Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка: една спортна предистория за човека, който диктува световния ред

| от |

Иво Иванов е български журналист, който от години живее е Канзас, САЩ. Негови статии са публикувани в най-големите американски вестници, а уникалната му дарба да намира и разказва увлекателно интересни истории, го е направила легенда сред почитателите му. Повечето от историите на Иво са от света на спорта, много от тях никога не са били публикувани на български. Тази е стара, но си струва да й отделите малко дигитално време… и ако решите да допишете започнатото преди 7 години изречение

ИВО ИВАНОВ, КАНЗАС

Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка. Ще се опитам да разширя колкото мога това изречение до края на статията, но засега това е първото нещо, което забелязвам, анализирайки видео архивите от мачовете на отбора на Пънахау. Почти нямам съмнение, че това е било и първото нещо, което се е набило в очите на Крег, когато се е изправил за пръв път срещу крехкия левичар на баскетболната площадка.

etick_g_dchoops20_850

Крег Робинсън обича Мишел. Така, както само един голям брат може да обича малката си сестра. За него нейната сигурност, бъдеще и щастие са далеч повече от роднинско задължение – те са негово призвание. Понякога най-голямата опасност за една млада жена е самата тя: силни емоции, внезапни влюбвания и уязвима доверчивост са в състояние да нарушат преценката й и да хвърлят мъгла върху съзнанието й. Крег знаел идеално, че океанът е пълен с акули и зад всеки ъгъл дебнат безочливи крадци на сърца. Ето защо, когато усетил, че сестра му хлътва безнадеждно по един обаятелен, слабичък младеж, той решил да го подложи на тест…на баскетболната площадка.

Навремето Крег беше един от най-добрите баскетболисти на Америка, а в момента е треньор на първодивизионния Браун Юнивърсити. Играта до такава степен се сраснала със същността му, че той е намерил начин да иска от нея отговори дори на най-важните въпроси в живота си. „Аз винаги съм бил в състояние да определя характера на човек по това, как се държи на игрището” – спомня си Крег – „Дали е егоист, дали симулира, дали е арогантен и сприхав…

Мишел знаеше за това мое качество и самата тя предложи да заведа любимия й мъж на една от моите игрички с бивши професионалисти. Това, което установих е, че младежът е не само добър играч, но и стойностен човек. Играеше уверено, чисто и колективно и въпреки крехката си физика, не се страхуваше от физически сблъсъци с далеч по-тежки играчи. Хареса ми как бързо намери общ език с останалите и въпреки, че беше завършил право в Харвард, не го афишираше по никакъв начин.”

В крайна сметка Робинсън сложил баскетболния печат на одобрението върху връзката на сестра си. Не знам дали Крег е бил прав да се доверява на подобна игрова психоанализа, но факт е, че от тогава Мишел и любимият й са натрупали 15 години щастлив брак и две дъщери. Това е прекрасно разбира се, а пък и аз съм доволен, защото вече имам малко по-многозначително наблюдение и мога да добавя че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно и се разбира с другите.

Сигурно има известна доза истина в теорията на Крег. Често съм забелязвал как между двата коша маската пада и за броени минути човек неизменно се превръща в себе си. Демагогията отстъпва място на истината, амбицията маха дрехите си, недостатъците се озъбват и дори погребани комплекси започват да надничат от миналото. Играта задава въпроси и характерът ти отговаря.

Ето защо се ровя в старите мачове на съпруга на Мишел и въпреки, че знам доста за него, се надявам да науча още. Кадрите са от гимназиалните му години. Виждам чисто баскетболни неща: младежът с номер 23 отскача мощно от два крака и грациозно прибира отскочили топки с дългите си крайници. Движи се умело с и без топка и не се колебае да вземе нещата в свои ръце. Това е подготвен, комплексен играч, който не се страхува да поеме отговорност.

Чувал сам много за уличните му мачове по асфалтовите площадки на гетата в Саут Сайд в Чикаго, където се появявал неочаквано с група приятели, между които и Крег Робинсън. Тези игрички често се превръщали в ожесточени битки, но нашият левичар винаги успявал да запази самообладание и колкото и да му драскали кибрита, никога не се палел. Нещо повече – в края на всеки мач неизменно си тръгвал от игрището с няколко приятелства в повече.

Най-странното е умението му да използва фразеологията на баскетбола като разговорник, чрез който да комуникира без проблем с хора от различни раси, социално положение, култури, националности и възрасти. Ще посегна директно към този разговорник, за да насоча вниманието ви към разширяващото се прозрение, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност и не губи самообладание.

Едно от любимите му места за игра е тежкарския Ийст Бенк Клуб, който е пълна противоположност на игрищата в Саут Сайд. Тук идват да тренират най-богатите и влиятелни личности в Чикаго. Може би причината да намира с такава лекота общ език с всички, се крие в невероятните разклонения на родословното му дърво. Родителите му са рожби на два континента. Баща му е чернокож, а майка му толкова бяла, че сигурно й се е налагало да си слага плажно масло при пълнолуние. Самият той е отраснал в Джакарта и Хонолулу и една от любимите му фрази е, че когато се събирали роднините му все едно, че е на сесия на Обединените Нации.

Да бъдеш отгледан в подобно семейство в епохата на глобализацията е голямо преимущество, така че днес нашият герой е човек без предразсъдъци, шовинизъм и цвят. За него е повече от ясно, че светът е станал прекалено широк, за да бъде набутан в тясно съзнание.

Преди години, левичарят от видео архивите участва в баскетболен мач в затвор срещу опасни престъпници. Идеята била, да им се изпрати посланието, че само, защото са зад решетките, не означава, че тези хора са завинаги отписани от обществото и са престанали да съществуват. Това е благороден жест, защото понякога нещо елементарно като баскетболен мач, може да напомни на човек, че останалият свят не го е забравил и да даде положителен тласък на един застинал живот. Което създава идеална предпоставка за логичното наблюдение, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание и гледа на света с отворено съзнание и благородство.

В момента баскетболистът си търси отчаяно работа, въпреки че резюмето му е идеално. Казват, че е работохолик и перфекционист. Има изумително обаяние и излъчване. Стига да пожелае, сигурно би могъл да стане голям треньор. От няколко месеца се явява на работни интервюта с потенциалния си работодател и мнозина твърдят че досега никой не се е справял по-успешно. Междувременно успя да напише две великолепни книги, за които натрупа поредица награди и суперлативи. Великата легенда на НБА Карийм Абдул Джабар заяви, че му стиска палци за работата, тъй като няма по-подходящ човек за нея. За съжаление в усиленото преследване на мечтаната позиция, напоследък не му остава време за баскетбол. „Липсва ми”, заяви наскоро стройният левичар, „Често сънувам че играя баскетбол!”

Сънищата са отражение на действителността, а на този етап тя е повече от сигурна че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание, гледа на света с отворено съзнание и благородство, работи непрекъснато, има страхотно дар слово, обаяние и интелект.

Това изречение, посветено на младия играч, продължава да расте и става все по-впечатляващо, но аз от дете не вярвам на хора от неговия бранш и все още не съм сигурен, че трябва да повярвам. Не е принцип, а по-скоро условен рефлекс, създаден благодарение на безброй разочарования, натрупани през годините. Кой знае? Може би именно един бивш баскетболист с точна лява ръка е човекът, който би могъл да промени мнението ми. Наскоро прочетох и втората му книга: „Дързостта на надеждата”. Бях буквално пленен от освежаващата искреност, с която бе напълнен всеки ред.
В момента голямото интервю продължава, но само след седем месеца и аз ще бъда сред тези които ще решат дали съпругът на Мишел Робинсън ще бъде назначен на мечтаната си работа. И колкото повече научавам за него, колкото повече се взирам в старите баскетболни кадри, толкова повече си давам сметка, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание, гледа на света с отворено съзнание и благородство, работи непрекъснато, има страхотно дар слово, обаяние и интелект и светът само може да спечели, ако през ноември именно той стане най-могъщият човек в Съединените Щати.

На добър час г-н Обама!

1 март 2008 година

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

#Fusionable: Посрещаме лятото с цялостен аутфит от магазин Fusion

| от Рада Копрева |

Сега имате възможността да посрещнете лятото с цялостен аутфит по ваше желание, осигурен от магазин Fusion! В периода 22 март – 05 април 2017 година можете да се запознаете с най-новите тенденции от световноизвестни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Diesel, Converse и Superdry в магазин Fusion в Serdika Center, да развихрите въображението си и да спечелите нови дрехи за страхотни летни моменти.

За кампанията говори Рада Копрева – млада Instagram звезда, която разбира от дрехи и не се страхува да пробва.

Ето и нейните впечатления от #Fusionable:

Да, признавам се за виновна. Обичам да пазарувам дрехи. Аз съм от онези, които наричат шопинга „терапия“ и които изпитват неподправено удоволствие от купуването на нови дрехи.

И все пак, до момента не ми се беше случвало истински да се развълнувам от шопинг кампания.

#Fusionable на магазин Fusion обаче се оказа истинско предизвикателство за спокойния сърдечен ритъм. Не се случва често магазин, който е представител на световно известни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Converse и Superdry, да стартира кампания, която дава шанс на всеки да изглежда страхотно, носейки цялостен аутфит по собствен избор.

Fusion ще раздаде три ваучера на свои клиенти. Всеки един от тях носи стойност, която е достатъчна за да може човек да се облече от глава до пети в магазина така, както му харесва.

#Fusionable обича да облича и се фокусира върху хора, за които облеклото има значение. Като мен…

фешън, кифла

Когато дадете на една жена възможността да се облече както пожелае, може да сте сигурни, че тя ще лети по ескалаторите на мола с 200 конски сили.  Когато влязох във Fusion, положих всички налични усилия да се представя „професионално“  и да се държа на ниво, като истински фешън маниак, който е виждал всичко и не се впечатлява от нищо, но уви… Нямаше как да скрия, че всъщност треперя от вълнение като пред първа среща с някого, когото ужасно харесваш – много превъзбуда, малко срам…Помните как е.

Само дето пред мен не стоеше също толкова притеснен младеж, а парче приказка, някак претворена в реалността:  магазин с всичко, за което съм си мечтала. Дрехите и обувките съчетаваха не само страхотни, свежи цветове, а и бяха в крак с всички модни тенденции за идния сезон. Fusion предлага не само ежедневни дрехи и обувки, но и по-спортни, а по стелажите вече стоят плажни артикули, които ни надъхват за летния сезон.

фешън, кифла

Влюбих се в дрехите с лека и проветрива материя, с които обичам да глезя тялото си, както и във вечните дънки. По навик плахо попитах за по-малки размери, защото структурата на тялото ми не е особено епична и понякога се случва да хлътна по някоя дреха, след което продавачът да ме отпрати към детския щанд.

Не и тук. От моя размер имаше както рокли, така и блузи и къси панталони! Хукнах към пробните, все едно ме гонеше големия лош вълк, а там вече  ме очакваше всичко, което щях да пробвам- две рокли (Superdy), два чифта къси панталони (Pepe Jeans и Superdy), две блузи (Pepe jeans и Superdry) и един абсолютно наложителен за всеки пролетен и летен сезон чифт бели маратонки на завинаги любимата Pepe Jeans.

фешън, кифла

Имах леки съмнения, че нещо друго, освен роклите и обувките, ще ми лепне така, че да се харесам веднага, но voila! Отново останах приятно изненадана. С всеки от четирите комплекта, които си бях избрала, се чувствах  стилна, обгърната в комфорт и носеща собствената си индивидуалност. Можех да нося дрехите от тази пробна в най-различни варианти чак до октомври. Мотах се в магазина сигурно часове. Не исках да свалям дрехите от себе си. Нали познавате онези моменти, в които сякаш някакъв невидим пъзел се нарежда и всичко е точно такова, каквото трябва да бъде, а вие не смеете да мръднете, за да не го развалите?

Такъв беше престоят ми в магазина. Правенето по сто снимки с всичко, което си бях избрала пък се оказа квинтесенцията на истинското ми петъчно удоволствие.

Благодарение на кампанията #Fusionable, един от тези…всъщност дори всички комплекти дрехи (разбира се, и обувките!) могат да си останат мои. Затова ако имате нужда от развлечение и от обогатяване на гардероба…

Правилата на играта са прости: избери най-готините дрехи от магазин Fusion, Serdika Center, снимай се с тях и качи снимката в Instagram или Facebook с хаштаг #Fusionable и хаштагове на марките, с които си облечен, и се тагни от магазина. На 07 април ще бъдат избрани 3-ма късметлии, които ще спечелят награда, с която да обновят изцяло гардероба си!

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.