Мултиетническата Одеса се бори с последиците от деня на убийствата

| от |

opera-odessa

Александър Васович от Ройтерс

Одеса – само като чуеш името, си представяш ексцентричен оазис на толерантност и многообразие и царско пристанище с имперско величие, обезсмъртено във филм.

Но може ли един град, останал завинаги свързан с клане на цивилни от преди повече от век, да не стане известен като мястото, където регионалните вълнения в Украйна прераснаха в национален конфликт?

Величествените Потьомкински стълби, които се спускат от елегантния център на Одеса към пристанището, получили името си от централната си роля в съветския пропаганден филм на Сергей Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин“, би трябвало да са пълни с туристи и моряци.
Вместо това, по-малко от седмица след като най-малко 37 проруски активисти загинаха в горяща сграда след уличен бой с футболни фенове, скандиращи антируски възгласи, стълбите са напълно пусти, а Одеса се страхува за идентичността си, както като главното гражданско пристанище на Украйна, така и като пристан на толерантността.

„Миналата година по това време, това място бе пълно с туристи и моряци. Сега няма кой да купува пощенски картички и сувенири“, каза 68-годишният Валентин Попов, докато подреждаше няколко пощенски картички. „Всички трябва да дойдат, за да видят стълбите“.

Кадрите от „Броненосеца Потьомкин“ – как бебешка количка се търкаля надолу по стълбите посред тълпи, бягащи от дулата на царските войници по време на Революцията от 1905 г., майка пада на земята, умирайки – са сред най-известните в историята на киното.

„Украйна е като това безпомощно дете в количката, която лети надолу по стълбите“, каза Попов.

Той имаше предвид, че прозападните сили, които свалиха от власт проруския президент през февруари, са били безсилни да попречат на Русия да завземе украинския Кримски полуостров, който се намира малко по-нагоре по черноморското крайбрежие, или да попречи на добре въоръжените милиции да установят контрол над големи части от предимно рускоговорящата Източна Украйна – докато войските на Москва стоят в готовност от другата страна на границата.

Одеса – която е известна със своята смесица от руснаци и украинци, араби и арменци, грузинци и българи, евреи и татари – винаги се е чувствала „различна“, имунизирана срещу опростенчески предразсъдъци и нетолерантност – макар че голямата й еврейска общност неведнъж преживява погроми през 19 век.

„ГОРДИ С РАЗЛИЧИЯТА“

Одеса може да е предимно рускоговоряща, за разлика от по-голямата част на Западна Украйна, но нейните жители не искат и да чуят за идеята, че градът сега може да се превърне в арена на етнически конфликт.

Мария Попова, главен редактор на излизащ на български език вестник и депутат от Партията на регионите, която преди оглавяваше Виктор Янукович, каза, че има 133 народности, „горди с различията“, които живеят във и около едномилионния град.

„Одеса не познаваше кръвопролития“, посочи тя. „Трябва да търсим компромис, иначе ще има гражданска война“.

Одеса е малко татарско селище, преди императрица Екатерина Велика да основе град на това място през 1794 г., който става четвъртият по големина в имперска Русия от 19 век – и е свободно пристанище през голяма част от това време.

Едно от най-големите опасения е, че руските сили може да нахлуят в източната част, за да завземат цялото черноморско крайбрежие, и Украйна да остане без излаз на море. Загуба на Одеса с нейните две пристанища, включително голям петролен терминал, ще бъде голям удар.

Руският президент Владимир Путин, обвиняван от Запада, че подклажда сепаратизъм на изток, заяви от своя страна, че няма никакви планове за територията на Украйна извън Крим, и обеща вчера да направи всичко възможно за намаляване на напрежението в Украйна. Но възгласите на демонстрантите „Одеса е руски град“ от края на миналата седмица разтревожиха мнозина.

Новият областен губернатор на Одеска област Ихор Палица, назначен на поста, след като Киев уволни цялото командване на полицията и окръжно ръководство, каза при встъпването си в длъжност, че не идва за силова конфронтация и обяви създаването на кръгла маса за уреждане на различията.

„Задачата ни е да покажем, че всички – украинци, руснаци и чужденци – можем да живеем в Одеса“, заяви той.

Поне засега насилието спря и няма никакви признаци да се разпространява навън като вълненията, заливащи Източна Украйна.

Но животът е далеч от обичайното в този град с трилентови булеварди и величествена архитектура, варираща от руски имперски през италиански и френски до неокласически стил.

ЖИВОТЪТ Е СПРЯЛ

Концерт на Потьомкинските стълби и танци на крайбрежната алея по случай честванията на годишнината от победата във Втората световна война бяха отменени. Властите имат опасения, че събитието – което поставя въпроси за отношенията на Украйна с бившия й имперски господар на север – може да породи ново насилие.

Украинският вътрешен министър също така поиска за остатъка от сезон 2014-2015 г. професионалните футболни отбори от Одеса, наред с други, да преместят мачовете си в други по-малко нестабилни градове и да не пускат зрители на стадионите.

Насилието от миналия петък, при което имаше стрелба с огнестрелно оръжие и петролни бомби, избухна, след като привърженици на два отбора преминаха през града, скандирайки антируски лозунги и се сбиха с проруски активисти.

Киев изпрати в Одеса специализиран отряд на милицията на основата на „граждански активисти“, за да замени местното командване, за което властите казаха, че не само е толерирало, но и е сътрудничило с радикали.

35-годишният Ганем Фаяд, който е избягал от родния си град Хомс в Сирия преди три години, за да потърси убежище в Одеса и 10 000-та й арабска общност, свързва надеждите си със Запада.

„Сирия беше далеч; Европейският съюз е на прага на Украйна и Европа няма да може да се справи с милионите бежанци, ако започне голям конфликт – затова ще направят всичко, за да възпрат това“.

Тигран, 28-годишен етнически арменец, който продава слънчеви очила на сергия в центъра на Одеса, каза, че „ако просто ни оставят на мира“, градът сам ще намери решение.

„Можем да седнем и да говорим за това, можем да постигнем разбирателство“, каза той. „Така се прави в Одеса – говорим и си стискаме ръцете, и продължаваме напред“.ме напред“.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“