Момичета, които искат да умрат за Аллах

| от |

Все повече момичета от САЩ и от страни-членки на ЕС заминават за Сирия, за да се присъединят към ислямистите. Какво ги кара да се решат на тази стъпка и знаят ли какво ги очаква при бойците от „Ислямска държава“?

Три момичета от САЩ, на възраст между 15 и 17 години, бяха преполовили пътя си към Сирия, когато полицейските власти ги спряха на летището във Франкфурт и ги върнаха обратно в Америка. Други като тях обаче вече са в Сирия. Все още броят на жените, присъединили се към „Ислямска държава“, е сравнително малък. Но непрекъснато нараства, пише Дойче Веле.

Защо тръгват на джихад?

Преди няколко месеца медиите писаха за 16-годишна ученичка от германския град Констанц, която напуснала тайно дома си и през Турция преминала в Сирия. Кетрин Браун, експерт по въпросите на тероризма от лондонския King’s College, предполага, че за Сирия са заминали около 200 жени от Европа. Причините за това тяхно решение са няколко, казва Браун и обяснява: „Първо, „Ислямска държава“ примамва с политическата утопия, която представя за своя цел. Второ, все повече мюсюлмани в Европа се чувстват отхвърлени от обществото. И трето, много жени и мъже заминават за Сирия, ръководени от жаждата си за приключения. Специално при жените има и нещо друго – те искат да са част от новия световен ред, налаган от „Ислямска държава“. Искат да са жени на бойците и майки на новата държава“, казва Браун в интервю за Дойче Веле.

Буркхард Фрайер, шеф на Службата за защита на конституцията в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, изчислява броя на жените от провинцията, заминали за Сирия, на около 25. „Тези жени са на възраст между 16 и 20 години. По-млади са от мъжете, които се отправят към Сирия“, казва той и добавя, че почти всички произхождат от мигрантски семейства.

Тези жени търсят признание, често им липсва ориентация в живота. Към това се прибавя и известна доза протестна култура, както и желанието да се разграничат от собственото си семейство. Романтичната представа за женитба с бъдещ мъченик също играе съществена роля, посочва Фрайер.

Много от момичета, които подкрепят „Ислямска държава“, са се радикализирали чрез интернет. Обикновено те биват примамвани от други жени – с видеопослания и постинги в социалните мрежи, където бъдещите джихадистки се натъкват не само на огромно количество пропаганда, но и на практични съвети за живота в регионите, където се водят боеве. Само че повечето момичета и млади жени твърде късно осъзнават, че строгият салафитски ислям ограничава силно възможностите им за „изява“ – според салафитския ислям, жените имат само две функции: те могат да са или майки, или верни съпруги на бойците, но не и да участват в бойните действия.

Въпреки това очевидно има жени, които са замесени в актове на насилие. Или пък просто се представят за бойци, позирайки с оръжие в ръце. Кетрин Браун разказва за една лекарка от Малайзия, която написала в блога си: „Имам си моите слушалки и моя калашников. Какво ми трябва повече?“. А миналата седмица в интернет бе разпространена снимка на млада французойка, препасана с колан с експлозиви.

Буркхард Фрайер е убеден, че жените, които заминават за Сирия, не участват във военните операции: „Тяхната задача е да се грижат за мъжете и да ги подкрепят. Едва на място разбират, че не им е позволено да се включват в бойните действия. И в повечето случаи е вече твърде късно за връщане назад“, казва експертът.

„Искаме да умрем за Аллах“

Наскоро медиите информираха за две австрийски момичета, които след женитба с ислямистки бойци и шест месеца, прекарани в региони, контролирани от „Ислямска държава“, установили контакт със свои приятели, пред които споделили, че вече не издържат. Само няколко месеца по-рано двете девойки, на 16 и 17 години, разпространили селфита, на които били облечени в бурка и въоръжени с автомат. Снимките им били придружени от посланието, че искат да умрат за Аллах.

Кетрин Браун и Буркхард Фрайер смятат, че радикализирането на младите жени е повече протестен акт, отколкото религиозен порив. „Повечето от младите жени, които тръгват на джихад, имат само повърхностни знания за исляма. Те познават черното знаме на ислямистите и пропагандните лозунги от видеоклиповете. Но теологическият аспект им е в повечето случаи напълно чужд“, казва Кетрин Браун от лондонския King’s College.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

Джиджи Хадид стана модел на годината

| от chronicle.bg |

Джиджи Хадид бе коронясана като международен модел на годината, а „Александър Маккуин“ бе обявен за най-добър британски моден лейбъл на церемонията за Британските модни награди за 2016 г.

Топ дизайнери, модели и знаменитости не се уплашиха от студеното време в Лондон и минаха по червения килим пред „Ройъл Албърт хол“ за церемонията.

21-годишната Джиджи Хадид победи в надпревара с по-малката си сестра Бела, Кендъл Дженър, Адуа Абоа и Линейзи Монтеро за топ отличието за модел.

„Александър Маккуин“ спечели съревнованието за най-добър британски лейбъл, а „Гучи“ получи наградите за лидер в международния бизнес и за международен дизайнер на аксесоари.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена