Земята на спасението е зад телените огради

| от |


Обкръжили испанския анклав Мелиля, между Европа и Африка се простират 11-километрови гранични заграждения от телени мрежи, високи седем метра, с камери по трасето. Но бариерата не обезсърчава нелегалните – те са готови на всичко и я щурмуват отново и отново.

Въоръжени с мощни нощни бинокли, на разсъмване постовите от испанската полиция, качени на вишката, оглеждат мароканската територия, от осветения с прожектори път покрай тройната телена ограда. Отсреща, потънала в здрач, се очертава планината Гуругу. Стотици мигранти от Африка дебнат там сгоден момент, за да поемат към европейска земя.

„Вече месеци наред виждаме всеки ден групи да идват насам. Доста хора са, не успяват всички да се приближат, но тези опити са почти всекидневие“, обяснява дежурният подофицер Хавиер Мартинес.  „Събуват се боси, за да изкачат първата преграда, после прехвърлят втората, после третата.“

На 17 септември испанските сили за сигурност бяха изненадани от среднощна атака на близо 300 мигранти в сектора Барио Чино – един от най-уязвимите, тъй като бегълците могат при  нужда да се укрият между ниските постройки досами оградата от мароканска страна.
„Връхлетяха толкова яростно, толкова много бяха на една малка отсечка, с такъв напор и настървение . . . Нямаше как да ги спрем“, разказва лейтенант Хуан Антонио Мартин Ривера, говорител на Гуардия сивил в Мелиля.
Тези атаки предизвикват Испания да води борба с нелегалната имиграция и в Мелиля, и в другия си анклав Сеута – две късчета земя в Северно Мароко, които представляват единствената сухопътна граница между Европа и африканския континент.
От 2005 г. насам властите неспирно модернизират границата около този град с 80-хилядно население на площ от 12 квадратни километра – извила се като дъга, чиито краища се спускат в Средиземно море, тя бе подсилена с трети ред, по-висока телена мрежа, оборудвана с 48 камери и свръхчувствителни сензори, а и с  по-ситна мрежа срещу катерачите.
Седемметровата и най-висока външна преграда е с наклонена горна част. „Успяват обаче да я изкачат – подчертава говорителят. – Това ги забавя, наистина. Но човек, прекосил цяла Африка, пътувал с месеци, за да стигне дотук . . . Една бариера  не може да го спре.“

„Заради миграционния натиск Гуардия сивил е разположила в Мелиля 600 души, твърде голям брой свои сили. „Реагираме за минута и половина до две минути – забелязва офицерът. – Твърде често обаче някой силен, ловък, млад човек за  секунди минава през тройните прегради, макар да изглеждат непреодолими.“

Омар Камара е сред стотината мигранти, успели на 17 септември да се промъкнат от другата страна.
Деветнайсетгодишният малиец е напуснал Бамако „преди година и три месеца“. „Заради беднотията“. Минал е през Алжир и е стигнал до планината Гуругу.
„На 17 септември тръгнахме от Гуругу. Вървяхме четири часа, спомня си той. Извадим ли късмет, минаваме оттатък; ако не, връщаме се в планината. На 17 септември Господ ни даде шанс.“  Било е вторник. „До сряда се крих тук и там. После срещнах един испанец. Бях жаден, той ми даде вода“, споделя младежът.
Този жител на Мелиля го упътил към Сети – испанскияправителствен център за настаняване на незаконни имигранти, и Омар Камара намерил там подслон.
В комплекса с 480 места сега са наблъскани около 860 такива като него. Центърът постоянно е пренаселен. Наложило се е два големи салона да бъдат превърнати в спални помещения, всяко за
стотина души.
„Миграционният натиск се засили от две години насам“, признава директорът Карлос Монтеро Диас, като напомня за конфликта в Мали и нестабилната ситуация в региона след арабските революции.

„Млади са, около 22-годишни. Гледат да се установят в някоя европейска държава. Оставили са семейства по родните места, надяват се, че ще могат да им пращат пари, разказва той. Навремето пристигаха според сезона, за да хванат хубаво време. Но вече не е така.“

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.