Мигрантите – спасение за “стара“ Европа

Мигрантите, които прииждат към по-богатите държави от ЕС, са един от спасителните механизми за социалните системи на „стара“ Европа. Това показва ново международно изследване, представено (12.11) в Брюксел, предава Дойче веле.

Фискалният ефект от присъствието на мигранти от Европа в Германия, Великобритания, Австрия и Холандия е положителен. С други думи, мигрантите там плащат повече данъци и осигуровки, отколкото получават от съответните социални системи. Това е основният извод, до който стига изследване на Европейската служба за граждански действия *ECAS (European Citizen Action Service) за фискалното отражение на миграцията над тези четири страни. Точно от тези четири страни напоследък се чуват най-активните и настойчиви призиви за ограничаване на свободата на придвижване. Но основателни ли са те?

Тези искания и твърдения не са базирани на факти, каза за Дойче веле Лъчезар Богданов, ръководител на екипа, провел научното изследване. Той обяснява, че аргументацията срещу свободата на придвижване до голяма степен се дължи на методиката, по която съответните публични институции в страните-членки събират информация за мигрантите. Тя не давала възможност да се разбере дали мигрантите пътуват с цел да се възползват от социалната система, дали получават много помощи или не, дали са добри данъкоплатци или не. Затова се налагат сложни съпоставки, засичания и изчисления.

Така на базата на официалните данни от Евростат и на националните институции и статистики, изследването на ECAS се опитва да установи, от една страна, какви данъци и осигуровки плащат имигрантите и, от друга, доколко те ползват различните социални програми на съответните правителства.

В търсене на работа, а не на социални помощи

Данните за тези хора доказват категорично, че като цяло тяхната миграция е свързана с икономическа активност, а не с търсене на социални облаги; че те отиват, за да работят и да дават, а не да станат бенефициенти на социални услуги, търсейки вратички за използването на социалните системи, обяснява Лъчезар Богданов.

Първо, мигрират основно хора в трудоспособна възраст. В най-активната възрастова група – между 20 и 44 години – са половината или дори повече от половината от всички мигранти от ЕС в Германия, Холандия, Австрия и Обединеното кралство. Такива са 49% от мигрантите в Германия, например. В Холандия в тази възрастова група е не повече от една трета от местното население, докато делът й сред мигрантите е 58%.

Както е известно коефициентът на заетост сред мигрантите в ЕС е по-висок от средния за цялото население на съюза – 68 срещу 64%. Изследването на ECAS показва, че нивата на заетост на мигрантите от ЕС са съвсем малко по-ниски в сравнение с тези на местното население в Холандия и Германия. В Австрия и особено във Великобритания обаче е обратно. 76,6% от мигрантите в трудоспособна възраст в Обединеното кралство са заети при 70.8% от общото население.

Като цяло мигрантите са с по-добро образование от средното за населението на приемащите ги страни. 28,7% от тях, например, имат висше образование при 24,2% за тези страни. Разликите са особено силно изразени в Австрия и Великобритания. В Австрия 17% от населението е с висше образование, докато при мигрантите този процент е 30 на сто.

Като цяло делът на децата (под 18-годишна възраст) сред мигрантите е по-нисък в сравнение с всяка от четирите страни на ЕС: в Германия съотношението е 10% към 17%, в Холандия – 13% към 22%.

Особено видно е, че заради тази възрастова и демографска структура мигрантите много по-малко тежат на пенсионната система, на програмите за хора с увреждания, на здравеопазването. С други думи – те са по-млади, по-здрави, повече работят и, в крайна сметка, по-малко получават, казва Лъчезар Богданов.

Плащат повече, получават по-малко

Като цяло чистият фискален ефект от присъствието на мигрантите е положителен, тоест, те допринасят повече отколкото ползват. Изследването на ECAS показва, че през 2013 г. в Австрия общата сума на платените от имигрантите данъци и осигуровки превишава полученото от тях от социалните системи с 2,59 милиарда евро. Разликата в Германия е още по-голяма – мигрантите от ЕС са внесли 40,1 милиарда евро, а са получили 14,8 милиарда. В Холандия положителният принос на мигрантите е 1.5 милиарда, а във Великобритания – 7.7 милиарда евро.

При това тези данни не отчитат влиянието на косвените данъци. Защото освен данъците върху доходите си, тоест социални осигуровки и подоходен данък, живеейки и потребявайки стоки и услуги в дадена икономика, всеки плаща и ДДС, ацизи и други данъци върху потреблението, обяснява Лъчезар Богданов.

Можем да кажем, добавя той, че местното население всъщност е това, което на практика ползва повече, отколкото внася. Както в цяла Европа, така и в тези четири страни, социалните системи са на минус и се налага бюджетът да ги дофинансира от общите данъци. Затова пък мигрантите дават положителен принос. Така те всъщност са един от спасителните механизми за социалните системи, които в много от страните на „стара” Европа така или иначе се задъхват от хронични дефицити, заключава експертът.

*ECAS е базирана в Брюксел международна неправителствена организация с членове в целия ЕС и 22-годишен опит. Тя предоставя услуги на мрежа от около 150 европейски граждански организации, свързани с прилагането на европейските граждански права и гражданското участие в процеса на взимане на решения в ЕС.