“Меденият месец“ на Хитлер и Сталин

| от |

На 23 август се навършват 75 години от подписването на т.нар пакт „Молотов – Рибентроп“. Хитлеристка Германия и Съветският съюз се съюзяват – за 22 месеца, които приключват рязко на 22 юни 1941 година, припомня Дойче веле.

В един секретен протокол пактът предвижда разделянето на Полша, а предрешава и съдбата на балтийските държави, които преминават към Съветския съюз. Финландия, Бесарабия и Северна Буковина също са определени като съветска зона на влияние. За всеобща изненада на целия свят – включително за хората в Съветския съюз и в Третия райх – на 28 септември е подписан и Договорът за приятелство и държавните граници. Сталин и Хитлер фактически се подготвят за подписването на пакта още от 1938, като особено много бърза Хитлер – иска да започне нахлуването в Полша още преди есенните дъждове.

Само седмица след подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“ на 23 август 1939 с нападението срещу Полша започва Втората световна война. А две седмици по-късно и руските войски окупират части от Полша. Победният поход приключва с „побратимяване“ на частите на Вермахта и на Червената армия на съвместен парад в Брест. Бригадният командир Семьон Кривошеин и генерал Хайнц Гудериан стоят един до друг. Две години по-късно танковите дивизии на Гудериан вече са пред Москва. „Меденият месец“ отдавна е свършил.

Намеренията на Сталин

Целите на Хитлер при подписването на пакта са ясни – в това отношение между германските и руските историци цари пълно единство. Но по отношение на замислите на Сталин все още се дискутира.

„През лятото на 1939 Сталин разполага с най-голямата армия на света. Той е можел ясно да заяви на Хитлер, че щом Германия нападне Полша, на следващия ден милиони съветски войници ще дойдат на границата. В такъв случай не би имало война, но Сталин не е пожелал да пречи на Хитлер“, казва пред Дойче веле известният руски публицист Марк Солонин.

Сталин е искал най-вече да се държи стратегически, смята германският историк Йорг Ганценмюлер. „Сталин е знаел, че Хитлер рано или късно ще нападне Съветския съюз – бил е наясно с неговата „концепция за жизненото пространство“. Сметката му е била следната: ако Германия влезе във война със западните сили, Хитлер няма да се осмели да воюва на два фронта. Междувременно Съветският съюз може да продължи да се въоръжава. Сталин винаги е изпитвал опасенията, че капиталистическите сили ще се обединят и заедно ще нападнат Съветския съюз. Затова целта му е била да предизвика война между тези сили. За Сталин именно тази война е била гаранцията за сигурност, а не самият пакт.“

Завоят на Москва

След подписването на пакта от двамата външни министри Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов в Москва, Сталин вдига тост за здравето на „фюрера“. На заседание на Върховния съвет Молотов хвали „мирните намерения“ на Хитлер. Той нарича войната на западните съюзници срещу Хитлер „безсмислена и престъпна“. По-късно Молотов е приет сърдечно в Берлин от Хитлер, Гьоринг и Хес.

Непосредствено преди пакта Максим Литвинов е освободен от поста народен комисар по външните работи на СССР. Той е евреин и привърженик на съюзяването със западните демокрации, респективно – вече не отговаря на новата стратегия на Москва спрямо Хитлер.

В рамките на 22-та съвместни месеца съветската преса изцяло прекратява нападките по отношение на нацистите. Антифашистките филми изчезват от кината, включително „Семейство Опенхайм“ по романа на Лион Фойхтвангер. И от репертоарите на театрите са снети всички пиеси с антифашистко съдържание.

Тайната полиция и икономиката печелят

Пактът носи предимства и на двата режима – не само в политически, но и в икономически план. От края на август 1939 до 22 юни 1941 Москва доставя на нацистка Германия горива, зърнени храни, никел, манган и хром, фосфати и други суровини. От своя страна Третият райх изнася за Съветския съюз бойни самолети, експлозиви, радиостанции, промишлени съоръжения и дори един кръстосвач. Освен това Съветският съюз получава и кредит в размер на 200 милиона райхсмарки.

„Най-важното в германско-съветското сътрудничество в периода 1939-1941 година е не толкова сътрудничеството между двете армии, колкото икономическите доставки с големи мащаби“, казва историкът Ганценмюлер. „Има сведения, че дори на 22 юни 1941, т.е. в деня, в който Вермахтът нахлува в Съветския съюз, влакове са докарвали съветски доставки на войниците. Съветският съюз до последно е спазвал договорите.“

Партньорство съществува и между НКВД – съветската политическа полиция, и германското Гестапо. Съгласно едно тайно споразумение, одобрено от съветската върхушка, бившите германски и австрийски граждани, намиращи се на територията на Съветския съюз и борещи се срещу Хитлер, т.е. антифашистите, можели да бъдат екстрадирани. Десетки от тях са предадени на Гестапо. Повечето са избити.

Грешката на Сталин

„Сталин загуби“, казва Марк Солонин. „Той преценява неправилно съотношението на силите. Предполага, че ще започне дългогодишна касапница, както във Вердюн по време на Първата световна война. Но Франция на практика е повалена още през май-юни 1940. Хитлер контролира по-голямата част от континентална Европа. Планът на Сталин впоследствие да се яви като върховен арбитър на съсипана и обезкръвена Европа, се проваля.“

„Сталин действително докрая – до 22 юни 1944 – вярва, че Германия няма да открие втори фронт“, изтъква Ганценмюлер. „Това, че тази стратегия не излиза, носи на Сталин изненада и разочарование. След началото на войната в продължение на три седмици той изобщо не се появява пред обществеността – като парализиран е. Планът му рухва като къщичка от карти.“

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!