 и според професор Лиу Ю, специализиращ „Политически Науки“ в Университета Цинхуа, той все още не е достигнало нивото, след което страни с подобно културно минало започват прехода към демокрация. През 1988 г. Южна Корея и Тайван са имали БВП на глава от населението от $12 221 и $14 584, а нивата за СССР и Унгария през 1989 г. са били $16 976 и $11 257.

Тези цифри показват, че Китай ще постави началото на собствената си политическа трансформация само след няколко години. Но не бива да се забравя, че икономиката на Китай губи своята инерция и от ръст от 17% през четвъртото тримесечие на 2011 г. пада до растеж от под 7% през 2013 година, което е най-бавният темп от 13 години насам. Повечето икономисти очакват допълнително забавяне на тези темпове и през следващите няколко години.

Мао Юшъ, баща на „съвременната китайска микроикономика“, прогнозира, че Китай ще се изправи пред „неизбежна“ финансова криза в близките години, заради натрупването на огромния лош дълг. Китайското общество е едно от най-неравните общества в света и голяма част от богатството е концентрирано в малка част от политически елит. Ако сегашния спад в икономическия ръст доведе до икономическа криза или предизвика висока безработица, повечето анализатори смятат, че правителството ще трябва да се справя с масови протести и революции.

Системата в Китай рано или късно ще се сгромоляса, може би след месец, може би и след десетилетия, но това е неизбежно. Въпросът, който всички трябва да си зададат обаче е „А после какво?“

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.