Моите 3 причини да гласувам

| от | |

От няколко дни във Facebook върви кампания #моите3причини. Избрахме някои от тях.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

Христо Христев

Тъй като да бъдеш гражданин на свободно общество, означава да имаш oтговорност към това, което се случва в него, ще споделя моите три причини да гласувам на 25 май. Ще гласувам, защото вярвам, че Обедина Европа е едно от най-вдъхновяващите достижения в историята на човека и защото разбирам, че само заедно можем да съхраним Европа такава, каквато я харесваме, място на порядъка, основан на хуманността, солидарността и зачитането на човешката личност. Ще гласувам, защото искам да бъда свободен в Европа, но не искам да си тръгвам от България! Ще гласувам, защото знам, че ако си остана вкъщи, ще подкрепя статуквото на мафията, която е оплела цялата държава и изсмуква живите сили на страната ни, на всички нас! 

Ивет Добромирова

Водя неравна битка с цветята у дома. винаги е било така. От малка. Неравна е, защото е със самата мен всъщност. Оказва се, че забравям да ги поливам и те умират. Приемам ги за даденост. От тях се уча, че когато приемеш нещо за даденост то умира. а се нуждаят от толкова малко. Така е с всичко.

Отношенията между хората умират, когато ги приемеш за даденост и спреш да обръщаш внимание на малките детайли в теб и в другия, които правят голямата разлика.

Обществото умира, когато го приемеш за даденост и спреш да обръщаш внимание на малките неща, които са всъщност в твоя свят и ти в него и които правят голямата разлика.

Демокрацията умира, когато я приемеш за даденост.

Затова аз ще гласувам. защото малките неща правят голямата разлика. и отивам да полея цветята.

Аделина Марини

Откакто съм в София постоянно ме питат за кого ще гласувам и дали ще гласувам. Доста често чувам в София призиви гласувайте, гласувайте, много е важно и така нататък. Разбира се, че е важно, но много по-важно от това да гласуваме е да знаем за кого и защо ще гласуваме. Да знаем дали тези, които искат да гласуваме за тях ни уважават и знаят защо бихме избрали тях. Много е важно когато има толкова много отвратени от политиката и политиците хора, които са изгубили доверие в изборния процес като основен стълб на демокрацията (но не единствен впрочем) да направят необходимото, за да го възвърнат. Също толкова важно е човек да не прави компромис с това, в което вярва, само защото е възможно да спечелят лошите. Компромис с доверието на никаква цена. Аз не се женя за човека Х, който пие и играе хазарт, защото съществува възможността да попадна на човек, който бие, ако ме разбирате. Смятам, че е неуважително към индивидуалните свободи и права да се вменява вина, че ето, защото не гласувахте, стана това и това, защото, припомням, гласуването е право, а не задължение. То е и избор също така. Ето ги и моите три причини:

1. Ще гласувам, защото най-сетне имам възможност да „надскоча“ българската политическа среда и да се възползвам от това, че съм гражданин на ЕС. Регистрирана съм в избирателните списъци в Хърватия и ще гласувам за хърватска листа.

2. Избрала съм си евродепутат, за когото нямам абсолютно никакви съмнения, че заслужава доверието ми и който има каузи, които подкрепям с две ръце. Освен това е човек, който е готов в името на каузата да работи и с „вражеската партия“, въпреки недоволството на партийното ръководство

3. Ще гласувам на евроизборите, защото те са за хората, които ще работят в Европарламента, а не за политическите сили, които искат да оцелеят на националния фронт.

Иван Бондоков

1. Аз гласувам винаги. И сега ще го направя с всичката възможна разумност, информираност и отговорност.

2. Изборите не са само избор, те са и задължение.Всеки ден правим стотици избори. Всичко се свежда до правилно или не. Но поне избираме. Поне заставаме зад една или друга опция.

3. Гласувам с мисълта за детето си.Работя с мисълта за детето си. Вървя по избран от мене път с мисълта за поколенията ни. Да делегираш власт е част от осъзнатата роля, която всеки един от нас има в това общество. 

Димо Господинов

Като изключим клишетата, има една единствена причина, поради която може да решиш да гласуваш: 

1. Осъзнал си своя и публичния интерес и смяташ, че, грубо казано, европейските институции могат да ти помогнат те да се случат. На базата на това правиш рационален избор на твой представител в ЕП и упражняваш даденото ти право на глас.

За когото тази причина не съществува, по-добре да не гласува. Злоупотреба с право е когато го упражняваш, без да имаш интерес. А „удар във въздуха“ е когато упражняването на правото ти няма да доведе до резултат, защото предметът му е невъзможен. Като например – да гласуваш на европейски избори по вътрешнополитически съображения: защото искаш по-голяма пенсия, за да накажеш „комунистите“, за да получиш таблет и прочее неща, които представителите ти в ЕП не могат да изпълнят.

Популизма и недоразумения като Бареков са резултат от нерационално гласуване. Бъдете рационални.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.