Митът за трудолюбието на българите

| от |

Парадоксът у нас е, че икономиката расте, а заетостта не. „Рехавата“ пенсионна система и дефектите в образованието ще продължат да рушат пазара на труда наред с демографската криза пише Лъчезар Богданов от  „Индъстри Уоч“ на страниците на „Сега.“

3fe754e20814778e7df2dc2ee78ca26c

Ако перифразираме една стара поговорка, днес тя ще звучи така: „Който не работи, не трябва да яде, а който не учи, остава безработен и гладен“. По време на предизборната кампания миналата година с колеги решихме, вместо да правим анализи на платформи, да се опитаме да насочим вниманието на граждани и политици върху важните проблеми в икономиката чрез прости и разбираеми факти и данни. Около една четвърт от тях бяха свързани с пазара на труда.

ФАКТИ ЗА РАЗМИСЪЛ

В България заети са едва 59% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС са 64%, в Холандия – 75%.

У нас 51% от мъжете на възраст 55-64 г. имат работа (в Швейцария – 80%, в Германия – 68%).

В България едва 1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия – 49%, в Дания 36%, в Швеция 19%.

В България 4.7% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС са 9.3%, в Германия – 12%.

В България работа имат 82% от хората с висше образование и само 27% от хората с основно и по-ниско образование.

У нас 18% от хората работят в събота, в ЕС – 27%, във Франция 29%.

Само 1.5% от българите участват във форми на „учене през целия живот“ – при 9% средно за ЕС.

На един зает в България се инвестират годишно 2800 евро в основен капитал, в Германия – 12 000, в Швеция – 17 000.

Между 2000 и 2012 г. (въпреки кризата) частният сектор у нас добавя 500 хил. работни места.

Ако сближаваме доходите към средното за ЕС, както през последните 15 г., ще ги стигнем след най-малко 40 г.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Малко предистория. Противно на легендите за трудолюбивия българин, у нас работят малко хора и трудовият живот е кратък. Коефициентите на заетост – т.е. какъв дял от хората на възраст 15-64 години се трудят – са по-ниски от средните за ЕС. В началото на ХХI век едва половината българи в тази възрастова група бяха заети, при около 64% средно за страните от Западна Европа. Благодарение на редица реформи, на макроикономическата стабилност, на значителния инвестиционен поток и на благоприятната международна конюнктура икономиката ни успя да създаде нови 550 хил. работни места до 2008 г., и то в период на активна емиграция. Така коефициентът на заетост почти догони средните стойности за ЕС, макар и да остана по-нисък. После „дойде кризата“, икономиката загуби 400 хиляди работни места, и то продължително – чак до 2012 г. Сега пазарът на труда изглежда относително стагниращ – заетостта не спада, но и не расте.

Първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо работните места са толкова по-малко от 2007-2008 г., а коефициентът на безработицата е над два пъти по-висок, при положение че

икономическият растеж вече компенсира спада от кризата

Разбира се, виновна е демографията – просто трудоспособното население намалява. Но това не стига да обясни коренната промяна на пазара на труда само за 5 години. Трябва да добавим и процеса на преструктуриране на технологични, управленски, административни параметри както в частния, така и в публичния сектор. Най-видимото е навлизането на електронни решения, заместващи чиновници, гишета, хартия, опашки. Инвестициите в машини и оборудване също пестят човешки труд. Същевременно конкуренцията и навлизането на нови бизнес модели допълнително разместват пазарното търсене на труд. Постепенното нарастване на доходите пък сложи своеобразен „таван“ в създаването и разширяването на производства като текстилната индустрия, които разчитаха на многоброен, но евтин персонал.

Принос има и спецификата на възстановяването след кризата. То бе движено от експортно-ориентирани индустрии, докато строителството и част от услугите, насочени към вътрешния потребител, продължават да се свиват или да стагнират. А успешните и конкурентните индустриални предприятия могат в краткосрочен план да увеличават продукцията без наемане на нови хора, а в средносрочен и дългосрочен – да инвестират в машини и технологии, повишаващи производителността (вместо да увеличават персонала). Така съвсем логично, след като ръстът бе в капиталоемки, а не в трудовоинтензивни дейности, заетите са по-малко, а безработните повече. Ако трябва да направим макроикономическа догадка, за България е нужен поне 1.5-2% реален ръст, за да има увеличаване на работните места при тази структура на икономиката.

Данните от последното тримесечие на 2013 г. илюстрират ярко сериозните структурни проблеми на пазара на труда и образователната система. Като цяло спадът на заетите спрямо година по-рано е минимален, даже заради намаляването на работната сила коефициентът на заетост не спада. Намалението при жените обаче е 3 пъти по-голямо от това при мъжете. В отделните възрасти разликите също са големи. Заетите млади (до 24 и особено 25-34-годишните) намаляват с над 50 000, но това изцяло се дължи на намаляване на активното население в тази група. Значително се активизират хората във възрастовата група 35-44 г., а в предпенсионната възраст (55-64 г.) отчитаме частично увеличение на активността. Като цяло обаче България остава сред страните в Европа с изключително ниска активност както до 30 години, така и над 50. Един от факторите е липсата на достатъчно гъвкави форми на временна заетост, подходящи за ученици, студенти и хора без особен опит. Другата продължава да бъде „рехавата“ пенсионна система, даваща множество възможности за ранно пенсиониране.

Любопитен факт е, че работодателите и самонаетите се увеличават с близо 30 000 за година, а наетите спадат с 44 000. Интересно е също, че в обществения сектор се попълват над 9000 нови работни места от дами – мениджъри и специалисти, докато нискоквалифицираните позиции се свиват. При мъжете наред с ръководните постове се увеличава и заетостта за техници и приложни специалисти. В строителството продължава съкращаването на мъже. Мъжете в търговията, транспорта, логистиката се увеличават. За жените има видимо по-малко заетост в преработващата индустрия, но се увеличават работещите в административни и спомагателни дейности, здравеопазване и социална работа. Всичко това потвърждава хипотезата за големи структурни различия на пазара на труда.

В индустрията се освобождават от ръчния труд,

особено извършвания от жени, докато местата за специалисти и висшисти нарастват.

Подобни тенденции виждаме и в данните за безработицата. Спрямо последното тримесечие на 2012 г. се увеличават регистрираните безработни с ниско образование и в селата. Това увеличение вероятно се дължи и на активиране на различни социални програми, за включването в които е необходима регистрация в бюрото по труда. Забелязва се ръст на регистрираните безработни на възраст 55-64 г. Очевидно има активизиране на търсещите работа. Увеличението на безработните се дължи основно на лица, завършили временна или сезонна работа. Това все пак са частично успокояващи данни – те показват приключване на някои публично финансирани схеми за заетост, както и активизиране в търсенето на работа на хора, които преди това са били трайно безработни. Същевременно съкратените и уволнените дори намаляват спрямо година по-рано.

Общо погледнато обаче, картината на заетостта в България не вещае добро бъдеще, ако икономическият растеж дори се ускори. Виждаме, че и в момента хората, завършили университет, имат работа (при тях заетостта е над 81% – сравнима с данните за ЕС). Обратно, при хората с основно образование заетите са едва 28% (при 45% в ЕС), а с начално или никакво – около 16%. На практика неграмотните в България нямат шанс на пазара на труда. Също така е видно, че активно работят хората в един относително тесен възрастов диапазон – младите навлизат сравнително късно, докато заетостта след 55 години започва да спада много по-бързо, отколкото в най-успешните страни от ЕС.

Част от причините са в неспособността на образованието да обхване значителен брой деца, които излизат на пазара неграмотни. Друг проблем е промяната на профила на търсените работници, която трябва да бъде адекватно посрещната с програми за учене и преквалификация за възрастни. Ниската активност на младежите може да се обясни и с недостатъчно развитите и позволени възможности за почасова и други форми на гъвкава заетост.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.