Мечтаният от Ердоган президентски режим – източник на безпокойства

| от |

erdogan_5

Бурак Акънджъ от Франс прес

Както се очакваше, ислямо-консервативният турски премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви кандидатурата си за първите преки президентски избори през август, но президентската система, която той има наум, за да продължи да ръководи страната, предизвиква безпокойства.

В речта, която произнесе по повод обявяването на кандидатурата му във вторник пред ръководни представители на неговата Партия на справедливостта и развитието, силният човек на Турция от 2003 г. насам не скри желанието си да засили пълномощията на един пост, който той възнамерява да заема с целия си авторитет, за да има господстваща роля в турския политически живот.

Премиерът винаги е искал да превърне Турция в президентска или полупрезидентска република, виждайки се в тази функция за подновим петгодишен мандат до 2019 г.

„Президентският пост не е пост за почивка“, заяви той, демонстрирайки ясно, че няма да се задоволи с почетните пълномощия, които му дава сегашната конституция.

Ердоган се опита да промени основния закон, за да разшири президентските пълномощия, които досега са основно представителни. За да укрепи своето влияние с течение на годините той сериозно засили контрола си върху институциите на страната, включително армията, която някога играше централна политическа роля.

„Всеки знае, че Ердоган иска да продължи да ръководи страната като ръководител на изпълнителната власт, след като бъде избран на президентския пост. Той ще се представи като „президента, избран от народа“ и ще иска да разшири пълномощията, с които разполага“, коментира Серкан Демирташ, ръководител на бюрото на в. „Хюриет дейли нюз“.

Но амбициите му да иска да промени характера на един парламентарен по същност политически режим „рискуват да изострят сериозно напреженията, които разделят Турция“, особено след антиправителствените протести от лятото на 2013 г., смята анализаторът.

Според социологическите проучвания Ердоган, който обеща във вторник да бъде „президент на всички турци, които ще гласуват за мен или не“, се очаква да спечели изборите вероятно още на първия тур на 10 август, без да се налага да се явява на втори тур на 24 август.

В речта си Ердоган обеща да остане със силно присъствие в упражняването на властта.

„Тези, които искат неутрално президентство, искат в действителност президент, който ще подкрепя държавата срещу народа. Тази епоха вече е отминала“, заяви Ердоган, който се представи като носител на божествена мисия да ръководи Турция, станала много по-консервативна по време на неговото ислямо-консервативно управление, според проучвания на общественото мнение.
„Властната личност на лидера на ПСР, възпирана досега от правилата на един класически парламентарен режим, може да започне да буди тревога, включително за собствените му избиратели, щом бъде призвана да поеме големите пълномощия на новия президентски режим, който се очертава“, отбелязва изследователят Жан Марку в своя блог в Наблюдател на турския политически живот.

Тревогата се проявява също и в независимия печат, който се безпокои от визията, която си представя Ердоган за Турция. Страната всъщност напредна по време на неговите мандати по пътя на демокрацията и икономиката, но стана по-„авторитарна“ и „ислямистка“, според неговите критици.

„Настояването да иска да промени /парламентарната/ система ще доведе до напрежения“, прогнозира главният редактор на в.“Ватан“ Гюнгьор Менги.

„Той не беше премиерът на всички турци, как може да стане президентът на всички“, се пита неговият колега Мехмет Тезкан от в.“Милилет“. И обвинява турския лидер, че е „поляризирал“ Турция.

По време на управлението на Ердоган опитите за забрана на абортите, за ограничаване на консумацията на алкохол и за налагане на религиозна идентичност се откроиха като пряко посегателство върху личния живот.

Залагайки на тези опасения, двете основни опозиционни партии представиха общ кандидат – Екмеледин Ихсаноглу /70-годишен/, мюсюлмански интелектуалец, хвален заради неговия разум на фона на Ердоган, който предизвиква разделение.

Кюрдите, които може да се окажат в ролята на арбитър на президентските избори в случай на втори тур, издигнаха кандидатурата на младия депутат Селяхаттин Демирташ /41-годишен/. /БТА/

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.