Младите номади на Европа

| от |

Едни се примиряват с безизходицата, други тръгват да търсят късмета си в чужбина. Безработицата сред младите хора в Европа е тревожна. Програми за овладяването ѝ има, пише Дойче веле. Но дали и колко ефективни са те?

В средата на септември ще станат шест години, откакто американската инвестиционна банка “Лемън Брадърс” се срина. Нейният колапс ускори пожара на финансовата криза, която не само изправи на ръба на пропастта икономиката и банковите системи, а и разтърси трудовите пазари така, че те и досега не могат да се съвземат. Милиони млади хора са лишени от шанс за работа и се намират в безизходица.

В ЕС броят на безработните под 25-годишна възраст скочи само за една година на над пет милиона души. В Испания и Гърция процентът на безработните в тази възрастова група надхвърли 50 на сто. Вярно е, че не “всеки втори” младеж днес е без работа, но трябва да се има предвид, че статистиките изключват учащите се и студентите. Което ще рече, че положението е драматично.

Без перспектива

В Португалия, Испания, Гърция и Франция например много млади хора съзнателно удължават срока на образованието си именно защото са наясно, че трудовият пазар няма какво да им предложи. От Югоизточна и Централна Европа до Ирландия и Швеция цяло едно поколение се лута без ориентир на трудовия пазар. В същото време учените твърдят, че именно първите стъпки са определящи за трудовата биография на младия човек. Хората, чиято “кариера” започва с безработица и страх как изобщо да преживеят, трудно могат да се отърсят от чувството за несигурност.

Гняв и разочарование от провала на правителствата да решат проблема с безработицата се изляха най-напред в протестните маршове на гневни млади хора в големите европейски градове – от Мадрид до Атина. Тези демонстрации междувременно се разредиха, но проблемът си остава нерешен. Една част от младите се нагаждат към ситуацията и се връщат под бащиния покрив, понасяйки лишенията. Други отчаяно обръщат гръб на официалния трудов пазар и се опитват да свързват двата края с работа “на черно”.

Бягството на младите

Все повече младежи южноевропейци стягат куфарите в търсене на по-добър живот в чужбина. И точно Германия, която до неотдавна не желаеше да става “преселническа страна”, благодарение на процъфтяващата си индустрия сега се превръща в притегателен център за тези млади номади. На много места Гьоте-институтите не смогват да назначат достатъчно нови учители, за да отговорят на нарасналия интерес към курсовете по немски език.

В родните страни на тези млади хора, вкл. от Източна Европа, не се гледа с добро око на това „изтичане на мозъци“. Пропуска се обаче фактът, че в средносрочен план тези страни-членки на ЕС ще спечелят от своите емигранти. Защото подобри ли се веднъж положението, разкрият ли се нови работни места, то прокудените от кризата ще започнат да мислят за връщане – заедно с натрупания опит в чужбина, така ценен за икономиките в техните страни.

Сгрешената диагноза

Излиза, че младите се справят с кризата по свой си начин. И това е добре, защото те не очакват кой знае какво от политиката. Вярно е, че европейските държавни и правителствени ръководители одобриха помощни програми за 6 милиарда евро, чиято цел е на всеки млад човек да се осигури работа, професионално обучение или практика. Това обаче е по-лесно да се обещае, отколкото да се изпълни. Освен това по-важни от мерките на Брюксел са действията на националните правителства. Много от тях обаче лекуват симптомите, а не причините за болестта.
Единствена Испания предприе реформи на трудовото си законодателство и се опитва да въведе германската дуална система на обучение. Но това е дълъг процес, който почти не помага на днешните безработни. И все пак именно между Галиция и Андалусия се забелязват първи проблясъци на трудовия пазар. В същото време в една Италия младите продължават да са лишени от справедлив достъп до трудовия пазар.

Коя е най-добрата пазарна политика?

Германските успехи с овладяването на младежката безработица се дължат не само на образователната система. Те са плод и на болезнените реформи от края на миналия и началото на този век. Добрите резултати от тях се проявиха в годините след това. Страната разполага с конкурентоспособни предприятия, които разкриват нови работни места и са заинтересовани да привличат квалифицирани работници. Вярна се оказва старата истина, че умната икономическа политика е и най-добрата пазарна политика. От нея печелят най-вече младите.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.