Мария Габриел: Целта ми е Европейският съюз да говори с един глас по ключовите теми

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно. 

Аз съм Мария Габриел, кандидат на ГЕРБ за член на Европейския парламент. Магистър по „Сравнителна политика и Международни отношения“, Докторска академия по политически науки в Бордо, Франция. Заместник-председател на ЕНП Жени, „Евродепутат на годината 2013” в категорията „Равенство на половете”. Кандидатирам се за член на Европейския парламент, за да продължа работата си по важни за България и Европа теми като визовата политика, външната политика, свободното движение, гражданските свободи и правосъдието, правата на жените и равенството на половете.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Да, защото стандартният електронен подпис е важна стъпка в посока ограничаване на бюрокрацията и създаване на електронно правителство, която в бъдеще би улеснила прехода към електронно здравеопазване, електронно банкиране, електронно гласуване и т.н. Необходимо е да се установи обща правна рамка за използването на електронни удостоверителни услуги.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Защото устойчивият икономически растеж и привличането на частни инвестиции води до разкриване на нови работни места. Подходът за растеж въз основа на прекомерни публични разходи или преразпределение на парите на хората не е правилен. Изграждане на социална пазарна икономика, съчетаваща свободата и солидарността е стъпка в правилната посока. Икономиката трябва да служи на хората, а не обратното.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво? 

Подкрепям създаването на Европейска прокуратура, Европейска заповед за разследване и даване капацитет на ЕС за финансово разузнаване и конфискация на имущество от престъпна дейност. Имаме нужда от общоевропейско законодателство срещу организираната престъпност и корупцията.

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

В предишния си мандат в Европейския парламент работих в тясна връзка с младите хора от България и такива от други страни-членки. В срещите си с тях наблягах на възможностите, които им предоставят европейските програми за обмен като Еразъм, програмата „Евроскола” и по обратната връзка с участници в тези програми съдя, че популяризирането на предимствата на българските средни и висши учебни заведения дават резултат.

Mariya GABRIEL

Елица Златева: Какво ви е отношението към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласна, как в качеството на евродепутат смятате да противодействат? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Твърдо стоя срещу Европа на две скорости, защото това означава разграничаване на европейските граждани на две категории. Израз на тази моя позиция беше и доклад, който изготвих в Европейския парламент относно визовия режим с определена група трети страни. Защитих правото на гражданите на България и други 12 държави да бъдат разглеждани като равноправни на останалите страни-членки, в резултат на което от 22 март за тях отпаднаха визите за Обединените арабски емирства.

Важно е всички български евродепутати да си сътрудничим по всички теми, защитаващи национален интерес, но и отстояващи европейските ни ценности: Шенген, Енергетика, Миграционна политика, Земеделие, Регионална политика…

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП? 

Да

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Забраната или либерализирането на марихуаната е от компетентността на всяка от държавите-членки. По отношение на интернет, в Европейския парламент приехме директива за авторските права, свързана с разпространението на музика и улесняване достъпа до лицензи за разпрострение онлайн. От една страна показваме, че двете могат да бъдат съвместими – и свободата в интернет, и защитата на авторските права. Важно е обаче това да става при прозрачност. Мобилизацията на гражданското общество срещу АКТА категорично показа това.

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

В предишния мандат на ЕП предприех действия в тази посока. Пример за това е новата Обща селскостопанска политика за 2014-2020, в която гласът на българските земеделци беше чут и извоювахме по-справедлива за тях селскостопанска политика. България беше в центъра и на външната политика на ЕС, част от която е визовата политика. Друг пример е наблюдателната мисия на ЕС на изборите в ДР Конго през 2011, на която бях ръководител, а това е признание и за България.

Ася Стоянова: ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Позицията ми е, че мирният подход и диалогът между Русия и Украйна трябва да бъдат приоритет. Санкциите от страна на ЕС трябва да бъдат така формулирани, че да не водят до негативни последици за страни като България. Много важно е всяка следваща стъпка да бъде обмислена, вземайки предвид, че срещу себе си имаме много силен опонент, от който трябва да бъдем готови за реакция.

Подкрепям Южен поток, но при строго спазване на европейското законодателство – т.нар.трети енергиен пакет, който позволява включването на трети доставчици.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест? 

В предишния си мандат в ЕП отстоявах интересите преди всичко на българските граждани. По важните за България теми съм привличала подкрепата на колеги от различни политически групи, не само моята, чрез аргументирана защита на позиции. Това прави гласуването по лично убеждение още по-стойностно.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

В Европейския парламент бях единия от двамата докладчици, които въведохме  принципа на реципрочност и възможността за временно суспендиране, когато не се изпълняват критериите.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейскиясъюз в 140 символа?   

Бих извела два приоритета: подобряване на достъпа и повишаване качеството на образованието и обучението, качествените характеристики на работната сила;  подкрепа на иновационните и инвестиционните дейности за повишаване на конкурентноспособността на икономиката.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?  

За мен въпросът е кои са държавите, готови да станат членки на ЕС и дали Съюзът има капацитет за интеграция на тези страни. Турция се отдалечава от перспективата за членство през следващите няколко години – процесът ще зависи от начина, по който ще изпълнява изискванията и отстранява проблемните точки по време на преговорите.

Що се отнася до Украйна, необходимо е внимателно да следим случващото се, да подкрепяме гражданите и отстояваме демокрацията, върховенството на закона, правата на човека. И най-вече ЕС да не даваме обещания, които не можем да изпълним.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Реформата на паричния съюз трябва да продължи при отчитането на социалното измерение на Европа. През следващите няколко години е нужно да се консолидират и завършат безпрецедентните мерки, предприети по време на кризата,  за да се опростят и да се направят социално легитимни. Нужно е възстановяване на баланса във връзката между избраните политици и ЕЦБ в ежедневното управление на еврозоната, възстановяване на баланса в начина, по който предоставяме временна подкрепа за стабилизирането на страните от еврозоната, преминаващи през финансови затруднения, засилване на външната страна на нашия паричен съюз.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате? 

Границата е в разходването на европейските средства по установените правила. Прекрачването на тази граница означава връщане на изразходваните в нарушение средства. Ефект от субсидиите ще има, ако бъдат справедливо разпределени. Те не трябва да достигат до един малък брой хора, нито да бъдат раздавани според неясни критерии. Те трябва да бъдат в помощ на производството на малките земеделски производители, на младите фермери, на важните за България сектори. Ясни, прозрачни критерии и справедливост – това е основата за ефективността на субсидиите.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Аз съм за повече Европа, тоест повече общоевропейски политики. Допълнителните икономически ползи от разширяване на общите политики на европейско ниво могат да достигнат 800 млрд. евро. Потенциалните ползи от по-нататъшно развитие на европейските политики могат да се превърнат в пропуснати възможности, ако не се осъществят.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, ОАЕ)? 

Създаването на енергиен съюз все повече е на дневен ред. Първо, нужно е създаването на общоевропейска агенция, която да договаря цени на газа. Второ, създаване на механизъм за солидарност, който да помага на държави, изправени пред спиране на доставки. Трето, финансиране от ЕС в рамките до 75% за стокиране и за пренос на държави, които са особено уязвими, включително България.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем? 

Свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз е едно от най-големите ни постижения, основна европейска ценност. Днес европейските граждани могат да пътуват, работят и живеят зад граница.  Пан-европейското движение на квалифицирани хора помага на предприятията да наемат тези, които те търсят, а в някои страни това е единственото решение за недостига на умения и работна ръка.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.? 

Проблемът е общоевропейски, не е локален проблем на България. От 2011 г. съществува рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите. Тази рамка постави началото — за пръв път в историята — на стабилен процес за координиране на действията, свързани с интеграцията на ромите. Две години по-късно националните министри поеха ангажимент да прилагат набор от препоръки, изготвени от Комисията, с които се цели намаляване на социалната неравнопоставеност между ромите и останалата част от населението в областите образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?  

Като страна-членка на ЕС е необходимо да спазваме общоустановените правила по отношение продажбата на земя на граждани на други страни-членки. При неспазване на общностното законодателство има риск от наказателна процедура, която може да доведе и до съд. Съществуват механизми и добри практики, които бихме могли да приложим на национално ниво, като например условие за уседналост за определен период, максимално допустим размер на закупуваната земя от едно физическо или юридическо лице и други. Що се отнася до пустеещите земи, България е сред първите десет страни в ЕС с най-висок дял обработваеми земи според официално проучване на Евростат от миналата година.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент? 

Френски и английски език

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? / Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим /

Целта ми е Европейският съюз да говори с един глас по ключовите теми за всички европейски граждани и по отношение на своята външна политика.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.