“Моята борба“ – дигитален бестселър

| от | | |

От близо 70 години насам „Моята борба“ не се преиздава и разпространява в Германия. По друг начин обаче стоят нещата в чужбина. Дигиталното издание на Хитлеровата книга на английски език е бестселър в интернет, пише Дойче веле.

mein-kampf-16861997

От ноември 2012-та в интернет се продава дигитално английско издание на прословутия Хитлеров манифест. Човек може да се сдобие с елекронната книга срещу 0,73 евро от Amazon.com или срещу 2, 20 евро от iTune.

Интересът към произведението е огромен. През последните месеци книгата е неизменно сред бестселърите на книгоразпространителите в интернет. В „Амазон“ тя застава дори начело в категорията „Пропаганда и политическа психология“. На американския сайт на този онлайн магазин произведението е оценено средно с 3,8 от максимално пет звезди. Коментарите са най-различни – сред тях има и хвалебствени, както и такива, в които се твърди, че Холокостът е измислица.

Първата част на „Моята борба“ излиза в Германия през 1925 година, през 1926 е публикувана и втората ѝ част. В книгата Хитлер излага политическата си идеология и плановете си за „нов германски ред“. До края на Втората световна война са разпространени 10 милиона екземпляра.

„Моята борба“ на английски

От 1945 година насам, след разкритията за ужасите на Холокоста, книгата вече не се публикува в Германия. Издателските права върху нея са наследени от провинция Бавария. Местните власти, както и правителството в Берлин, са категорично против публикуването и разпространението на книгата в Германия. Всеки опит за публикация на произведението в Германия – в каквато и да било форма – подлежи на съдебно преследване. Само че баварските власти не могат да попречат на издаването на книгата на английски език. Правата за английското издание са продадени на Великобритания и САЩ още преди 1945 година.

Разпространението на „Моята борба“ на английски език не е нещо ново. Поради растящия успех на онлайн магазините, книгата на Хитлер се предлага междувременно и в дигитален вариант. Налице е дори безплатна версия. А търсенето расте ли, расте.

Каква обаче е причината за нарастващия интерес към Хитлеровата книга? „Много хора вероятно са се притеснявали да си закупят произведението като книжно издание, да държат книгата в библиотеката си или пък някой да ги види, че я четат. Дигиталното издание им позволява да я прочетат, след което да я забутат в електронното „чекмеждже“ или просто да я изтрият“, казва журналистът Крис Фараоне, който е публикувал статия по темата.

Проф. Герхард Вайнберг, преподавал история в университета в Северна Каролина, през 1961 година издава втората част на „Моята борба“ на английски език. Историкът, който през 1938 година е избягал от нацистка Германия, смята, че внезапният интерес към книгата на Хитлер се дължи най-вече на любопитството. „За днешните хора Хитлер е фигура от миналото, за която са чели и чували много. Сега изведнъж те могат да си свалят книгата му от интернет – срещу нищожна сума или дори безплатно“, обяснява Вайнберг. Друга причина, според него, е това, че някои хора вероятно смятат, че за много неща Хитлер е бил прав. „Прочитайки сега книгата, те могат да разберат какво точно е имал предвид, без да се излагат при това пред други хора, които не споделят положителното им мнение“, казва професорът.

Страховете на германците

„Някои хора се безпокоят, че така нацистката идеология отново се възражда, че има хора, които са готови да я следват. Забрана за разпространение на „Моята борба“ в интернет обаче няма да реши проблема. Със забрани нищо не се постига“, казва Вайнберг. Според него обаче германската забрана върху „Моята борба“ е оправдана. „Предпазливливостта е оправдана на фона на преживяната историческа травма“, казва историкът.

Впрочем „Моята борба“ не фигурира в списъка с електронни книги на германския сайт на „Амазон“. Книгата не може да се закупи и от американския или британския сайт на онлайн магазина, ако купувачът зададе германски адрес.

 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.