Много езици – много ключове за една врата

| от |

Вилиана Семерджиева

- Според великия Волтер те са голямо богатство

- Като в огледало в тях се отразяват култура, традиции, начин на живот

 

На езика на юнитите от Северна Гренландия разстоянията се измерват не в километри, а в синики, тоест сън. Колко дълго трябва да спя, за да стигна от точка А до точка Б. В страна с ужасен климат и климатични условия километрите и часовете нямат смисъл. Това е само един пример за езика като огледало на култура и традиция. Защото езикът, който е израз на културата, традицията и начина на живот, е част от идентичността на народите. Когато един език изчезне, и културата изчезва.

ЮНЕСКО организира през 2008 г., обявена от ООН за година на езиците, множество инициативи, в чийто фокус попаднаха застрашените от изчезване езици. „Език се разбива много трудно, както и да се тъпче с чужди думи“, е мнението на един от най-известните специалисти у нас проф. Никола Георгиев. Той дава пример с английския, който е претъпкан с всякакви чуждици, но това не му е попречило да стане един от световните езици. Ученият смята, че не бива да се поддаваме на паника и е убеден, че заплаха за българския език няма, има обаче за кирилицата.

„Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата“, смята Волтер.

Днес са познати около 7 хил. говорими езика, повече от половината са заплашени от изчезване. В Африка има около 2 хил. езика, но в повечето държави на континента английският, френският и португалският са единствените официални. Това се отразява върху гражданското общество, твърди езиковедът Кофи Якпо, цитиран от БГНЕС.

Например в Индия – хинди, заедно с английския са двата официални езика, но ги използват само около 40 процента от населението. Близо 600-те планински народа в страната говорят езици, които не се преподават в училищата. От 400 индийски езика само 60 се преподават на децата.

В Китай има най-малко седем специфични езикови групи и повече от 130 различни диалекта, но от 1950 г. мандаринският и кантонският са официалните. При това само половината от китайците владеят мандарински. Затова вероятно много от диалектите ще изчезнат с времето. Такива са опасенията и на ЮНЕСКО.

 

Десетте най-говорими

world-language-map-bab.la

Броят и многообразието на езиците не спира да се увеличава и развива. Списък с най-говоримите езици в света е публикуван в Туристическа мрежа IDI bg.

Мандарин (говорят го над 845 милиона души), често наричан китайски от хората, които не го говорят, всъщност е един от многото китайски езици. Мандарин е най-широко разпространеният и е официален за Китайската народна република и Тайван, един от четирите официални езика в Сингапур (заедно с английски, малайски и тамилски). Поради засилената емиграция от тези страни към САЩ и Европа, има огромна популация на говорещи мандарин. Има две писмени системи – стандартна и опростена.

Испанският (329 милиона) е част от западноиберийския клон на романските езици и е много близък с португалския. Той е сред най-широко разпространените в света. Определен е за официален на над 20 страни. Почти във всеки щат на Латинска Америка се говори на испански, с изключение на Бразилия и Белиз. Голяма част от хората, чийто роден език е испанският, са имигрирали в САЩ, поради тази причина и там е голяма популацията на испаноговорящи.

Английският (328 милиона) принадлежи към западногерманското езиково семейство. Произходът му води начало от англо-саксонските езици (староанглийски) и е силно повлиян от френския и латинския, поради завладяването на Англия от норманите. Въпреки че английският се развива като език на територията на Британските острови, най-голямата популация на английскоговорящи е в САЩ – около 309 милиона. Той е официален за 56 страни – Ирландия, Канада, Северна Африка, Ямайка, Нова Зеландия, Обединеното кралство, Австралия и др.

Хиндустани (242 милиона) е част от индо-арийското езиково семейство, заедно с бенгалския. Има две книжовни форми – урду и хинди, почти неразличими. Хинди е официалният език в Индия, а урду – в Пакистан. И двата се говорят в Европа и Северна Америка от индийски и пакистански имигранти. Имат и две писмености – азбука на хинди и азбука на урду, която е под ислямско влияние.

Арабският (221 милиона) е част от семитското езиково семейство и най-често се отъждествява с Близкия изток и Северна Африка. Той е официален за 26 страни. Арабският, заедно с иврит, е официален в Израел и е роден на голяма част от населението в Европа и Северна Америка. Класическият вариант на арабския е този, на който е написан Коранът.

Бенгалски говорят 181 милиона. Той принадлежи към индо-арийското езиково семейство, както и хинди, урду и панджабски. Повечето от хората, които го говорят, живеят в Бангладеш, където той е официален, а също така и в Западна Бенгалия, Трипура, Асам, Европа, САЩ и дори в Саудитска Арабия.

Португалският (178 милиона) е част от итало-западните езици на романското езиково семейство и също произлиза от латинския. Португалският е официален за Португалия и Бразилия, както и за Ангола, Кабо Верде, Източен Тимор, Гвинея-Бисау, Мозамбик и Сао Томе и Принсипи. Той е задължителен предмет на обучение в училищата в Уругвай и Аржентина. Португалският се изучава от 30 милиона души и е четвъртият най-изучаван в света.

Руският спада към източнославянското езиково семейство, което включва и беларуски, украински и русински. По-голяма част от 144-те милиона души, чийто роден език е руският, живеят в Русия, където той е официален, но се говори и в Беларус, Украйна и Казахстан.

Японският (132 милиона) е член на японското езиково семейство, включващо и рюкюанския, който се говори на остров Окинава. Повечето хора, чийто роден език е японският, живеят в Япония или в околните й територии, но има и говорещи на японски в САЩ, Корея и Европа.

Немският език спада към групата на западногерманските заедно с английския. Той се говори от над 90 милиона души – главно в Германия, където е официален, както и в Австрия, Лихтенщайн, Люксембург; един от трите официални езика в Белгия (заедно с френския и нидерландския); един от четирите официални в Швейцария (заедно с френски, италиански и реторомански) и официален за италианската провинция Болцано. Освен това немският е признат за малцинствен език в няколко страни като Полша, Дания, Унгария и Чехия.

 

Есперанто 

 

Това е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното му име е Internacia Lingvo, а днешното идва от Doktoro Esperanto – псевдонима, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 г., се отбелязва в Уикипедия. Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 г. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.

В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на ХІХ век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 г. в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 г.

По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди и 2 милиона души. Макар че няма официален статут в никоя страна, през 1921 г. той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 г. с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над 100 страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка. Фонологията на есперанто се основава на тази на славянските езици и включва 22 съгласни, 5 гласни и 2 полугласни звука, които се съчетават с гласните, образувайки 6 дифтонга.

Есперантистите имат достъп до международна култура, включваща много оригинален материал, както и преведен. Има над 25 000 книги на есперанто – оригинални и преводи, както и редовно излизащи списания и вестници. Есперантоговорящите могат да използват езика за безплатно отсядане при други есперантисти в 92 страни, използвайки Pasporta Servo, или да завържат приятелства в чужбина.

Остров Есперанто край о. Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименуван в чест на този език.

 

Европейският ден на езиците

EDL-banner-COE2012-EN

Европейският ден на езиците, който се чества в 45 държави, бе отбелязан за първи път през 2001 г. по инициатива на Съвета на Европа. Неговата цел е да повиши осведомеността на гражданите за използваните в Европа езици, да насърчи културното и езиковото многообразие и да поощри хората да учат чужди езици, става ясно от сайта europa.eu. ЕС инвестира 1 милиард евро годишно в схеми за насърчаване на езиковите познания и на други умения чрез инициативи като „Еразъм“, благодарение на която на студентите се дава възможност да проведат част от обучението си в друга държава. Всяка година 400 000 предимно млади хора се възползват от предоставяните по линия на ЕС безвъзмездни средства за мобилност чрез програмите „Еразъм“ и чрез други схеми като „Леонардо да Винчи“ (за професионално обучение) и „Младежта в действие“ (за доброволческа дейност или работа с младежта). ЕС инвестира около 50 милиона евро годишно в подкрепа на дейности и проекти, свързани с езиците.

Езиковата политика на ЕС има за цел опазването на езиковото многообразие и насърчаването на изучаването на чужди езици от съображения за културна принадлежност и социална интеграция, но и защото хората, владеещи няколко езика, имат повече шансове да се възползват от възможностите за образование и за работа в единния пазар. Основната цел на политиката е един ден в Европа всички да изучават поне два допълнителни езика освен родния си, още от най-ранна възраст.

Европейският съюз има 23 официални и работни езика – английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски.

Най-широко разпространеният майчин език в ЕС е немският, въпреки че 51 на сто от гражданите заявяват, че разбират английски. Според проучване, проведено от Евробарометър през 2006 г. относно европейците и техните езици, 56 на сто от гражданите на ЕС могат да проведат разговор на език, различен от родния им, а 28 процента владеят два чужди езика в допълнение към родния. 44 на сто от европейците признават, че не говорят друг език освен родния. Най-многоезичната страна в ЕС е Люксембург, където 99 процента от гражданите владеят поне един чужд език, следвани от словаците (97 на сто) и латвийците (95 на сто). Най-малко чужди езици се говорят в Ирландия (34 на сто) и в Обединеното кралство (38 на сто).

 

Полиглотите

13_puzzle__half

Научаването на един език не е лесна задача, а за повечето хора свободното говорене на език е постоянна борба. Въпреки това има индивиди с огромна вещина в няколко езика. За полиглотите на света разказва сайтът „Епохални времена“.

Благодарение на обширните си познания по коптски език, археологът и полиглот Жан-Франсоа Шамполион помогнал за дешифрирането на древни египетски йероглифи, превеждайки Розетския камък през 1822 г.

Един от по-изненадващите и неотдавнашни случаи на феномена хиперполиглотизъм е този на германеца Себастиан Хайне, наречен „човешката Вавилонска кула“. До 22-годишна възраст този студент по индо-германска филология вече може да комуникира на не по-малко от 35 езика, сред които той предпочита пащо, употребяван от етническа група в Близкия изток.

Хорхе Фернандез не е усвоил толкова езици, колкото Хайне, но все пак случаят му е невероятен. Едва 18-годишен, перуанецът може да говори и пише гладко на десетина езика, включително испански, английски, френски, немски, швейцарски, румънски, италиански, португалски, холандски, каталонски, галийски и мандарин.

Владеенето на над 30 езика е безспорно впечатляващо, но кой е най-големият полиглот в света? Колко езика може да владее човешкото съзнание? Над 40. Дори над 50. Зиад Юсеф Фазах поддържа основно ниво разбиране на поне 60 отделни езика.

Що се отнася до владеенето на многобройни езици, кардинал Джузепе Каспар Мецофанти и лингвистът Джон Боуринг са отишли далеч отвъд това, което мнозина смятат за възможно.

Може да се каже, че Боуринг е бил един от най-учените лингвисти. Той демонстрирал основно разбиране на над 200 езика и владеел гладко около 100. Боуринг е роден през 1792 г. Бил е губернатор на Хонконг, писател и пътешественик. Удостоен е с титлата „Кавалер на Ордена на Бат“ и е бил член на Кралското общество и Кралското географско общество.

Кардинал Джузепе Каспар Мецофанти е роден на 17 септември 1774 г. Владеел гладко 38 езика и почти 100 диалекта, и разбирал много други езици на основно ниво. Установено е, че кардиналът е познавал общо около 100 различни форми на комуникация.

Папството разполага с дълга история на многоезичие и традицията се предава до днес с най-новите папи – Йоан-Павел II и Бенедикт XVI. Първият можеше да говори гладко полски, класически гръцки, латински, италиански, френски, испански, португалски, английски, есперанто и немски, като имаше основни познания и по чешки, литовски, руски, унгарски, японски, тагалски и някои африкански езици. Вторият говори гладко поне десетина езика.

Писателите полиглоти Джеймс Джойс и Дж. Р. Толкин са знаели по 13 езика. Сред другите велики езикови феномени е лингвистът Кенет Лок Хейл, който демонстрирал невероятно умение за изучаване на езици бързо и прецизно.

 

Най-дългата дума в света има 189 819 букви

 

Най-дългата дума в познатата ни галактика е съставена от 189 819 букви, произнася се за 3 часа и половина и представлява химическото наименование на протеина Titin. Той отговаря за пасивната еластичност на мускулите. Наименованието на Titin-а е смятано за най-дългата дума във всеки език. Titin произхожда от гръцката дума „titan“ (добре познатите ни от древногръцката митология първо поколение богове, деца на Уран и Гея – и въобще всичко с големи размери).


Мисли, афоризми и крилати изречения

 

„Човек, който не владее други езици, непременно има пропуски в идеите си, освен ако не е гений.“

Виктор Юго

 

„Ако говорите на някого на език, който разбира, думите ви стигат до съзнанието му. Ако му говорите на родния му език, те стигат до сърцето му.“

Нелсън Мандела

 

„Живеете нов живот за всеки нов език, който говорите. Ако знаете само един език, живеете само веднъж.“

Чешка поговорка

 

„Границите на моя език са границите на моя свят.“

Лудвиг Витгенщайн

 

„Който не знае чужди езици, не познава и родния си.“

Йохан Волфганг фон Гьоте

 

„Новият език е нов поглед към живота.“

Федерико Фелини

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.