Марина Силва иска гласовете на протестиращите

| от |

Бразилците, които излязоха по улиците миналата година, за да протестират, са разделени между това да планират бойкот на неделните избори и да изберат „по-малкото зло“.

Природозащитничката Марина Силва опитва да привлече гласовете на нерешилите гласоподаватели в напрегната надпревара с Дилма Русеф. Силва е бивша министърка на околната среда, израснала в бедност. Тя без съмнение е кандидатът, за който недоволните от правителството ще гласуват на изборите, казва Мауро Паулиньо, директор на социологическия институт Datafolha. „Марина е кандидатът, с който се припознават голяма част от демонстрантите“, казва политологът Даниел Косински. Той самият участва в протестите в десетки бразилски градове през юни миналата година преди първенството Купата на конфедерациите, което беше генерална репетиция за протестите преди Световното първенство по футбол през тази година.

Недоволството се зароди основно сред студентите от средната класа в знак на протест срещу увеличението на цената на билетите за обществения транспорт, но бързо те прераснаха в по-мащабно движение срещу корупцията и искания за по-добри транспорт, образование и здравеопазване.

Администрацията на Русеф посочва като свои успехи увеличение на инвестициите в областта на здравеопазването и образованието. Напредъкът на политическите реформи и борбата с корупцията, особено със слагането на край на частното финансиране на политически кампании, трудно ще бъде постигнат.

„Обществото чувства, че политическите институции не го представляват. Не става въпрос само за демонстрациите от миналата година“, каза Силва наскоро. Тя е издигната от социалистическата партия и иска да поведе „нова политика“.

Силва влезе в президентската надпревара, след като предшественикът й Едуардо Кампош загина в самолетна катастрофа през месец август. Първоначално тя завладя челните позиции в социологическите проучвания, като изглежда щеше да получи гласовете на недоволните избиратели.

Русеф обаче набра преднина през последните няколко дни. Проучване на Datafolha от миналия петък показва, че настоящата президентка има 13 пункта преднина на първия тур. Тя вероятно ще получи 40% срещу 27 на сто за Силва.

Първият път, когато Силва се появи на сцената, Русеф също водеше в прогнозите за евентуален балотаж на 26 октомври с 47 срещу 43%, макар че разликата не е по-голяма от допустимата грешка от 2%.

Силва иска да получи гласовете на младите демонстранти. Но като християнка евангелистка, тя може да загуби много гласове заради консервативните си виждания по въпроси като аборта и гей браковете. Освен това тя първо беше част от Работническата партия, след това се премести в Партията на зелените, а накрая отиде при социалистите.

„Марина е непозната личност, която не ми вдъхва доверие“, казва 28-годишната учителка по музика Луиса Алвеш, която участва в няколко протеста в Рио де Жанейро миналата година.

Лукаш Оливейра е от Движението за свободно пътуване (Movimento Passe Livre), което организира протестите срещу увеличението на цената на билет за публичния транспорт в Сао Паоло. Според него нито един от единадесетте кандидати не представлява движението му. „Улицата не търси нов спасител“, а по-голямо участие във взимането на решение, казва Оливейра, като определя Силва като поредния политик, който преследва партийни ползи.

„Анонимъс Бразил“, една от най-радикалните протестни групи, публикува на страницата си във Фейсбук анимационен клип, в който карикатура на мъж отива към урната, поставена под бесило. „Не гласувайте, борете се“, гласи надписът в клипа.

След като Силва влезе в надпреварата, броят на нерешилите гласоподаватели намаля и изчисленията за невалидните бюлетини спадна със само 7%.

Учителката по музика Алвеш казва, че ще избере „по-малкото зло“. „Не харесвам нито един от тримата основни кандидати, просто ще трябва да избера“, казва тя.

Фактът, че водещите кандидати провеждат основно центристки политики, разгневи много бивши демонстранти, които искат по-радикални политики.

Професор Карлош Алберто Алкмим, социолог от Католическия университет в Рио де Жанейро, смята, че крайнолевите кандидати, като Же Мария от Обединената работническа партия и Лусиана Женро от партия Социализъм и свобода, може да получат подкрепа от младите недоволни гласоподаватели.

Професор Алкмим смята, че пред президента няма поставено сериозно предизвикателство, тъй като наченките на протеста се дават от малка група хора, които не представляват „населението като цяло“. /АФП, БГНЕС

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!