“Меденият месец“ на Хитлер и Сталин

| от |

На 23 август се навършват 75 години от подписването на т.нар пакт „Молотов – Рибентроп“. Хитлеристка Германия и Съветският съюз се съюзяват – за 22 месеца, които приключват рязко на 22 юни 1941 година, припомня Дойче веле.

В един секретен протокол пактът предвижда разделянето на Полша, а предрешава и съдбата на балтийските държави, които преминават към Съветския съюз. Финландия, Бесарабия и Северна Буковина също са определени като съветска зона на влияние. За всеобща изненада на целия свят – включително за хората в Съветския съюз и в Третия райх – на 28 септември е подписан и Договорът за приятелство и държавните граници. Сталин и Хитлер фактически се подготвят за подписването на пакта още от 1938, като особено много бърза Хитлер – иска да започне нахлуването в Полша още преди есенните дъждове.

Само седмица след подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“ на 23 август 1939 с нападението срещу Полша започва Втората световна война. А две седмици по-късно и руските войски окупират части от Полша. Победният поход приключва с „побратимяване“ на частите на Вермахта и на Червената армия на съвместен парад в Брест. Бригадният командир Семьон Кривошеин и генерал Хайнц Гудериан стоят един до друг. Две години по-късно танковите дивизии на Гудериан вече са пред Москва. „Меденият месец“ отдавна е свършил.

Намеренията на Сталин

Целите на Хитлер при подписването на пакта са ясни – в това отношение между германските и руските историци цари пълно единство. Но по отношение на замислите на Сталин все още се дискутира.

„През лятото на 1939 Сталин разполага с най-голямата армия на света. Той е можел ясно да заяви на Хитлер, че щом Германия нападне Полша, на следващия ден милиони съветски войници ще дойдат на границата. В такъв случай не би имало война, но Сталин не е пожелал да пречи на Хитлер“, казва пред Дойче веле известният руски публицист Марк Солонин.

Сталин е искал най-вече да се държи стратегически, смята германският историк Йорг Ганценмюлер. „Сталин е знаел, че Хитлер рано или късно ще нападне Съветския съюз – бил е наясно с неговата „концепция за жизненото пространство“. Сметката му е била следната: ако Германия влезе във война със западните сили, Хитлер няма да се осмели да воюва на два фронта. Междувременно Съветският съюз може да продължи да се въоръжава. Сталин винаги е изпитвал опасенията, че капиталистическите сили ще се обединят и заедно ще нападнат Съветския съюз. Затова целта му е била да предизвика война между тези сили. За Сталин именно тази война е била гаранцията за сигурност, а не самият пакт.“

Завоят на Москва

След подписването на пакта от двамата външни министри Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов в Москва, Сталин вдига тост за здравето на „фюрера“. На заседание на Върховния съвет Молотов хвали „мирните намерения“ на Хитлер. Той нарича войната на западните съюзници срещу Хитлер „безсмислена и престъпна“. По-късно Молотов е приет сърдечно в Берлин от Хитлер, Гьоринг и Хес.

Непосредствено преди пакта Максим Литвинов е освободен от поста народен комисар по външните работи на СССР. Той е евреин и привърженик на съюзяването със западните демокрации, респективно – вече не отговаря на новата стратегия на Москва спрямо Хитлер.

В рамките на 22-та съвместни месеца съветската преса изцяло прекратява нападките по отношение на нацистите. Антифашистките филми изчезват от кината, включително „Семейство Опенхайм“ по романа на Лион Фойхтвангер. И от репертоарите на театрите са снети всички пиеси с антифашистко съдържание.

Тайната полиция и икономиката печелят

Пактът носи предимства и на двата режима – не само в политически, но и в икономически план. От края на август 1939 до 22 юни 1941 Москва доставя на нацистка Германия горива, зърнени храни, никел, манган и хром, фосфати и други суровини. От своя страна Третият райх изнася за Съветския съюз бойни самолети, експлозиви, радиостанции, промишлени съоръжения и дори един кръстосвач. Освен това Съветският съюз получава и кредит в размер на 200 милиона райхсмарки.

„Най-важното в германско-съветското сътрудничество в периода 1939-1941 година е не толкова сътрудничеството между двете армии, колкото икономическите доставки с големи мащаби“, казва историкът Ганценмюлер. „Има сведения, че дори на 22 юни 1941, т.е. в деня, в който Вермахтът нахлува в Съветския съюз, влакове са докарвали съветски доставки на войниците. Съветският съюз до последно е спазвал договорите.“

Партньорство съществува и между НКВД – съветската политическа полиция, и германското Гестапо. Съгласно едно тайно споразумение, одобрено от съветската върхушка, бившите германски и австрийски граждани, намиращи се на територията на Съветския съюз и борещи се срещу Хитлер, т.е. антифашистите, можели да бъдат екстрадирани. Десетки от тях са предадени на Гестапо. Повечето са избити.

Грешката на Сталин

„Сталин загуби“, казва Марк Солонин. „Той преценява неправилно съотношението на силите. Предполага, че ще започне дългогодишна касапница, както във Вердюн по време на Първата световна война. Но Франция на практика е повалена още през май-юни 1940. Хитлер контролира по-голямата част от континентална Европа. Планът на Сталин впоследствие да се яви като върховен арбитър на съсипана и обезкръвена Европа, се проваля.“

„Сталин действително докрая – до 22 юни 1944 – вярва, че Германия няма да открие втори фронт“, изтъква Ганценмюлер. „Това, че тази стратегия не излиза, носи на Сталин изненада и разочарование. След началото на войната в продължение на три седмици той изобщо не се появява пред обществеността – като парализиран е. Планът му рухва като къщичка от карти.“

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“