Меглена Кунева: Ще защитя интереса на българските потребители. Знам как и мога да го направя.

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

 

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Казвам се Меглена Кунева, бях главен преговарящ на България при присъединяването към ЕС и първият български еврокомисар с ресор защита на потребителите.Кандидатирам се за евродепутат, защото мога и знам как да защитя интересите на България в Европа – в цялата си политическа кариера аз съм показала конкретен резултат, работейки за националния интерес – и като преговарящ успях да постигна едни от най-добрите условия в сравнение с останалите преговарящи държави – 13,5 млрд.лева, добри преходни периоди за адаптация на икономиката ни, квоти, които още не са достигнати на повече от 60 % – например за млякото и които дават възможност на производителите да изнасят. И като комисар, и като кандидат за президент, и с обединението на десницата в Реформаторския блок, чиято листа оглавявам – това всичко са резултати от работата ми в интерес на България.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Дигитализацията и новите технологии са ключът към развитието на Европа и ускоряване на административните процеси в ЕС – един от основните недостатъци на Съюза. Бих дала пример с Естония – страна, която стана лидер в света по електронно управление. Въпрос не на големина на държавата,  а на национален приоритет. Всъщност, наградата ми за комисар на годината е именно за развитието на дигиталната икономика в полза на потребителите.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Първо, това не са изключващи се политики. Аз считам за твърде архаично деленето на принципа социалната политика е за левите, икономическия растеж е за десните политици. Това няма общо с новия свят, в който живеем. Най-добрата социална политика е хората да имат работа, като имат работа, има потребление, като има потребление, се стимулира конкуренцията, тя от своя страна прави производство и стигаме да икономическите условия за растеж. Социалната политика е дясна политика. Аз не приемам политиката да приучва хората на помощи, вместо да им създава условия да произвеждат. Няма пари накуп за разпределяне или поне тези пари стават все по-малко. Но има много нови сектори, които бележат растеж.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

България се отказва от поне десетилетие да направи реална реформа в правосъдието и това е причината хората да имат усещането за несправедливост. През януари ние, от Движение България на гражданите, направихме събитие, посветено на тази цел и се обединихме около идеята, че правен борд от български и европейски експерти, с малко помощ отвън, може да създаде условия за стимулиране на реформите в съдебната система. Всички действия на държавата срещу корупцията зависят от съдебната реформа. В нашата съдебна система има магистрати, които са достатъчно смели и почтени да проведат операция „Чисти ръце“ и те трябва да бъдат подкрепени. Да, те ще бъдат атакувани, когато тръгнат срещу корумпирани хора в правосъдието и трябва да се подготвят ефективни мерки за защита на подалите сигнал за корупция в системата, подобна на защитените свидетели по криминалните дела. Това е наша идея, която отдавна оповестихме. Ако сме съгласни, че трябва да се проведе операция „Чисти ръце“, ще се намери комплексен подход. Ще попитате защо с помощ отвън и отговорът е лесен – европейската интеграция не е само усвояване на средства от еврофондовете, но и взаимстване на добри практики и други европейски държави, като Финландия например, която е с нулева корупция, и от държави с постижения в борбата срещу корупцията.

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

По време на преговорите договорих 800 млн.евро по 4 програми – средства за българско образование, саниране на сгради, образователна инфраструктура, обучения, квалификация на учителите, чисто образователни програми и др. Работата на правителствата след това беше тези пари да стигнат до училищата и университетите, до хората. Това не се получи съвсем така, но идва следващият период и се надявам на по-разумно отношение на управляващите към образованието – аз лично мисля, че това трябва да бъде приоритетът ни в следващите поне 10 години.

Елица Златева: Какво е отношението Ви към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласна, как в качеството си на евродепутат смятате да противодействате? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Не одобрявам Европа на скорости, както и съм критична към бавната скорост, с която Европа разбира източните страни в ЕС. Но интеграцията вече е достатъчно дълбока и тези процеси се преодоляват. На две скорости означава на два стандарта, а в ЕС това не може да си позволи. ЕС се разширява и политиките на разширението изискват задълбочаване на разбирането ни за общи ценности. ЕС излиза то кризата и растежът е този, който ще издърпа икономиката на Съюза. И в това нито две, нито задна скорост са релевантно поведение. Въпросът е друг – България сама се тласка в периферията и сама се превръща в заден двор. Ние имахме поредица предупреждения, спиране на европейски пари за екология, селско стопанство, критични доклади за нивото на корупцията, най-бедната страна и с най-ниско качество на здравните услуги, отказ от реформи в правосъдието, а сега и предупреждение от Брюксел, че енергийната ни зависимост от Русия ни превръща в предмостие на руските интереси в ЕС. И това е голямата тема, по която ще търсим съгласие – България да преодолее тази пълна зависимост от Русия в газовите си доставки и да предприеме поредица от действия в свой интерес. Първата и задължителна стъпка – да станем съонснователи на Еворепейския енергиен съюз.Така ще договаряме като голям пазар, заедно с всички европейски страни, и цената на газа ще падне с до 30 %. Това значи и на тока, и на парното, и на сметките на потребителите и бизнеса. Ето това е темата, по която аз лично ще работя – България в Европейския енергиен съюз. И ще го постигна, както постигнах договора за присъединяване и политиките в полза на потребителите.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избрана, ще станете ли депутат в ЕП?

Да.

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

С разумни граници на регулацията. Като комисар аз успях да си свърша работата, защото въвеждах правила и организирах контрола по спазването им. Във всички сфери е така. Нашата страна няма регулация за марихуаната и това не трябва да се решава в кабинети, а да е следствие от обществен дебат. Слага се темата на масата и всички заинтересовани страни дават аргументи – така се правят политики, защото каквото и да предприемеш, ти трябва да имаш подкрепата на обществото и общественият договор да се превърне в ясни правила, закони, нормативни документи, по които да има контрол. И ако обществото участва в решенията, разбира и политиката ти. Мен ме притеснява, че минаха доста години, а у нас на гражданското участие и гражданския контрол все още се гледа с насмешка. Докато Европа на тази основа си прави политиките на бъдещето.

10313986_10152426727900797_692646035234812151_n

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

Ще защитя интереса на българските потребители. Знам как и мога да го направя. По същия начин, по който защитих директивите за влоговете на хората при фалит на банките, потребителските кредити, отпадането на роуминга от догодина, правилата за стоките от Китай, правилата за интернет-търговията, обезщетенията за пътниците. Аз съм свършила нещат, котио съм поемала като обещания, а сега ще направя следващото – България ще е основател на европейския енергиен съюз, за което ще положа максимални усилия, както и България да продължи интеграцията си към ЕС, която спря – говоря за Шенген, еврозона, банков съюз и т.н. Аз не приемам правителствата ни да вкарват страната в задния двор на Европа и за мен това никога не е била позиция, с която бих се примирила.


Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

Аз водя листата на Реформаторския блок по силата на правилата на нашата коалиция и по силата на проучване за нивото на доверие на хората към нас. Това са аргументите, на базата на които Блокът излъчи водачът на листата си и аз не съм човек, който би нарушил правилата на РБ. Те изискваха листата да се води от човек с опит и познаваемост, който се свързва от хората с ЕС и ценностите и който може да допринесе за добри резултати. Общото решение беше това да съм аз. В листата съм заедно с млади обещаващи политици и се получи добър баланс. Всъщност в нашата листа няма първи, защото всички в нея сме твърдо решени реформите да се проведат, за да се върне уважението към страната. Знам как и мога да защитя българските интереси в Брюксел – мисля, че неведнъж съм го доказала, като доведох преговорите за присъединяване докрай, като договорих максималното количество евросредства за страна, като работих за няколко основни директиви, свръзани с ползи за потребителите. Една от тях например ви защитава средствата в банката, ако банката ви фалира. Цялата сума до 100 хиляди лева ще ви бъде върната, ако банката ви се окаже във фалит. Това е реална работа в полза на хората. И то свършена. Не мисля, че в политиката има полза нещата да се слагат на плоскостта на противопоставянето – колкото и да сме различни, винаги има интерес на страната, за който да постигнем съгласие. При преговорите бяхме много различни, но аз договорих 13,5 млрд.лева за всички българи не само за тези, които са от моето политическо семейство. И така трябва да бъде. Друг е въпросът като се усвояваха от правителството след това дали стигнаха до вас, до вашия съсед, приятелите ви, до вашата улица. Ето това трябва да се подобрява в следващия период. Поне по едни пункт. В този смисъл дали защитник на лектората или посредник на българските интереси ми се струва просто формулировка. В политиката няма как да си едното или другото само. Не наричам хората електорат, а граждани – така избрахме да се казва и партията ни „Движение България на гражданите“. Българският интерес е това, което е полезно за нацията ни, да е важно и за ЕС и аз ще работя за това. Днес вие можете да учите и работите в Италия, Германия или Швеция, защото аз си свърших работата по подписване на договор за присъединяване към ЕС. Аз съм по договорите, има още много работа за свършване, така е, но трябва да си даваме кураж и за нещата, които сме постигнали и да се гордеем с тях.


ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Казусът  с „Газпром‘‘ е шокиращ и  дори бих го определила като силно лобистки скандал и предаване интересите на българите.В Европа, ако не си регистриран като лобист, но  си част от европарламента, моментално биха те изхвърлили, ако участваш в скандал какъвто е този с поправките на БСП в Закона за енергетиката, консултирани с „Газпром“. Как може задкулисно да консултираш текст с този, с когото държавата ще сключва договор? Тогава с кого преговаряш? „Газпром“ преговаря сам със себе си ли? Аз искам отговора на г-н Станишев за това. Българските народни представители не могат да се държат като търговски представители. Получихме остри забележки и с право – ние сами се вкарваме в задния двор на Европа с това си поведение. Иначе считам, че санкциите към Русия трябва да са факт, тъй като санкциите освен другото, имат и възпиращо действие. А ние говорим за анексиране на Крим и нарушаване на териториалната цялост на суверенна държава – нима ЕС може да мълчи при такова нарушаване на основен принцип на Европейския съюз.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Като евродепутат ще бъда в ЕП най-вече като гарант за българския национален и интерес и то като част от групата на ЕНП. Не е реалистично ЕНП да има политики различни от интересите ни – ЕНП прави политиките си на базата на партньорството от партиите, които членуват в нея. Скоро имахме среща с кандидата на ЕНП за председател на ЕК – Жан-Клод Юнкер, с който съм подписвал договора за присъединяване на България към ЕС. Фронтът е на европейската десница срещу популизма, крайния национализъм и езика на омразата, а не на десницата срещу национални интереси на някоя от страните. С годините си практика като еврокомисар съм доказала какво мога и как защитавам българските интереси навън.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е БГ в тази конфигурация?

В ЕС има редица съюзи, към които трябва да се присъединим – банков, енергиен, за който отскоро говорим, Шенген, еврозона. Те не са клубни съюзи – те са за всеки член, който преценява националната си полза и интереси от тях. Проблемът ни всъщност, като държава, е, че след влизането в ЕС спряхме да се присъединяваме. България защо да не е вътре в тези съюзи? Стъпка по стъпка знам как това да се случи. Само да вметна, че и за влизането в ЕС ме убеждавах десетки хора, че било невъзможно, но го постигнах. С добър екип и като имаш ясно национално обединение, всичко е възможно. Според договора за присъединяване ние сме задължени да влезем в еврозоната, но преди това да се случи трябва да постигнем вътрешна стабилност и да отговаряме на критериите от Маастрихт. Към момента не отговаряме на всички обаче. Нека стъпка по стъпка да вървим в тези процеси.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

България има ясен национален интерес от членството си в ЕС – ЕС е най-големият инвеститор в България с над 13 млрд. лева за изминалите 7 години. България има ясен интерес в следващите 7 години – да бъде сред основателите на Европейския енергиен съюз, за да гарантира енергийната си независимост.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

През следващите 5 години съюзът няма да се разширява. Страните, започнали преговори през януари тази година, няма как да приключат преговорите в рамките на следващите 5 години. А иначе аз съм за разширяването на ЕС, защото считам, че това  го прави по-силен икономически и политически фактор.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Еврото трябва да приемем, когато сме готови за това и когато имаме достатъчно стабилна икономика с растеж и нисък процент безработица. Условия, които в момента не покриваме. Но по Договора за влизане в ЕС сме задължени да влезем в еврозоната и това е близка перспектива, според мен.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

ЕС няма единна данъчна политика на този етап. А че трябва да сме част от Европейския енергиен съюз аз нямам никакво съмнение. Нещо повече – аз ще работя да сме сред основателите му, както Полша например, защото това ще даде 30 % по-ниска цена на газа з хората и производството и ще гарантира енергийната ни независимост от Русия. Вторият много важен акцент е България да си направи диверсификацията на доставките, да изгради двустранните си връзки, да се погрижи да влезе по-усърдно в общата европейска енергийна политика, а не да прави локална, ориентирана към зависимости само от Русия политика.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, УАЕ)?

Първа и основна стъпка е основаването на Европейския енергиен съюз – идея на премиера на Полша г-н Туск, която аз подкрепих в началото на април със специално писмо и декларация от страна на РБ. Това е ключова стъпка, която силно ще ограничи външната енергийна зависимост на ЕС. Втората стъпка е изграждането на двустранните газови връзки, за които са осигурени финансови средства от Русия. Такава е връзката с Румъния например – когато станах комисар, видях, че списъкът с енергийните проекти, които ЕС ще финансира, не съдържаше този проект и успях да договоря средства за тая връзка. Беше през 2008 г. Връзката още не е изградена. Трето, България трябва да помисли и за терминала за втечнен газ. Вижте Балтийските страни колко са активни в тези политики. Така че, има работа за вършене, а стъпките са много повече от три.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

Да, това са общи процеси за Европа и целия свят и в това отношение България има много неизползвани възможности. Следващото десетилетие до голяма степен ще е посветено на това.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Локалните референдуми са вътрешна политика и не е моя работа да давам оценка. Докато интеграцията на малцинствата е политика, по която ЕС има общи планове за действие. В България процесът силно се неглижира и виждате, че това дава негативни резултати. За мен вътрешната интеграция на обществото е сериозно пренебрегван проблем.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Проблемът със земята беше голям още при преговорите, защото имахме неточности в статистиката и на практика неработещ единен кадастър. Постепенно се напредна, но това остава проблем. Земеделската политика на Европа е приоритет и България трябва да се погрижи да се възползва максимално. На този етап просто се усвояват директни плащания, а земеделието изисква значително повече усилия – поливното земеделие, тържищата не са развити, в зеленчукопроизвоството отдавна предадохме позициите си, парите по селските райони са застрашени, част от европейските средства в сектора бяха спрени. Постепенно Европа изравнява плащанията за ферми и селско стопанство и България трябва да е много активна.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

Нямам проблеми с официалните езици в ЕС, комуникирам свободно с всички колеги там и на английски, и на френски, с колегите от България – на български.Българският език еофициален, кирилицата е гарантирана в договора за членството ни в ЕС.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Взискателна съм. Твърде много понякога.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим
/

България да стане основател на Европейския енергиен съюз. Това означава 30% по-евтина цена на газа и по-ниски сметки за крайните потребители. На това ще посветя работата си. Както е европейските средства да създават конкретни работни места и това да е критерий за успеха на европейското финансиране.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.