Медийната война на Кремъл

| от |

Войната в Източна Украйна се води с различни оръжия, информира Дойче веле. „Главнокомандващ“ на руските медийни войски е Дмитрий Кисельов, който ръководи мощната пропагандна машина на Кремъл, наречена „Россия сегодня“ /Русия днес/.

Русия вижда няколко войни, които се водели около нея в момента – включително медийна и икономическа война, за която в един глас говорят външният министър Лавров и шефът на информационната агенция „Русия днес“ Дмитрий Кисельов. Само истинската война – тази, която бушува в Източна Украйна – руската страна предпочита да не забелязва, възмущава се кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс.

Дмитрий Кисельов е човекът, който ръководи руските части в медийната война на Кремъл. „Русия е единствената страна в света, която е в състояние да превърне САЩ в ядрен прах“, казва той. Кисельов е пропагандатор номер 1 на Русия. Неотдавна той направи положително сравнение между Путин и Сталин – включително и поради това Кисельов попадна в списъка с лицата, на които ЕС наложи санкции.

Кисельов ръководи медийния конгломерат „Русия днес“, който включва не само държавната пиар и информационна служба РИА Новости, но и радио „Гласът на Русия“, така също и телевизионния канал за чужбина RТ, който преди се наричаше „Russia Today“ и имаше амбицията да СиЕнЕн. Но това не е всичко: държавният медиен конгломерат подслонява и телевизионната агенция Ruptly, която се разглежда като алтернатива на традиционните телевизионни канали в страната, както и мултимедийния информационен канал „Спутник“, за който Кисельов казва: „Sputniknews.com представя нашата гледна точка и нашите коментари на събитията“.

Въпросник за журналисти

Журналисти, които искат да интервюират Кисельов, получават най-напред формуляр с въпроси, който те трябва да попълнят и изпратят. Сред тези въпроси има и такива, които целят да изяснят дали въпросният журналист смята за легитимни санкциите на ЕС срещу Кисельов, дали е готов да цитира Кисельов и дали е чел неговата статия в „Гардиън“ – „Русия и Западът си смениха местата по отношение свободата на медиите“.

Част от руската „медийна война“ е бомбардирането на журналистите с имейли, всякакъв вид читателски, зрителски и други потребителски мнения, както и безбройни постинги в социалните мрежи. Често те съдържат обвинението, че журналистите са марионетки, които просто изпълняват нечии разпореждания. „Авторите на тези послания разчитат на това, че добрите журналисти се отнасят сериозно към отправяните им критики“, казва Юлиан Ханс.

Целта е всички западни дискусии за Украйна и Русия, цялото многообразие от различни гледни точки, да бъдат представени като недостоверни, обяснява един от най-добрите познавачи на Украйна и конфликта с Русия, професорът по източноевропейска история Тимъти Снайдър: „Идеята е да бъдат откъснати хората от истината, да бъдат убедени, че няма такова нещо като истина. Те трябва да бъдат докарани до състояние да не вярват повече на истината, защото тя така или иначе не съществува“, казва той.

В кого се прицелва руската пропаганда?

Руската пропагандна машина се прицелва в онези хора с леви убеждения, които винаги са изпитвали недоверие към САЩ и западните медии. Към тях е адресирано и предупреждението за уж съществуваща опасност от възраждане на фашизма. В тази връзка руските медии умишлено манипулират съдържания и кадри, при това не безуспешно. В същото време руските държавни медии се представят за противотежест на манипулативните западни медии.

В условията на медийна война се трупа капитал от всичко, вкл. от това, което се представя за грешки в медийното отразяване на събитията. На сайта си, германската блогърка Марен Мюлер например изброява множество примери за уж погрешно отразяване на събитията около войната в Украйна. Според Мюлер, ставало дума не просто за отделни грешки, а за съзнателни манипулации, насочени срещу Русия.

Кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс казва по този повод, че западните медии могат само да загубят, ако се поддадат на руската медийна истерия и наистина станат такива, за каквито ги представят. Защото журналистика, която допусне да бъде „използвана“ за военни цели, престава да бъде журналистика.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.