Мария Габриел: Целта ми е Европейският съюз да говори с един глас по ключовите теми

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Аз съм Мария Габриел, кандидат на ГЕРБ за член на Европейския парламент. Магистър по „Сравнителна политика и Международни отношения“, Докторска академия по политически науки в Бордо, Франция. Заместник-председател на ЕНП Жени, „Евродепутат на годината 2013” в категорията „Равенство на половете”. Кандидатирам се за член на Европейския парламент, за да продължа работата си по важни за България и Европа теми като визовата политика, външната политика, свободното движение, гражданските свободи и правосъдието, правата на жените и равенството на половете.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Да, защото стандартният електронен подпис е важна стъпка в посока ограничаване на бюрокрацията и създаване на електронно правителство, която в бъдеще би улеснила прехода към електронно здравеопазване, електронно банкиране, електронно гласуване и т.н. Необходимо е да се установи обща правна рамка за използването на електронни удостоверителни услуги.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Защото устойчивият икономически растеж и привличането на частни инвестиции води до разкриване на нови работни места. Подходът за растеж въз основа на прекомерни публични разходи или преразпределение на парите на хората не е правилен. Изграждане на социална пазарна икономика, съчетаваща свободата и солидарността е стъпка в правилната посока. Икономиката трябва да служи на хората, а не обратното.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Подкрепям създаването на Европейска прокуратура, Европейска заповед за разследване и даване капацитет на ЕС за финансово разузнаване и конфискация на имущество от престъпна дейност. Имаме нужда от общоевропейско законодателство срещу организираната престъпност и корупцията.

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

В предишния си мандат в Европейския парламент работих в тясна връзка с младите хора от България и такива от други страни-членки. В срещите си с тях наблягах на възможностите, които им предоставят европейските програми за обмен като Еразъм, програмата „Евроскола” и по обратната връзка с участници в тези програми съдя, че популяризирането на предимствата на българските средни и висши учебни заведения дават резултат.

Mariya GABRIEL

Елица Златева: Какво ви е отношението към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласна, как в качеството на евродепутат смятате да противодействат? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Твърдо стоя срещу Европа на две скорости, защото това означава разграничаване на европейските граждани на две категории. Израз на тази моя позиция беше и доклад, който изготвих в Европейския парламент относно визовия режим с определена група трети страни. Защитих правото на гражданите на България и други 12 държави да бъдат разглеждани като равноправни на останалите страни-членки, в резултат на което от 22 март за тях отпаднаха визите за Обединените арабски емирства.

Важно е всички български евродепутати да си сътрудничим по всички теми, защитаващи национален интерес, но и отстояващи европейските ни ценности: Шенген, Енергетика, Миграционна политика, Земеделие, Регионална политика…

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Забраната или либерализирането на марихуаната е от компетентността на всяка от държавите-членки. По отношение на интернет, в Европейския парламент приехме директива за авторските права, свързана с разпространението на музика и улесняване достъпа до лицензи за разпрострение онлайн. От една страна показваме, че двете могат да бъдат съвместими – и свободата в интернет, и защитата на авторските права. Важно е обаче това да става при прозрачност. Мобилизацията на гражданското общество срещу АКТА категорично показа това.

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

В предишния мандат на ЕП предприех действия в тази посока. Пример за това е новата Обща селскостопанска политика за 2014-2020, в която гласът на българските земеделци беше чут и извоювахме по-справедлива за тях селскостопанска политика. България беше в центъра и на външната политика на ЕС, част от която е визовата политика. Друг пример е наблюдателната мисия на ЕС на изборите в ДР Конго през 2011, на която бях ръководител, а това е признание и за България.

Ася Стоянова: ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Позицията ми е, че мирният подход и диалогът между Русия и Украйна трябва да бъдат приоритет. Санкциите от страна на ЕС трябва да бъдат така формулирани, че да не водят до негативни последици за страни като България. Много важно е всяка следваща стъпка да бъде обмислена, вземайки предвид, че срещу себе си имаме много силен опонент, от който трябва да бъдем готови за реакция.

Подкрепям Южен поток, но при строго спазване на европейското законодателство – т.нар.трети енергиен пакет, който позволява включването на трети доставчици.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

В предишния си мандат в ЕП отстоявах интересите преди всичко на българските граждани. По важните за България теми съм привличала подкрепата на колеги от различни политически групи, не само моята, чрез аргументирана защита на позиции. Това прави гласуването по лично убеждение още по-стойностно.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

В Европейския парламент бях единия от двамата докладчици, които въведохме принципа на реципрочност и възможността за временно суспендиране, когато не се изпълняват критериите.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейскиясъюз в 140 символа?

Бих извела два приоритета: подобряване на достъпа и повишаване качеството на образованието и обучението, качествените характеристики на работната сила; подкрепа на иновационните и инвестиционните дейности за повишаване на конкурентноспособността на икономиката.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

За мен въпросът е кои са държавите, готови да станат членки на ЕС и дали Съюзът има капацитет за интеграция на тези страни. Турция се отдалечава от перспективата за членство през следващите няколко години – процесът ще зависи от начина, по който ще изпълнява изискванията и отстранява проблемните точки по време на преговорите.

Що се отнася до Украйна, необходимо е внимателно да следим случващото се, да подкрепяме гражданите и отстояваме демокрацията, върховенството на закона, правата на човека. И най-вече ЕС да не даваме обещания, които не можем да изпълним.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Реформата на паричния съюз трябва да продължи при отчитането на социалното измерение на Европа. През следващите няколко години е нужно да се консолидират и завършат безпрецедентните мерки, предприети по време на кризата, за да се опростят и да се направят социално легитимни. Нужно е възстановяване на баланса във връзката между избраните политици и ЕЦБ в ежедневното управление на еврозоната, възстановяване на баланса в начина, по който предоставяме временна подкрепа за стабилизирането на страните от еврозоната, преминаващи през финансови затруднения, засилване на външната страна на нашия паричен съюз.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Границата е в разходването на европейските средства по установените правила. Прекрачването на тази граница означава връщане на изразходваните в нарушение средства. Ефект от субсидиите ще има, ако бъдат справедливо разпределени. Те не трябва да достигат до един малък брой хора, нито да бъдат раздавани според неясни критерии. Те трябва да бъдат в помощ на производството на малките земеделски производители, на младите фермери, на важните за България сектори. Ясни, прозрачни критерии и справедливост – това е основата за ефективността на субсидиите.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Аз съм за повече Европа, тоест повече общоевропейски политики. Допълнителните икономически ползи от разширяване на общите политики на европейско ниво могат да достигнат 800 млрд. евро. Потенциалните ползи от по-нататъшно развитие на европейските политики могат да се превърнат в пропуснати възможности, ако не се осъществят.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, ОАЕ)?

Създаването на енергиен съюз все повече е на дневен ред. Първо, нужно е създаването на общоевропейска агенция, която да договаря цени на газа. Второ, създаване на механизъм за солидарност, който да помага на държави, изправени пред спиране на доставки. Трето, финансиране от ЕС в рамките до 75% за стокиране и за пренос на държави, които са особено уязвими, включително България.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

Свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз е едно от най-големите ни постижения, основна европейска ценност. Днес европейските граждани могат да пътуват, работят и живеят зад граница. Пан-европейското движение на квалифицирани хора помага на предприятията да наемат тези, които те търсят, а в някои страни това е единственото решение за недостига на умения и работна ръка.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Проблемът е общоевропейски, не е локален проблем на България. От 2011 г. съществува рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите. Тази рамка постави началото — за пръв път в историята — на стабилен процес за координиране на действията, свързани с интеграцията на ромите. Две години по-късно националните министри поеха ангажимент да прилагат набор от препоръки, изготвени от Комисията, с които се цели намаляване на социалната неравнопоставеност между ромите и останалата част от населението в областите образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Като страна-членка на ЕС е необходимо да спазваме общоустановените правила по отношение продажбата на земя на граждани на други страни-членки. При неспазване на общностното законодателство има риск от наказателна процедура, която може да доведе и до съд. Съществуват механизми и добри практики, които бихме могли да приложим на национално ниво, като например условие за уседналост за определен период, максимално допустим размер на закупуваната земя от едно физическо или юридическо лице и други. Що се отнася до пустеещите земи, България е сред първите десет страни в ЕС с най-висок дял обработваеми земи според официално проучване на Евростат от миналата година.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

Френски и английски език

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? / Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим /

Целта ми е Европейският съюз да говори с един глас по ключовите теми за всички европейски граждани и по отношение на своята външна политика.