Митът за “руския“ Крим

| от |

В колективното съзнание на руснаците Крим е почти толкова типично руски, колкото и Червеният площад в Москва. Крайно време е да развенчаем този мит, смята Ефим Шуман от руската редакция на Дойче Веле.

Crimea+Ukraine+1

От няколко седмици насам светът не спира да говори за кризата в Крим, за политическите и етническите аспекти на конфликта. Наблюдателите отправят и поглед назад – към историята на полуострова, но само за да ни напомнят през коя година Крим е бил анексиран от Русия и кога става част от Украйна. Говорейки за историята обаче, би било добре да се обърне внимание и на различните култури, които са оставили следи на полуострова. Именно тогава става ясно, че в случая с Крим става дума за много повече от въпроса: Русия или Украйна? Защото от столетия насам Крим е мултикултурна територия.

През първи век след Христа римският историк Плиний Старши изброява 30 народи, населяващи Крим. Съответно точно толкова многообразно е и изграденото през вековете историческо и културно наследство на полустрова. Това, че днешните про-руски „защитници“ на полуострова се смятат за „граждани на Крим“, е пълна безсмислица. Те би трябвало да се определят по-скоро като „граждани на света“, защото Крим е космополитен открай време. Гърци, арменци, евреи, татари, турци, българи, италианци, германци, руснаци и украинци, както и потомци на готите са допринесли за уникалната по рода си култура на полуострова, която много често е смятана за неотменна съставна част от руската култура. В действителност взаимното влияние, което са си оказвали всички тези народи, съжителствали векове наред един до друг, е размило монокултурните бариери.

Когато националността и религията са нямали значение

Имало е времена, когато никому не би дошло на ум да разделя хората в Крим по етнически, религиозни или политически съображения. Блестящ пример за съвместното съжителство е къщата на поета Максимилиан Волошин в село Коктебел на югоизточното крайбрежие на Крим. В началото на 20-ти век Волошин събира тук литературните величия на своето време. Къщата на поета е отворена за всички и се превръща в магически притегателен център. Тук са написани редица великолепни стихове и романи, които са част от съкровищницата на модерната руска литература.

Една от най-значимите украински поетеси е Леся Украинка (Лариса Петровна Косач-Квитка). Нейното име също е свързано с полуострова. През 1890 година тя пристига в Крим, за да се лекува от туберкулоза. Прекарва само няколко месеца на полуострова, но се влюбва завинаги в него. Едно от любимите ѝ места е Балаклавският залив, който по онова време все още не е претъпкан с ръждясали руски подводници. По време на престоя си там, Леся Украинка пише вълшебното стихотворение „Спомени за Крим“, едно от най-добрите в украинската литература от онова време.

Крим е увековечен и в живописта. Художникът Иван Айвазовский е бил запленен от красотата на полуострова. Негови произведения от средата на 19-ти век са изложени в Държавния руски музей в Санкт Петербург. Малцина обаче знаят, че маринистът първоначално е носил името Ованес Айвазян, както и че е арменец.

Германските следи на полуостров Крим

Друго нещо „типично руско“, което всъщност е типично за мултикултурната среда на Крим, е замъкът в неоготически стил „Лястовиче гнездо“ близо до Ялта. За Крим той е нещо като Бранденбургската врата за Берлин, т.е. един от символите на полуострова. Постройката наподобява едновременно италианска вила и средновековен замък от поречието на Рейн. И нищо чудно, все пак „Лястовиче гнездо“ е бил издигнат по поръчка на Барон фон Щайнгел – балтийски германец, който натрупва богатството си от петролни сделки в Баку.

„Лястовиче гнездо“ не е единственото германско архитектурно наследство на полуострова. В началото на 19-ти век германски заселници основават няколко колонии в степните региони във вътрешността на полуострова. В техните села, които навремето носят имена като Нойзац, Фридентал и Розендал, и сега могат да се видят къщи, типични за архитектурата на Южна Германия. Днес селата вече се казват Красногорие, Курортное и Ароматное. В село Ароматное е запазена католическа катедрала от 1867 година, която още преди доста време е предадена на Руската православна църква.

Германците изчезват от Крим през 1930-те години. Навремето те са прокудени от Сталин, също както и кримските татари след края на Втората световна война.

Един руснак, една полякиня, една грузинка и един кримски хан

Най-значимото наследство на кримските татари в културата и историята на Крим е Бахчисарайският дворец. Тук са царували татарските ханове, господствали над Крим близо три века. В парка на замъка има един малък фонтан, превърнал се в легенда – заслуга на великия Александър Сергеевич Пушкин.

През 1820 година, едва на 21 години, поетът е заточен от царя на юг. Когато пристига в Бахчисарай, той е нещастно влюбен. Фонтанът го вдъхновява да напише една романтична балада, в която става дума за две жени: полякинята Мария, която не може да понесе срама да бъде част от харема на хан Гирей, и грузинката Зарема, отблъснатата пленница на хана. Стихотворението „Бахчисарайски фонтан“ завършва с трагичната смърт на двете жени и заповедта на хана да бъде изграден фонтан в чест на Мария с името „Фонтанът на сълзите“. По мотиви от стихотворението на Пушкин са създадени редица филми, балетни спектакли и опери.

Крим се гордее и с един „собствен“ известен композитор. Това е Александър Спендиаров (1871-1928), който прекарва десетилетия на полуострова. Истинското му фамилно име е Спендиарян. Звучи като арменско, или? Спендиаров е всъщност един от бащите на арменската класическа музика. Излиза се, че Крим е космополитен и в музикално отношение. Впрочем от полуострова идва и една популярна в бившия Съветски съюз народна песен: „Прощаването на славянското момиче“. Дали това е руско народно творчество? Или украинско? Или пък славянско? Всъщност няма значение!

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.