Медийната война на Кремъл

| от |

Войната в Източна Украйна се води с различни оръжия, информира Дойче веле. „Главнокомандващ“ на руските медийни войски е Дмитрий Кисельов, който ръководи мощната пропагандна машина на Кремъл, наречена „Россия сегодня“ /Русия днес/.

Русия вижда няколко войни, които се водели около нея в момента – включително медийна и икономическа война, за която в един глас говорят външният министър Лавров и шефът на информационната агенция „Русия днес“ Дмитрий Кисельов. Само истинската война – тази, която бушува в Източна Украйна – руската страна предпочита да не забелязва, възмущава се кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс.

Дмитрий Кисельов е човекът, който ръководи руските части в медийната война на Кремъл. „Русия е единствената страна в света, която е в състояние да превърне САЩ в ядрен прах“, казва той. Кисельов е пропагандатор номер 1 на Русия. Неотдавна той направи положително сравнение между Путин и Сталин – включително и поради това Кисельов попадна в списъка с лицата, на които ЕС наложи санкции.

Кисельов ръководи медийния конгломерат „Русия днес“, който включва не само държавната пиар и информационна служба РИА Новости, но и радио „Гласът на Русия“, така също и телевизионния канал за чужбина RТ, който преди се наричаше „Russia Today“ и имаше амбицията да СиЕнЕн. Но това не е всичко: държавният медиен конгломерат подслонява и телевизионната агенция Ruptly, която се разглежда като алтернатива на традиционните телевизионни канали в страната, както и мултимедийния информационен канал „Спутник“, за който Кисельов казва: „Sputniknews.com представя нашата гледна точка и нашите коментари на събитията“.

Въпросник за журналисти

Журналисти, които искат да интервюират Кисельов, получават най-напред формуляр с въпроси, който те трябва да попълнят и изпратят. Сред тези въпроси има и такива, които целят да изяснят дали въпросният журналист смята за легитимни санкциите на ЕС срещу Кисельов, дали е готов да цитира Кисельов и дали е чел неговата статия в „Гардиън“ – „Русия и Западът си смениха местата по отношение свободата на медиите“.

Част от руската „медийна война“ е бомбардирането на журналистите с имейли, всякакъв вид читателски, зрителски и други потребителски мнения, както и безбройни постинги в социалните мрежи. Често те съдържат обвинението, че журналистите са марионетки, които просто изпълняват нечии разпореждания. „Авторите на тези послания разчитат на това, че добрите журналисти се отнасят сериозно към отправяните им критики“, казва Юлиан Ханс.

Целта е всички западни дискусии за Украйна и Русия, цялото многообразие от различни гледни точки, да бъдат представени като недостоверни, обяснява един от най-добрите познавачи на Украйна и конфликта с Русия, професорът по източноевропейска история Тимъти Снайдър: „Идеята е да бъдат откъснати хората от истината, да бъдат убедени, че няма такова нещо като истина. Те трябва да бъдат докарани до състояние да не вярват повече на истината, защото тя така или иначе не съществува“, казва той.

В кого се прицелва руската пропаганда?

Руската пропагандна машина се прицелва в онези хора с леви убеждения, които винаги са изпитвали недоверие към САЩ и западните медии. Към тях е адресирано и предупреждението за уж съществуваща опасност от възраждане на фашизма. В тази връзка руските медии умишлено манипулират съдържания и кадри, при това не безуспешно. В същото време руските държавни медии се представят за противотежест на манипулативните западни медии.

В условията на медийна война се трупа капитал от всичко, вкл. от това, което се представя за грешки в медийното отразяване на събитията. На сайта си, германската блогърка Марен Мюлер например изброява множество примери за уж погрешно отразяване на събитията около войната в Украйна. Според Мюлер, ставало дума не просто за отделни грешки, а за съзнателни манипулации, насочени срещу Русия.

Кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс казва по този повод, че западните медии могат само да загубят, ако се поддадат на руската медийна истерия и наистина станат такива, за каквито ги представят. Защото журналистика, която допусне да бъде „използвана“ за военни цели, престава да бъде журналистика.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена