Медицината е безсилна

| от | |

drunk-doctor

Коледното дежурство изглежда нямаше да е спокойно. Доктора чу гласове на мъж и жена пред вратата, а тъкмо се беше настанил на мекото диванче зад паравана в кабинета си. Представи си ги с лека досада. В трезвата част на мозъка му изникнаха образите: мъжът вероятно е около 35-40 годишен, сив костюм, червено шалче увито около врата, носи шампанско или уиски, а жената е със строга пола, черна кожена чанта, в която можеш да скриеш цялото черешово топче на Крали Марко. Мъжът е със страдащи очи, има хрема а жената е….

Младият мъж потропа на вратата. Отвори я без да дочака отговор отвътре. Преди да влезе, направи знак с ръка на приятелката си да остане отвън. Тя му кимна и приседна на куцата дървена пейка.

– Може ли? – пациентът пъхна главата си през полуотворената врата. Шалчето наистина беше червено.
– Ммм..влезте… – избоботи гласът на лекаря от тъмната част на кабинета.
– Докторе, ще видите ли какво ми е? – пациентът наистина имаше тъжен поглед. Вече беше разкопчал сакото. Рязко вдигна ризата нагоре и погледна умолително доктора.
– Аааааааа! Я веднага се облечете! – каза бялата престилка и отскочи рязко обратно в тъмния ъгъл на стаята.

– Ама то между другото много ме боли! – изтърси с въздишка пациентът и леко се опита да се приближи към доктора.
– Видях ви вече, не е нужно да идвате насам, стойте си там на мястото!!!
– Еми вие нали сте лекар, длъжни сте да помогнете!
– Във вашия случай медицината е безсилна.
– А какво да правя?
– Пробвайте да си закупите прилично гробно място. И то, докато сте с ума си. Иначе има вероятност да ви пробутат някоя плитка и кална дупка.

– Докторе, ще умра ли? – обезсърчено пита пациентът.
– Никой от нас двамата не е безсмъртен.
– А какво ми има!?
– Едра, страшна, кожна екзема. Седнете! – в знак на примирие, докторът предвижи към тъжния поглед една стара табуретка, която някога е била черна на цвят.
– Дребна ли е екземата?!
– Вие глух ли сте?
– А от екзема умира ли се?
– Не. Не се умира. Пошегувах се. Просто реших да се разсея с нещо. Махмурлук, нали се сещате.

Сега съм дежурен, а ужасно ме боли главата – каза доктора и бутна пациента за да стане от табуретката. Престилката зае неговото място.
– Отидете на доктор! – каза мъжът със сивото сако.
– Почти ме разсмяхте!
– Как се лекува?
– Някои предпочитат горещ душ, после да похапнат шкембе чорба, да ударят една бира и да полегнат. Но, нямам такива реквизити, пробвам с ей този коняк да се регенерирам – каза доктора и посочи една полупразна бутилка на бюрото.

– Аз….аз…..ви питах за екземата.
– А да. Екземата – докторът почеса темето си и извади една кутия.
– Еми ще ви пробием една дупка в черепа, ще пъхнем в отвора ето това – показа на пациента една огромна стъклена спринцовка от кутията и я зареди с дълга игла.
– И ще ви изсмучем част от мозъка. След което ще направим анализи. Ако тъпите лаборанти затрият пробата, ще бръкнем отново в мозъчето. Накрая ще се съберем всички като в д-р Хаус, ще се караме и няма да изясним как да ви лекуваме. Има и вероятност, от дупката да станете идиот. Но, може и да не станете. Обаче не гарантирам. Общо взето – има смисъл да се рискува.

– Мдаа. Аз не ви вярвам.
– И правилно. Виждам, че вече сте се настроили на позитивна вълна. Както впрочем и аз. А това е много добре. Даже отлично! Всъщност, като гледам тия обриви, по скоро ми приличате на сифилис. Да, това е диагнозата – сифилис. Сега вече ще се съгласите ли да ви продупчим черепа?

– Сифилис? – пациентът леко залитна и се подпря на бюрото.
– Да, сив, сив, много сив сифилис! Treponema Pallidum бе! – изсъска доктора вече леко раздразнен.
– Не е възможно, аз….
– Я ми кажете, вие отдавна ли сте си купили това сако? И колко време го ползвате, горе-долу?

Пациентът с разтреперан глас и вече наистина със сълзи в очите пита:
– Сифилис ли? Но, аз още не съм ходил до Тайланд….. само планирах да ходя,….. Ама верно е че миналата година бяхме в Куба, ама с приятелката си бях…
– Кажете за сакото – повтори доктора.
– Какво, какво сако? Ааа, сакото. Не, не е старо. Купих го миналата седмица от новия МОЛ.

А вие защо питате за сакото?
– Подарете ми го, на вас и без това няма да ви трябва.

В този момент вратата се открехна и се показа главата на приятелката на мъжа. А той, веднага смъкна ризата си надолу и светкавично наметна сакото върху раменете си.
– Вие можете да изчакате отвън, ако обичате. Тук решаваме сериозни въпроси. Сифилис е това, ей! Не е шега работа! – доктора поклати глава.
– Венко, за какъв сифилис говори доктора!? – попита главата от вратата.

– Той се шегува! Излез мацинко, ей сега идвам! – този път пациентът изпревари доктора.
Докторът драскаше нещо на една рецепта и го подаде на обезкуражения мъж. Той пътьом взе хартийката и изскочи като ужилен от кабинета.
Докторът промърмори след него:

– Тъпак. А казваше, че се е настроил на позитивна вълна. Или пък аз го казах? А кой по дяволите ми е изпил това?

Докторчето взе бутилката „Слънчев бряг“от бюрото и засмука последната порция коняк с възможно най-слонската си глътка. С ръкава на престилката забърса брадичката си и запя с цяло гърло:

– Петко льоооо, ооо капитааанине, Петкольо о о оо, хайдутиииине! Петкольооо, мм капитаанине!

Николай Крижитски

Психо

Сваляй Прашките ( +18)

 

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.