Москов яде деца

| от | |

Иван Куцаров, kutzarov.org

В последната седмица това остана единственото заглавие, което не съм прочел. “Москов яде деца” описва абсурда на един цял народ, който веднага тръгна по етническата ос вместо да размисли рационално над това, което се каза. А се каза само това, че има проблемни квартали, където безопасността на екипите на Бърза помощ не е гарантирана. Това е първото реално действие в полза на и без това изпадналата в кома спешна медицинска помощ от страна на държавата. Простата истина е, че изместването на темата към разговора цигани-българи беше ловко използвано от тези, които са причина за кризата в здравеопазването в частност, и за държавата като цяло.

Много е лесно да кажем, че проблемът е етнически.  Това сваля цялата отговорност от политическите актьори през последните 25 години. Всъщност проблемът е системен и се развива като бактерия, която пречи организмът да бъде изчистен. Дискурсът за реформите в спешната помощ, поведен от Москов, беше много бързо изтласкан към дебат, който не предвижда така нужните такива.

Статуквото, което крепи огъня на “етническото напрежение” е единствения печеливш от това противопоставяне. Не твърдя, че беше в bonton-a на умерената политика. Дори напротив. Но основен недостатък на българската реалност е, че трудно може да бъде насочено вниманието към един проблем, без някой да го използва умело за скандал и засилване на даден конфликт.

Имаме един проблем, който може да бъде разделен на две части. Едната част включва декласирани етнически българи, които са изгубили своята социална сигурност след 1989 г. и гласуват основно за партии с фашизиодна или комунистическа насоченост. Тези “бели цигани” също продават гласа си, не си плащат здравните осигуровки и държавата им е виновна. Като брой, особено за неплащането на здравни осигуровки, те са повече от нарочените малцинства. Същите те са най-кресливите срещу ромите и представителите на други етнически групи. Бежанската вълна от Сирия е показателен пример. Това не е български феномен, а нещо, което се случва по цял свят – останалите в периферията на държавата обвиняват нея и малцинствените групи за своето нежелание да се социализират и да приемат новите реалности.

Опасността от тези декласирани етнически българи е в пъти по-голяма от малцинствата поради простата причина, че в тези мини общества израства второ поколение, което не само не чувства държавата, но и има ясно дефиниран враг в нея  в лицето на малцинствата. Това е бомба със закъснител, която все по-отчетливо дава индикации за скорошно избухване. Вижте резултатите от изборите и възхода на популистките партии. Това е едната страна на монетата.

Другата са малцинствата, които са буквално сегрегирани от обществото ни. Само хора, които са виждали проблемен български квартал в документален филм на Майкъл Палин могат да бъдат възмутени от думите на Москов. Темата, която повдигна здравният министър е много повече от “Бърза помощ”. Това е тема за лицемерието ни като народ, който вижда и знае за цели групи български граждани, които са държани в подчинение. Без социална перспектива, без образователен ценз и какъвто и да било шанс да се “измъкнат от гетото”.

Липсата на държава в определени места създава парадокса, пред който предпочитаме да си затворим очите. Или кресливо да го посочим, но не и да се опитаме да го разберем. Именно в това се корени генезисът на трагедията ни като нация- лесно критикуваме от кулата на нашия градски живот, в който Факултето е просто “онази махала с виетнамските блокове”.  Там, на този етап, си има ясна изградена йерархия, която – харесва ли или не – работи по своя си собствена логика. Социализацията на жителите на проблемите квартали минава през съвместната работа на първо време с техните местни лидери.

Обясняваше се надълго и нашироко как именно заради тях е бедата и циничността  от това да бъдат използвани за помощ на държавата. Докато обвиняваме един или друг човек за проблем, а не липсата на държава в определени места, няма да можем да водим градивен диалог за социализацията на хората от тези места. Отърваването от всякакви местни лидери, тартори или както искате ги наричайте, преминава през влизането на държава в тези места. Това не може да стане без тях, а световната история познава безброй примери за нуждата от плавен преход в именно такива ситуации.

Запитайте който и да е лекар в Бърза помощ, и ще ви каже статистика, която никъде няма да видите официално. Само около 30% от случаите в спешната медицинска помощ са за там. Другите 70% от заетостта на лекарите в Бърза помощ е свързана със задачи, които са за личния лекар. Риторичният въпрос “защо е така” ни дава отговора, който никой не смее да изрече на глас:  трябва радикална реформа в здравеопазването, което се лута между лявата и дясната политика, само и само всички граждани да са видимо – сравнително доволни.  Сравнително доволни, за да има възможност групи, държани в подчинение, да гласуват не по съвест, а под строй. А нужните реформи в здравеопазването започват именно от спешната медицинска помощ.

На този етап здравеопазването в България съществува благодарение на системи и само един анестезиолог се осмелява да  направи така нужната реанимация. Познавам десетки лекари, които преминаха през Бърза помощ, но никой не се задържа. Поради простата причина, че не е редно една сервитьорка да взема 6 пъти повече пари от медик, учил 6 години. И докато на нея клиентите й дават бакшиш, то лекарите получават кроше от пациентите си.

 
 

Новият албум на Алекс Клер – пътят от Лондон до Йерусалим

| от chronicle.bg |

Алекс Клер идва в България, за да представи на живо последния си албум  „Tail of Lions”.

Концертът на Алекс Клер ще се състои на 24 април в Студио Орфей .

Заглавието на албума идва от еврейска поговорка, а парчетата са отражение на всичко, през което артистът минава в последните години. В него се преплитат лични емоции и истории, свързани с преместването му в Йерусалим и ролята му на съпруг и баща. „Tail of Lions” хвърля светлина и върху наболели общественозначими теми, но най-вече проповядва вяра, смелост и упоритост.

Албумът е записан миналото лято на лодка в източен Лондон, заедно с неговия добър приятел от Submotion Orchestra – Chris Hargreaves.

Alex_Clare Visual

За няколко седмици те успяват да създадат „Tail of Lions” – албумът, който показва един различен Алекс Клер. Името на албума идва от еврейската поговорка „По-добре да бъдеш опашка на лъв, отколкото глава на лисица“ и синтезира онова, към което се стреми лондончанинът, приел юдаизма.

Третият албум на Алекс Клер включва 10 парчета, които разказват една история.

Всяка песен носи послание и специфично звучене. „Tail of Lions” изненадва с електронни, дъбстеп, соул и рок елементи, но запазва характерния музикален стил на Алекс. Албумът започва с вълнуващото „Tell me what you need”, трип-хоп извиращото„Get real”, минава през експлозивното фънк звучене на „Surviving Ain’t Living“, драматичното „Basic”, за да потуши страстите с „Tired from the fire” и „You`ll be fine” и да завърши с агресивното и силно „Open my eyes”.

Всички тези парчета, както и най-големите и добре познати хитове на Алекс Клер, като „Тоо Close”, ще чуем на живо на 24 април в Студио Орфей. Билети за концерта могат да бъдат закупени на цена от 50 лв. в OMV, The Mall и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Пет повода да празнуваме Деня на щастието

| от |

Днес ще да е прекрасен ден.

Официалното начало на пролетта съвпада с хубавото време и се съчетава с Международния ден на щастието и тия три неща въздигат народа нагоре, нагоре, над облаците, там, където винаги е слънчево. Ако си в самолет.

Всъщност повечето хора си представят щастието като едно топло, кално блато с папури, в което те цял живот се валят като хипопотами. И няма как да са по-далеч от истината. Защото, както казва майка ми, няма щастливи хора. Има щастливи моменти. И ако оставим самозащитния цинизъм леко настрана, ето няколко повода да празнувате Деня на щастието.

Здрави сте

Ако можете да дишате поради липса на астма, ако можете да сядате поради липса на хемороиди, ако можете да спите поради липса на инсомния и можете да виждате поради липса на катаракта, вие сте до някаква степен здрави. Ако освен това, не страдате от диабет, сърдечна недостатъчност, синдром на Хънтингтън, гнойна ангина, фациалис, цистит, шизофрения, морбили, ебола, пурпурия и латерална амиотрофична склероза…хора, вие сте наистина близо до здравето и имате повод да празнувате днешния ден.

Имате домашен любимец или дете. Или родители. Или гадже. Или изобщо някой, когото обичате

Да имаш дете само по себе си не е щастие. Малките човеци реват гръмогласно, мажат стените със сополи и прекъсват най-интересните разговори между възрастни с въпроси от типа на „Защо тати има хобот?“. Но ако все пак имате такова или такива, защо не им се порадвате?

Виж, да имаш котка е почти гаранция за щастливи моменти. Когато малкият урод мърка върху вас на дивана, това носи спокойствие. Най-добре, разбира се, е да разполагате с куче. Играта с куче направо се доближава до онова блато на щастието, в което се валяме в имагинерната си представа за щастието.

Родителите, съпрузите, съпругите и гаджетата понякога са източник на безумни проблеми и тревоги. Все пак защо не пробвате в деня на щастието да се разходите в парка с баща си? Да обядвате с майка си? Да отидете на кино с човека, с когото спите? Тези, малките неща. Празнувайте ги. С хората, които днес може да стиснете за ръката, а утре може снимката им да стои на каменна плоча. Хубаво е, че и днес са тук.

Можете да пиете бира

Ситуациите, в които човек не може да пие бира, са наистина тъжни. Бременните го разбират, както и тези, които пият антибиотици, антидепресанти и бензодиазепини. И тези с недостиг на ензима алкохолдехидрогеназа. И тези под 18 години, които са прекалено смотани, за да намерят начин да си купят бира.

Ако не сте в някоя от тези групи и имате възможност на обяд да изпиете една студена, леко горчива, гъста бира с 4 мм пяна, празнувайте деня на щастието.

Имате дом и тоалетна

Може да е палат в Драгалевци, вила в Малта, панелна гарсониера в „Обеля“, селска къща в село Бабинска река, или фургон като този от „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Но ако имате нещо, което може да наречете дом, в него има тоалетна с тоалетна хартия, температурата е между 15 и 25 градуса, а от покрива не капе нито вода, нито съседски отпадни течности, имате повод да отбележите деня на щастието. Например като прочетете детски комикс на дивана.

Можете да ядете

Добрата, вкусна храна е щастие. А липсата на отношение към нея е повод за нещастие. Ако не страдате от анорексия, диабет или улцерозен колит и сте под 100 кг за ръст от 170 см, вие имате абсолютната възможност да оставите за един час спешната си работа и каквото друго спешно имате да правите, и да обядвате празнично. Шкембе чорба с екстра чесън и оцет. Домашна салата от розови домати с биволско сирене. Миди на пара с масло и девесил. Ванилов чийзкейк с ягоди. Ако пък веганските ястия са вашето нещо или постите, едни постни лозови сарми с лимон могат да ви накарат да празнувате деня на щастието със същата сила и страст.

И имайте предвид: няма щастливи хора. Има щастливи моменти.

И те дебнат отвсякъде, понякога и в най-непрогледния мрак. Защото щастието не са широко усмихнатите хора с бели зъби, които карат велосипеди по сенчести алеи из страниците на лайфстайл списанията.

 
 

На късмет от София до фестивала в Кан

| от Спонсорирано съдържание |

Вие сте на фестивала в Кан.

Разхождате се из хотела си и а! – пред Вас изскача режисьорът Педро Алмодовар. Тъкмо да му кажете „здрасти“ и усещате парфюма на номинираната за „Оскар“ Изабел Юпер, която Ви подминава с царствена усмивка. Селфи тук, селфи там. Преди да се събудите, оказва се, че това е истина. Вие реално се разхождате из хотела си в Кан, докато трае международният кинофестивал – едно от най-престижните филмови събития в света.

За втора поредна година Mastercard предоставя на двама души от България възможност да бъдат не пред компютъра си, а в Кан, докато тече фестивалът. Избраните ще отседнат в един от хотелите, в които са настанени хора от киноиндустрията. Това дава шанс да срещнете на живо любим режисьор или актьор. Освен това за вас ще се погрижат професионални гримьор, фризьор, стилист.

Предложението включва победителите да бъдат придружени от любим човек.

За да участвате в надпреварата за безценното преживяване, трябва да сте направили безконтактни плащания с карта Mastercard в магазини dm на минимална стойност от 35 лв. в промоционалния период от 9 март до 9 април 2017 г. и да регистрирате бележките от ПОС трансакциите на страницата на Mastercard. Така, от една страна, с безконтактната трансакция сте заплатили бързо, удобно и сигурно, а от друга – се включвате в играта за награда.

Освен двете големи награди, които предвиждат пътуване до Кан, има и още 100 награди. Те са ваучери за два билета за прожекция по избор в салоните на Кино „Арена“ в цялата страна.

кан фестивала в кан, mastercard

 
 

Новият трейлър към „Фарго“ представя нови герои

| от chronicle.bg |

Новият трейлър към трети сезон на сериала „Фарго“ разкрива лицата на част от новите герои.

В последния месец вече излязоха два трейлъра към епизодите. В тях участва Юън Макгрегър, който ще влезе в ролята на двама братя близнаци.

В новия 30-секунден клип най-накрая виждаме и Кари Коун, Мери Елизабет Уинстед и Дейвид Тюлис, които също ще вземат участие в епизодите.

Видеото включва и диалог, очаквано, с тежък акцент от Минесота.

Засега подробностите около новия сезон са оскъдни, но се знае със сигурност, че в него Юън Макгрегър ще играе братята Емит и Рей Стъси.

Емит е кралят на паркингите. Той е красив, богат, истински магнат, семеен мъж и пример за успеха на американската мечта. Поне така е описван в сценария. Брат му Рей е незначително по-млад (все пак са близнаци). Той има по-различна история – напълнял, оплешивяващ мъж, той е от онези, които са изживели своите златни моменти в гимназията.

Действието в трети сезон се развива през 2010 година.

Трети сезон на „Fargo“ ще се появи на екран на 19 април във Великобритания.

Вижте трейлъра към новите епизоди: