Марио Варгас Льоса: Маската на гиганта

| от | | |

13-05-20-44630_1

Марио Варгас Льоса, писател, „Ел Паис“, БГНЕС

Много се разстроих от разгромяващото поражение на бразилския национален отбор от немците на полуфинала на Световното първенство, но трябва да призная, че то ни най-малко не ме учуди.

В един момент прочутата Canarinha започна да прилича съвсем малко на блестящия бразилски отбор, който подлудяваше стадионите в годините на моята младост. Това мое чувство се потвърди още с първите участие на бразилците на това световно. Техният отбор играеше твърде бледо, предприемайки отчаяни усилия, за да покаже студена, лишена от емоции игра в европейски стил и да престане да бъде това, което в някога е бил.

Но нищо не им се получи както трябва. В тези условия се чувстваше нещо изкуствено, измъчено и противоестествено, което водеше до неубедителната игра на целия отбор, включително на неговата звезда от първа величина Неймар.

Създаваше се впечатление, че всички играчи сякаш единствено механично повтарят по-рано заучени движения. Старият стил на игра, който използваха Пеле, Сократ, Гаринча, Тостао, Зико подкупваше с творчески подход и фантазията на всеки от футболистите. И се получаваше това, че бразилците не само забиваха голове, но и даряваха великолепно зрелище на публиката, в хода на което самият футбол излизаше от собствените си рамки и се превръщаше в изкуство с елементи на хореография, танц, цирк и балет.

Спортните критици какви ли не обидни думи използваха по адрес на Луиш Фелипе Сколари, обвинявайки го за унизителното поражение. Та нали именно Сколари им наложи стила на групова игра, като по този начин уби инициативността, която беше неотменима черта на Canarinha, както и резултатността. Играчите се превърнаха в обикновени гайки и болтчета в един механизъм, почти като роботи. И все пак смятам, че вината не лежи само на Сколари. Не е изключено, че в спорта се проявяват черти, характерни за развитието на Бразилия през последните години: да живееш с мечта, която ежедневната действителност развенчава жестоко.

Всичко започна в годините на управление на Лула да Силва /2003-2010/, които, според разпространеното мнение, са дали решаващ тласък на икономическото развитие на Бразилия. Те пробудиха този спящ гигант и съдействаха за неговото влизане в клуба на Великите държави. Потресаващите икономически данни, които разпространяваше Бразилският институт за география и статистика, винаги се приемаха за абсолютно достоверни: по време на управлението на Лула броят на бедните хора намаля от 49 на само 16 милиона, докато средната класа се увеличи от 66 на 113 милиона души. Не е учудващо, че на този фон Дилма Русеф, съратничка и последователка на Лула, с лекота победи на изборите. Сега тя се стреми да бъде преизбрана, но истината за състоянието на бразилската икономика изглежда изтласква мита. Мнозина възлагат вината за този бърз спад на нея и искат Лула да се върне в политиката, без да разбират, че именно неговото продажно и корумпирано правителство посея семената на днешната катастрофа.

Истината се състои в това, че през тези години не е имало никакво чудо. Имаше само мираж, който днес започва да се разсейва, също както и в бразилския футбол. Популистката политика на Лула можеше да създаде усещането за социален и икономически прогрес, но в действителност ставаше дума за кратък и лъжлив бум. Търговските съюзи между правителството и частните компании съдействаха за обогатяването на значителен брой от чиновниците и бизнесмените, но при това създадоха чудовищна и бюрократизирана система, която раждаше корупция и плашеше инвеститорите. Освен това държавата многократно се впускаше в големи и безотговорни проекти, изискващи непосилно финансиране. Световното по футбол е нагледен пример за тази политика.

Бразилското правителството увери, че в бюджета на Световното първенство, в тези 13 милиарда, няма да има бюджетни пари. Но това се оказа лъжа. Бразилската банка за развитие финансира почти всички компании, които спечелиха търговете за строителство на инфраструктурни обекти, а преди това субсидираха Управляващата партия на труда /беше установено, че за всеки пожертван долар тези компании са получили от 15 до 30 долара по договорите/.

Самото строителство представляваше нещо средно между месианска глупост и фантастична безотговорност. От 12 построени стадиона необходими бяха само 8, както съобщи и ФИФА, а плановете за реконструкция на градската и транспортната инфраструктура се оказаха толкова безсмислени, че половината от дейностите или бяха отменени или завършени след шампионата. Не е за учудване, че подобно хвърляне на пари, обусловено от електорални и рекламни интереси, изкара възмутените бразилци на улицата.

Цифрите, които посочват международните организации като Световната банка за близкото бъдеще на Бразилия, са доста тревожни. Според прогнозите, през тази година икономиката страната ще нарасне само с 1,5%, което е с половин пункт по-малко, отколкото през последните две години. Растежът така и не надхвърляше 2%. Перспективите за инвестиции на частния капитал са изключително скромни заради всеобщото разочарование от това, което до скоро изглеждаше оригинален модел за развитие, а в действителност се оказа – опасна смесица от популизъм с меркантилизъм, а също така заради бюрократичната паяжина, която души предприемаческата дейност и съдейства за процъфтяването на мафиотски практики.

Въпреки тази тревожна прогноза държавните разходи продължиха да растат с всичка сила, достигайки вече 40% от БВП, а едновременно с тях растат данъците, което увеличаваше неувереността на бизнесмените и инвеститорите. Независимо от това, според допитванията, Дилма Русеф ще победи на изборите през октомври и ще продължи да управлява страната, продължавайки делото на Лула да Силва.

Ако това е така, бразилците сами изкопават своя гроб и много скоро ще открият, че митът за бразилския модел е фикция, също както и футболния им отбор, който немците просто унищожиха. И те ще разберат, че възстановяването на страната им, ще бъде по-трудно, отколкото нейното разрушаване. И че през всичките тези години – първоначално при Лула, а след това при Дилма – те са били лъгани. Бразилия наистина беше гигант, който започна да се пробужда в годините, когато на власт беше Фернандо Енрике Кордозу, който сложи ред във финансите, укрепи валутата и заложи основите на истинската демокрация и пазарна икономика. Но неговите наследници вместо да продължат и задълбочат реформите, ги извратиха и се върнаха към старите нездравословни практики.

Не само бразилците, но и всички латиноамериканци паднаха жертва на измамата на Лула да Силва. Защото външната политика на Бразилия през всичките тези години съчувстваше и откровено поддържаше Уго Чавес и Николас Мадуро във Венецуела, по отношение на която беше заета срамна „неутрална“ позиция. При това популистките правителства на Ево Моралес в Боливия, Даниел Ортега в Никарагуа и на Кореа в Еквадор – най-несъвършените правителства в Латинска Америка – имаха в лицето на Бразилия свой най-силен поръчител.

Колкото по-рано падне маската от прословутия гигант, в който Лула уж е превърнал Бразилия, толкова по-добре ще бъде за бразилците. Митът за футболния отбор беше прекрасен и радваше сърцата. Но във футбола, както и в политиката е много вредно да мечтаеш и винаги е по-добре да гледаш нещата реално, колкото и болезнено да е това.

БГНЕС

 
 

Звезделина от Mint Stories: Истории за мода с ментов привкус

| от Зорница Аспарухова |

Запознайте се със Звезделина – професионален “инфлуенсър”. Преди две години и половина, тя и нейният приятел Калоян решават, че животът е прекалено кратък, за да го прекарат в офис и в правене на безинтересни неща и така създават личното си интернет пространство Mint Stories. Сега казват, че се случва да не спят от вълнение заради някоя история, която им предстои да разкажат или да заснемат.

Много от постовете в Mint Stories са свързани с модни течения, комбинации и онези неща, които Звезделина вярва, че читателите й ще харесат. А те са близо 9 000 във Facebook и Instagram.

звезделина цолова

За какво пишат? За всичко, което се радва на лайкове – освен модата, това са пътешествията, храната. Започват без дългосрочен план: „Наистина нямах никаква представа, че ще пиша точно за това или че ще правя нещо подобно вече толкова време. Блогът стана от само себе си това, което е. Харесва ми безкрайната свобода, която ми дава.”

Mint Stories е най-дълготрайното “работно място” на Звезделина.

В тази фотосесия Звезделина е с бижута и аксесоари Folli Follie, чиято глобална стратегия е да работят с модни инфлуенсъри от цял свят. Марката я избра, за да покани своите последователи в магазина на Follie Follie в Paradise Center в четвъртък, 8 декември.

звезделина цолова

Всички фенове на марката или нейни последователи, които посетят магазина на Folli Follie в Paradise Center утре от 17 до 20 часа, ще ползват отстъпка за пазаруване в размер на 30%, както и идеи за комбиниране на красивите аксесоари от Звезделина.

звезделина цолова

Задачата на Звезделина е да покаже своя стил в огромната колекция от пръстени, гривни, чанти и колиета. „Категорично Lady Bubble ми е сред любимата серия този сезон, но не мога да пропусна и среброто – Fashionably Silver, което ми е слабост. Харесват ми по-изчистените и нежни модели и тези две колекции съчетават именно това.“ Звезделина се спира на два масивни пръстена, гривна и колие. Не комбинира всичко едновременно, а ги съчетава с различни визии в червено, черно и актуалното за сезона – златисто.

звезделина цолова

В тоалета й присъства и часовник – едно от нещата, които отдавна не са просто практична вещ, а по-скоро задължителен аксесоар. И разбира се, какво е една жена без чанта. Звезделина избира кожена чанта за едно рамо в златисто.

звезделина цолова

„Модата е нещо абстрактно. Винаги има нужда от това, да й се внесе малко живот и душа, било то чрез собствена интерпретация или нов прочит, например“, казва Звезделина.

„По-студеното време позволява много повече заигравка с топлите аксесоари. Разбира се, не забравям и любимите ми часовници, без които не излизам, дългите колиета и по-големите чанти, които отново превзеха гардероба ми”. Но все пак най-добрата „модна униформа“ според блогърката, са доброто настроение и усмивката.

звезделина цолова

Звезделина има няколко основни принципа, когато става дума за празници: „винаги да избира нещо ново и да избягва да се облича в черно или други тъмни нюанси.”

За подарък най-често избираните от нея неща са аксесоарите.

звезделина цолова

“Не знам защо, но моето семейство упорито ги пренебрегва или просто свикнаха да разчитат на мен за тези детайли. Миналата година подарих на баща ми стилен черен часовник, който му гравирах с послание – сега всеки ден е на ръката му. С майка ми сме на мнение, че още една чанта никога не е излишна. Обичам да подарявам неща, от които даденият човек има нужда.“

Място: NEA flower shop

Фотограф: Калоян Христов

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.