Медиите и парите

| от | |

Много от големите турски вестници и телевизии са в ръцете на пребогати инвеститори, които обичат да влияят на съдържанието. Млади журналисти обаче са открили начин за финансиране и на независимата журналистика, отбелязва Дойче веле.

Турският новинарски сайт Т24 (t24.com.tr) има вече към 400 000 читатели. Неговите автори са предимно млади хора, които тепърва прохождат в журналистиката и често работят без заплащане. Опитният журналист Чем Сей, който вече е бил кореспондент на различни турски медии в Берлин, Брюксел и Кабул, а днес е коментатор на Т24, е едно от малкото изключения.

„След протестите в парка Гези читателите станаха други – хората вярват, че много неща в Турция могат да бъдат променени. Те търсят медии, които могат да отвърнат на техните очаквания, но не ги намират. Знаем, че това е временно състояние и ако не се възползваме от момента и не направим едно качествено интернет издание, ще пропуснем тази благоприятна възможност“, обяснява Чем Сей.

Думата на собствениците е решаваща

За правенето на качествена журналистика обаче са нужни и съответните средства. А финансирането е и остава основен проблем за турския медиен ландшафт. Големите ежедневници и телевизиите са в ръцете на концерни, начело на които са извънредно богати инвеститори. В много голяма степен тяхното съдържание зависи от това на кого е верен съответният инвеститор. Чем Сей обяснява ситуацията, използвайки за пример протестите в парка Гези: „През лятото в много от вестниците можеха да се открият какви ли не конспиративни теории за протестите. Това било капан на ЦРУ, заговор на Европейския съюз, на враговете на Турция или пък на еврейски лобита. Във вестниците има някои колеги, които не приеха този подход, и много от тях бяха тутакси уволнени.“

Поради всичко това Т24 търси други начини за финансиране. В началото нейните сътрудници снимали късометражни филми за определени клубове и дружества, благодарение на които изкарали първите няколко хиляди долара, необходими за старта. Междувременно такива филми те снимат за най-различни съюзи, за архитектурни бюра или банки. Т24 събира и приходи от реклама. В крайна сметка месечният бюджет излиза към 20 000 – 25 000 долара. Най-новото средство, към което прибягват журналистите, пък се нарича „краудфъндинг“.

turkey

Що е то краудфъндинг?

Истинските пионери на новата система на финансиране, в която всеки желаещ може да допринесе с парични средства за даден проект, могат да бъдат открити в радио „Acik“, което означава „открито радио“. Главният редактор Йомер Мадра имат вече десетгодишен опит в тази сфера: „Журналистиката може да бъде гласът на безгласните. Именно това сме се опитвали да правим винаги и нашите слушатели могат да ни окажат символичната подкрепа от 30 евро за едночасова програма. Това е таксата за цяла година“.

Междувременно поддръжниците на радиото са около 4 500 души, по линия на които са събират около половината от необходимите на радиото средства, останалата част се набира чрез реклами. Но и в това отношение има стриктен кодекс – реклама се пуска не по време на предаванията, а само между тях. Йомер Мадра отбелязва, че чрез краудфъндинга не само се събират средства, но това е и единственият път за промяна на турската медийна система.

Парите все не стигат

„По този начин се насърчава независимост, слушателите се превръщат в инвеститори и искат сметка от нас, журналистите, което според мен е изключително важно. Така имаме възможност да отстояваме и позиции, които не се посрещат добре от големите медийни концерни“.

Въпреки всичко това засега краудфъндингът е само капка в морето. И в радио „Acik“ само трима от 200-те журналисти получават заплата. Останалото е идеализъм и надежда за бъдещето. „Протестите в Гези предизвикаха големи промени – това е като преди и след Христа. Не искам да преувеличавам, но след Гези и това дълго горещо лято вече никой от нас не е същият“, казва Йомер Мадра.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.