Митът за “миграцията по бедност“

| от |

Германците дълго не признаваха миграцията като факт и затова днес говорят главно за страха, а не за ползите от нея. Крайно време е тонът на дебата за българските и румънските мигранти да се промени, смятат експерти, пише Дойче веле.

asylum_seekers

В последно време германските булевардни издания не престават да чертаят мрачни сценарии за 2014-та година: тогава стотици хиляди българи и румънци щели нахлуят във Федералната република, щели да източат социалната ѝ система и да вземат работните места на германците. Такива са настроенията, предавани от жълтите издания. Те често са опаковани в заглавия, пораждащи страхове.

Проф. Доротее Фрингс, която е експерт по социално право, смята, че този медиен подход към темата не е професионален и вреди на обществения климат. „Най-важното е политиците и медиите да прекратят дискусията под мотото „Миграция по бедност“ и „Циганите идват“. Става дума за хора, които идват да търсят работа, а това съответства на европейския проект за отворените пазари“, казва тя.

Страх вместо радост

И според проф. Андреас Пот, ръководител на Иститута за изследване на миграцията в Оснабрюк, опасенията не са основателни. „Създава се твърде много паника! От миналите кръгове на присъединяване, от примера с Гърция, Португалия, Испания и последно с Полша знаем, че първоначално броят на новопристигащите чужденци в страната ни може да нарасне, но след няколко години отново ще спадне“, казва той.

Експертите твърдят, че Германия твърде дълго е отказвала да признае миграцията като факт и именно поради това сега се говори предимно за страха, а не за ползите от нея. Андреас Пот казва: „Да не забравяме, че българите и румънците са пълноправни граждани на ЕС още от 2007. Сега те само получават и правото да работят свободно. Трябва да се има предвид, че свободата на придвижване в рамките на ЕС не е само в една посока.“

Що се отнася до опасенията, че българите и румънците ще се впуснат масово да подават молби за социални помощи, експертите отново смятат, че това няма да се случи. Те цитират актуалните статистики на ЕС, от които става ясно, че през миналата година само 9% от живеещите в Германия българи и румънци са ползвали социални услуги, което е по-малко от средния показател за чуждестранно население във Федералната република (15,9%). Още по-малък е броят на българите и румънците, получаващи детски надбавки – става въпрос за 7,9%. Средният показател за чужденците в Германия е 15,3%.

Мнозина германци се опасяват, че от 2014-та нататък в страната им ще пристигат предимно многодетни роми, които нямат желание да работят. В тази връзка проф. Доротее Фрингс цитира федералния президент Йоахим Гаук, който бе казал: „Обобщения, които представят цяла една етническа група като неспособна да се интегрира, обобщения, които стигматизират една огромна група хора, продължават вековната традиция на дискредитиране, изолиране и преследване. Към тази тема би трябвало да се подхожда с друг дух.“

„В миграцията няма нищо лошо“

„Няма нищо лошо в това да искаш да работиш за повече пари и да живееш в някоя друга държава. Тъкмо напротив“, казва Андреас Пот. „Навремето и германците са се отправяли към САЩ по същите причини“, добавя той. Експертът по миграцията критикува начина, по който германското общество дели мигрантите според това каква би могла да бъде ползата от тях. „Това е недопустимо, нехуманно и игнорира потребностите на имигрантите. Освен това се пренебрегва обстоятелство, че мигрантите могат да повишат образованието си и да се издигнат в обществото“, изтъква Пот.

„Затова пречките пред интеграцията на имигрантите в Германия би трябвало да бъдат отстранени колкото може по-бързо. И отношението към темата би трябвало да се промени. Трябва да си дадем сметка, че живеем в общество на мигранти, както и че миграцията е важна тема за обществото“, казва Андреас Пот.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.