Мозъкът – истински завод за лекарства

| от |

33479_0140_1322039419

Може ли мисълта, тази мистериозна функция, приписвана на нашия мозък, да лекува болежките на тялото ни? Или поне да допринесе за излекуването им? Все повече учени смятат това за очевиден факт.

Възможностите на мозъка, които непрестанно откриваме, изглеждат почти безкрайни. Сега беше доказано, че наред с всички познати ни негови функции този орган е истински завод за лекарства. Той е способен да нареди по избор биосинтезата на сънотворни, обезболяващи, антибиотици, лекарства за лечение на рак, опиати, алкохол, кофеин, канабис, дори LSD според моментните нужди. Или по-точно казано той упражнява тази фармацевтична дейност непрекъснато в ежедневието.

„Всеки ден, всеки човек е нападан от микроб, стрес или тайно от ракови клетки, от които се освобождава, без да го съзнава“, казва д-р Патрик Льомоан, психиатър и специалист по плацебо ефекта.

Причината е, че мозъкът заедно с имунната ни система се е намесил химически, за да реши проблема чрез автоматичното производство на лекарство с радикално действие, доставяно незабавно на необходимото място. В тази фармацевтична функция мозъкът може да бъде подпомогнат от ефекта плацебо. Защото връзките между тялото и духа са ето такива – достатъчно ни е да повярваме в дадена опасност, за да бъде убеден и мозъкът в нейното съществуване, до такава степен, че да задейства ответна реакция.

Всъщност, макар ефектът плацебо да се използва емпирично от дълги години, едва напоследък откриха действителността и причината за неговата ефективност, производството на автентични лекарства. Това обяснява нарастването на популярността на плацебо ефекта при лекарите, а следователно и сред техните пациенти.

В действителност медицината винаги е правела плацебо, без да го съзнава. Дори при най-скъпите и усъвършенствани медикаментозни молекули по общо мнение плацебо ефектът има дял от 30% за успеха на всички лекарства и дори до 60% в психиатрията, казва още през 2003 г. д-р Давид Серван-Шрейбер, пионер в интегралната медицина, свързваща тялото и духа.

Проблемът с плацебо ефекта е, че той винаги е придружаван от своята обратна страна – ноцебо ефекта. Често е достатъчно да си помислим, че сме болни, за да се разболеем в действителност. Впрочем, проявите на този негативен ефект се умножават в наши дни. Например астматиците се задушават, когато ги накарат да повярват, че дишат дразнещ органите газ. Във всички случаи достатъчно е да повярваш. Вярата предизвиква заболяването…, както и оздравяването. На този хлъзгав терен с плацебо медикаментите трябва да се внимава.

Невронната обратна връзка може да се смята за нещо като гимнастика на ума. Тя се изразява в следното – още когато човек е информиран за състоянието си, той може да задейства мозъка си, да го моделира, да го подсилва чрез подходящи упражнения, точно както го прави за тялото си, когато, предупреден от тъжния си вид при вглеждане в огледалото, решава да се промени и да си наложи определен режим. И тук за мозъка, както и за тялото постигането на промяната изисква силна мотивация. Идеята е човек да може да вземе мозъка си в ръце със силата на волята, идваща несъмнено от самия мозък.

За момента невронната обратна връзка все още не е навлязла сериозно в терапевтичната практика. Много лекари се интересуват от нея и положителните резултати при експериментите се увеличават. Дълбоки депресии, резистентни на медикаментозно лечение, проблеми с вниманието и концентрацията, хиперактивност, хронични болки, безсъние, дори епилепсия… Непрестанно в научните списания се констатират ползите от самоконтрол на нервно равнище. При неотдавнашен експеримент в канадски университет екипът на психиатъра Рут Ланиус установи, че може да се постигне трайна утеха при хора, страдащи от посттравматичен стрес, след няколко 30-минутни сеанса по обучение в самоконтрол.

Медитацията при пълно съзнание също се състои в оказване на влияние на мозъка за контролиране на емоциите след подходящо обучение. Медитацията действа пряко върху частта от мозъка, която контролира емоциите и открива стимулите, които могат да са опасни за организма. Оттук идва и разнообразието на нейните функции. Тя облекчава хронични болки, намалява стреса и безпокойството, стимулира имунната система и повишава способностите на ваксините, подобрява възможностите за концентрация, като намалява смущаващите сигнали. По този начин тялото и умът се свързват по категоричен начин. „Официалната“ медицина започва да забелязва ползите от медитацията, но битката все още не е спечелена. Особено във Франция, където според д-р Патрик Льомоан „по културни съображения сме твърде склонни да пазим доверието си за химията“.

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.

 
 

„House Of Cards“ сезон 5 с дата на премиерата

| от chronicle.bg |

Netflix изчакаха Доналд Тръмп и Румен Радев да встъпят в длъжност, за да обявят и завръщането на Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) с премиерната дата на сезон 5 на култовия политически сериал „House Of Cards“.

Феновете на сериала ще трябва да се задоволят с драмата от реалния живот поне още няколко месеца, защото новите серии ще бъдат пуснати през май. Обикновено „House of cards“ излиза между февруари и март. Причината за забавянето може да е напускането на шоурънъра (продуцент и главен сценарист) Бо Уилимън.

Сега тази длъжност се заема от Мелиса Джеймс Гибсън и Франк Пуглис. Двойката има трудната задача да ни убеди, че Франк Ъндърууд е по-опасен президент на САЩ от истинския.

Дебютът е насрочен за 30 май, което ни дава достатъчно време да гледаме отново първите четири сезона. Новината беше обявена на официалната страница на продукцията в Twitter.

 

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки