Мирът е виновник за икономическата криза

| от |

Към всички фактори, които са виновни за бавния растеж на икономиката, беше добавен още един, а именно глобалният мир.


 

Въпреки, че по света постоянно има „военни огнища“ (Ирак, Южен Судан, Сирия …) всички те избледняват, когато бъдат сравнени с десетките милиони души, убити през първата половина на 20 век, дори и войната във Виетнам има много повече жертви отколкото всяка друга война, в която участва голяма държава.

„Въпреки че звучи нелогично, но нарастващата миролюбивост по света прави постигането на високи нива на икономическо развитие по-малко спешни, а с това и по-малко вероятни. Този възглед не твърди, че войните подобряват икономиката, разбира се, че сегашните конфликти носят смърт и унищожение. Твърдението също се различава от Кейнсианският аргумент, че подготовката за война увеличава държавните разходи и намалява безработицата. Но самата вероятност за война фокусира вниманието на правителствата на вземане на правилни решения – независимо дали това е за инвестиране в наука или либерализиране на икономиката. Този фокус завършва с подобряване на дългосрочните проспекти на нацията „, пише Тайлър Коувен за Ню Йорк Таймс.

Като пример той посочва ядрената енергия, компютрите и съвременните самолети, всички изобретения открити под натиска на американското правителство жадни за победа срещу Оста, а по-късно и по времето на Студената война. На САЩ са им били необходими 6 години, за да се стигне до функционираща атомна бомба, като проектът започва от нулата. В пика, за проекта се отделят 0,4% от общия икономически продукт на страната. (Интернет е направен, за да свърже всички ядрени обекти в САЩ).

В книгата „War! What Is it Good For? Conflict and the Progress of Civilization From Primates to Robots. професорът по история от Станфорд, Иън Морисън, посочва редица примери, като Римската империя, европейските държави по време на Ренесанса и съвременните Съединени американски щати, има доказателства, че подготовката за война увеличава броя на технологичните изобретения и носят в по-голяма степен, социален ред.

В друга книга, „War and Gold: A 500 Year History of Empires, Adventures, and Debt“, авторът Кваси Квартенг също дава подобен аргумент. Според него финансите, които са необходими на властта за водене на войната помагат в разработването на парични и финансови институции, които подпомагат растежа на Запада.

И въпреки всички тези „про“ аргументи за война, Коувен коментира, че днес сметките са различни.

„Каквото и да са икономическите ползи от потенциален конфликт действителността е различна. Технологиите са станали много  по-разрушителни, така че голяма война би довела до по-голяма катастрофа от преди. Поради това големите войни стават по-малко вероятни, но също така е възможно да се допусне, че ще има икономически кризи.

„Животът в свят на мир и 2% ръст на БВП има някои големи предимства, които не получаваш в свят с растеж на БВП от 4% и повече военни жертви. Икономическият застой може да не е нещо много впечатляващо, но това е нещо, което нашите предци не са могли да изживеят. Истинският въпрос е дали можем да направим нещо по-добро, и дали световното разпространение на мира е само временен балон, който чака да бъде спукан“ пише Коувен. @tylercowen.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.