Може ли Китай да донесе мир на Афганистан?

| от |

Китай се въздига от пепелта, за да играе важна роля в мирния процес в Афганистан, след като чуждестранните военни контингенти се подготвят да напуснат страната в края на месеца. Усилията на Пекин включват покана към талибаните да посетят Китай. Скептиците може да попитат как така Китай, който никога преди не е играл подобна посредническа роля извън границите си, може да успее там, където САЩ, НАТО и съседите на Афганистан се провалиха.

През последните 13 години САЩ и НАТО играха водеща роля в Афганистан и Китай ги подкрепяше, но сега, когато САЩ си тръгват, Афганистан е изправен пред съдбоносен период и Китай е готов да поеме по-голяма роля, посочват китайски представители. Президентът на Афганистан Ашраф Гани вече посети Пекин, за да поиска от Китай да поеме посредническа роля и да окаже натиск на Пакистан, близък съюзник на Китай, да позволи на Афганистанското правителство да се срещне с талибанските лидери, пребиваващи в Пакистан. Влиятелната пакистанска армия, която взима всички важни външнополитически решения в страната, даде знак, че е готова да обмисли участието си в евентуален мирен процес, веднага щом Афганистанците инициират такъв. Китай вече е започнал разговори на няколко фронта за това как съседните на Афганистан държави могат да подпомогнат мирния процес в Афганистан.

Единият фронт включва Китай, Афганистан и Пакистан, а вторият – група от регионални държави, обединени под името „Шест плюс една“, която включва САЩ, Русия, Китай, Индия, Пакистан и Иран и Афганистан.

Втората група се е срещала вече два пъти. Особено важни са тристранните разговори, които вече се водят между Китай, САЩ и Афганистан с оглед на изтеглянето на САЩ от страната. Китай потвърди, че няма намерения да разполага свои военни части в Афганистан, но определено смята да играе по-голяма роля в региона. Причините, поради които Китай полага толкова дипломатически усилия, за да посредничи в един международен конфликт, нещо, което не е правила никога досега, са рисковете, които го заплашват от юг. Евтиният афганистански опиум наводнява Китай, докато уйгурските ислямски екстремисти от Хинган са обвинявани в тероризъм. Стотици от тях са базирани в Пакистан и Афганистан и са подкрепяни от талибаните и Ал-Кайда. Всъщност, Китай ще продължи да се сблъсква с нарастваща заплаха за националната си сигурност, докато различни военни групи продължават да откриват убежище в Афганистан и Пакистан.

По-дългосрочната стратегия на Китай включва и икономическо развитие, по-конкретно изграждането на Пътя на коприната, който включва и Пакистан, и Афганистан. Китай инвестира милиони долари в автомобилна и жп пътна мрежа, която ще се простира от Западен Китай до Германия, прекосявайки десетки държави. Афганистан, който има богати залежи на полезни изкопаеми и петрол, които Китай иска да разработва, е важна част от тази мрежа. Китай иска да построи северно-южен икономически коридор през Пакистан, по който да се доставя енергия от Персийския залив до Китайската граница. Китайските инвестиции в такива мащабни проекти може да се окажат силен стимул за Пакистан, Афганистан и талибаните да седнат на масата на преговорите. Дипломати описват това и като уникална възможност да се даде начален стимул за развитие на слабата икономика на Пакистан и Афганистан. Над 100 милиарда долара ще бъдат инвестирани само в построяването на афганистанската и пакистанската част от Пътя на коприната. Но нищо няма да се случи, докато многобройните войни в региона не спрат. Това включва бунтовете в Белуджистан, насилието в Карачи и талибанските атаки в Пакистан и Афганистан. Много неща ще зависят от това дали Пакистанската армия е готова да се възползва от ситуацията и да принуди афганистанските талибани да седнат на масата на преговорите. Според дипломатически източници, Китай вече е установил свои собствени контакти с талибаните. Все пак, Китай едва ли ще участва в мирните преговори между президента Гани и талибаните. Китай иска да подготви преговорите, да осигури неутрална територия и да остави двете страни да разговарят, поради което Китай усилено очаква Ашраф Гани да предложи мирен план, както и да получи подкрепа от армията на Пакистан./BBC/Фокус

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.