Митът „Кенеди“ засенчва политическата действителност

| от |

Далас, Пеер Майнерт от ДПА

Като президент на САЩ Джон Кенеди постигна слаб политически успех и дори допусна сериозни грешки. Въпреки това митът „Кенеди“ продължава да е жив половин век след неговото убийство.

От многото книги, отбелязващи 50-ата годишнина от смъртта му, най-оригиналната теза идва от журналиста Джеф Грийнфийлд, който представя смайваща „алтернативна история“: ако Кенеди беше останал жив, Съединените щати щяха да си спестят травмата от Виетнамската война; Съединените щати и Съветският съюз щяха предпазливо да се сближат; и Студената война щеше да свърши доста по-рано.

Идеите на Грийнфийлд имат сериозна научна обосновка.

„Няма съмнение, че неговото убийство промени хода на американската история“, заяви за ДПА историкът Алън Личман от Американския университет във Вашингтон.

„Сега има доста доказателства, че Джон Кенеди сериозно е преосмислял въвличането на Америка във Виетнам“, каза той.

Кенеди, който със своята външност, младост и речи вдъхна надежда на младото поколение след избирането си на 43-годишна възраст през ноември 1960 г., беше президент от едва 1036 дни, когато падна убит в град Далас, щата Тексас.

Неговата политическа програма „Нова граница“ подтикна поколението от 60-те години на 20 век към политиката и обществената служба, като създаде трайния мит, установен с преждевременната му трагична смърт. В този контекст неговите постижения като президент избледняват до незначителна подробност.

По онова време САЩ бяха страната на неограничените възможности. Обещанието на Кенеди да изпрати първия човек на Луната стана реалност на 20 юли 1969 г.

Речите на Кенеди, изпълнени с чувство на съпричастност, отекват до ден днешен – например думите му „Питайте не какво може да направи страната ви за вас, а какво можете да направите вие за своята страна“ – и не са загубили ни най-малко силата си въпреки смущаващите разкрития и историческите корекции.

Макар че снимките представяха Кенеди като млад атлетичен мъж, в реалния живот той страдаше от сериозни заболявания и носеше корсет за хронична болка в гърба.

Снимките показваха един щастлив съпруг, до когото беше красивата и елегантна Жаклин, и президента в Овалния кабинет със сина му Джон, който си играе под бюрото му. Фактът, че по-късно Джей Еф Кей беше разкрит като женкар, почти не навреди на образа му дори в пуританските Съединени щати.

Изявлението на Кенеди на немски „Аз съм берлинчанин“ в Берлин в средата на 1963 г. стана култов, доста повтарян образ в който и да е документален филм за Студената война. Това силно засенчва гнева и разочарованието в Берлин само две години по-рано, когато Кенеди не направи нищо срещу изграждането на Берлинската стена от комунистите.

На многократно показваните снимки на убийството се вижда как президентът бива прострелян в главата и се свлича в откритата лимузина. Облечената в розов костюм Жаклин се хвърля върху него. Конспиративните теории не престават: защо самият предполагаем убиец Лий Харви Осуалд беше убит само два дни по-късно?
Критици отбелязват, че Джей Еф Кей – първият президент католик – е бил в най-добрия случай колеблив в усилията си да сложи край на расовата сегрегация. На неговия приемник Линдън Б. Джонсън, който знаеше как да си проправи път през Конгреса, се удаде да въведе в действие предложения от Кенеди закон за гражданските права.

Всъщност първата година на Кенеди беше катастрофа.

Едва четири месеца след встъпването му в длъжност беше извършено координираното от ЦРУ нахлуване в Залива на прасетата в Куба през април 1961 г. То имаше за цел да свали от власт комунистическия лидер Фидел Кастро, но беше пълен провал.

Слабото, неопитно представяне на Кенеди на среща със съветския лидер Никита Хрушчов в Женева имаше сериозни последици и окуражи СССР. Два месеца по-късно беше издигната Берлинската стена. На следващата година СССР започна да разполага ракети в Куба.

Историкът Стивън Хес от изследователския институт „Брукингс“ във Вашингтон казва, че Кенеди е спасил положението с блокадата на намиращия се недалеч от брега на Флорида комунистически остров, която е принудила СССР да отстъпи. Но това доведе света до ръба на ядрена война и според Хес е било на първо място грешка на Кенеди, свързана с нескопосаното му поведение на срещата с Хрушчов.

Също през първата си година като президент Кенеди изпрати неколкостотин военни съветници във Виетнам, с което отвори вратата към най-мрачната военна злополука в историята на САЩ.
„Той не би могъл да бъде наречен велик президент според каквито и да е обективни критерии“, каза за ДПА Хес. „А мисля, че трудно бихме го нарекли даже добър президент“, заяви той.

Все пак явлението „Кенеди“ оцелява след всичко това и дори нещо повече: той продължава до днес да е един от най-популярните президенти в историята на САЩ.

„След всички разкрития за неговите заблуди, неговите политически грешки и неговия разгулен личен живот Джак Кенеди продължава да бъде един от нашите национални любимци“, казва писателят Майкъл Нокс Берън.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.