Можем да нарушаваме писаните закони, но не и природните

| от | |

Можем да нарушаваме писаните закони, защото те са измислени от хора и не са съвършени, но не можем да си позволим да не спазваме природните закони, законите на Вселената.


Хората сме като скачени съдове и това трябва да се осъзнава. Ние сме едно цяло и състоянието на лицето Х рефлектира върху състоянието на лицето У.

По дефиниция ние действаме в своя живот, водени от мечтите и стремежите ни. Ръководени сме от това, което искаме. Но понякога има подмяна на това, което нашето вътрешно Аз иска с това, което околните очакват от нас. Тогава влизаме в роля и играем, не сме Себе си. Но защо слушаме гласа на хората, които имат конкретни очаквания от нас и изискват да станем съпруга, майка или да направим кариера? Няма правилно или неправилно щастие. Всяко щастие е правилно. Затова трябва да се върнем към собствената си посока, която може би за другите е странна, но за нас е правилната. Именно затова следва да си дадем отговор на въпросите:”Кой съм Аз на ниво мечта?; Какво иска моята душа?” Всеки един от нас има право да живее себе си. И този избор се нарича поемане на отговорност за живота ни. Защото ние имаме право да бъдем щастливи, дори ако хората около нас са избрали да бъдат нещастни. Не сме отговорни за изборите на околните. Освен това няма как да предадем на другите това, което сами нямаме. За да сме способни да обичаме останалите, първо трябва да обичаме себе си. За да предадем вибрацията на щастие, ние също трябва да се намираме на тази вибрация. Ако искаме да мотивираме хората да се развиват, трябва да им дадем личен пример. Когато видят промяната в нас, те сами ще поискат да се усъвършенстват. Нещо повече, общуването им с нас преминава на друго ниво.
Всички можем да летим. Просто трябва да си го позволим! Много е важно да слагаме себе си на първо място. Ако нямаме време и желание за истински грижи към себе си, за вглеждане и вслушване в гласа на вътрешното си дете, за следване на мисията си, то ние предаваме себе си. Целта на живота е да живеем на духовно ниво и да не позволяваме на хората, на които духовното им е непознато и функционират само и единствено на физическо ниво, да ни дърпат в посока на тяхната ниска вибрация на съществуване.
Разбира се, това не означава че сме егоисти. Когато себеактуализацията е наш път и наша мисия, ние даваме много на околните. Но даваме, водени от безусловната любов, без очаквания. В същото време трябва да умеем и да получаваме, както и да оценяваме това, което имаме. Да гледаме пълната половина от чашата и да не се взираме в празната. И да сме благодарни! За всичко, което имаме в живота си!

Животът е един непрекъснат процес на метаморфози, на обмяна на енергии. Затова е важно не само да умеем да даваме и да получаваме, но и да има баланс в този процес. Понякога прекалената щедрост към човек, който не може да ни отвърне еквивалентно, е липса на уважение. От другата страна на полюса е, ако даваш до безкрайност-тогава не позволяваш на теб да ти се даде. Нашата готовност да получим от партньора ни прави уязвими. Колкото по-голямо давене и получаване имаме, толкова по-надълбоко може да остане връзката с другия. И ето отговора на въпроса, който вероятно сега си задавате:”Как можем да избегнем пресмятането?” Много просто-недей да пресмяташ, давай от любов! Ако даваме много, това не означава обезателно, че обичаме много или че уважаваме много. Това не е вярно! Много пъти даваме, за да получим. Затова сме ядосани, когато не получим. Когато давам много, за да получа, всъщност гласът на несъзнаваното ни казва:”Не заслужавам да получа; трябва много да работя, за да получа нещо.” Затова трябва да забележим във връзките си къде даваме твърде много или къде не искаме да получаваме от партньорите си.

Често трябва да си задаваме въпросите:
-Къде се чувствам наистина удовлетворен?;
-Каква е моята цел?;
-Къде сърцето ми се чувства удовлетворено?;

Когато се свържем с искрените отговори на тези въпроси и ги материализираме на практика, ние имаме усещане за подхраненост и усещане, че живеем в своята мисия.
В контекста на взаимодействието с околните е важно и това, че за да видим някого, понякога ни е необходима определена дистанция.
Ако все пак чувстваме очаквания и гняв към някого, то ако му кажем „Благодаря!”, ще признаем, че сме пълни. Ако сме пълни, можем да се грижим за себе си, защото вече сме възрастни.

Също така трябва да харесваме себе си напълно. И то да се харесваме такива, каквито сме. Още сега! А не:”Ще се харесвам, когато отслабна!” Не на последно място трябва да почитаме, да уважаваме и да приемаме родителите си. Ако не приемаме 50% от баща си и 50% от майка си, то това означава, че не приемаме 100% от себе си.

Това, което трябва наистина да практикуваме ежедневно, е някакъв вид на духовно пробуждане. Да се пробудим за факта, че не сме отделни. Че не сме специални и нямаме специални проблеми. Да признаем, че имаме такива проблеми, каквито имат и други хора.

Людмила Гюрова

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси