Мария Стоянова: Освобождаването на Михаил Ходорковски, сега, е изненада за абсолютно всички, които следят отблизо неговата съдба

| от | |

maria-stoyanova

Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия, в интервю за Агенция „Фокус”

Госпожо Стоянова, бяхте дългогодишен кореспондент в Берлин. Били сте на събития, свързани със съдбата на Михаил Ходорковски. Какво се случваше на тези събития?

За първи път с темата „Ходорковски”, освен по телевизията, се срещнах на живо именно в Берлин. Това беше през 2005 г. когато беше произнесена присъдата срещу него. Тогава или по-скоро след тази присъда, неговите американски адвокати, събраха в Берлин международната преса, за да поляризират това, което се случва с Михаил Ходорковски в Русия, за да разкажат на света какъв безпрецедентно скалъпен е процесът срещу него. Това беше първата ми среща с темата и първата среща с този политически процес. След това през 2011 г. в Германия на фестивала „Берлинале”, който е един от най-престижните кинофестивали в света, беше показан един документален филм за Михаил Ходорковски, като лентата беше запечатала първото интервю на Ходорковски, изобщо. От този филм, също така, разбрахме, че според Герхард Шрьодер, между Ходорковски и Путин има проблем на мъжка основа, че конфликтът между двамата съперници е, може би, конфликт на мъжка чест и достойнство. Интересното беше, че тази прожекция беше съпроводена с две кражби на монтирания материал. Дори преди самата прожекция на филма, режисьорът е Сирил Туши, той е германец от руски произход, и неговото студио, и неговият екип бяха изключително неприятно изненадани от кражба с взлом, при която бяха откраднати цялата му техника, както и суровия материал на филма. Всичкият този шпионски оттенък върху историята, естествено, стряскаше. Така в Берлин филмът беше посрещнат с толкова голям интерес, че ръководството на фестивала трябваше моментално да търси нова зала, в която да побере огромния наплив от хора, които искаха да видят този филм. В Германия много отдавна се следи съдбата на Ходорковски много от близо. Обществото, дори и в Германия и в целия немскоезичен свят е много добре запознато с множеството процеси срещу Михаил Ходорковски. И неговото освобождаване сега е изненада за абсолютно всички, които следят отблизо неговата съдба. Защото първо, се очакваше да бъде пуснат чак през август догодина и второ, защото последната информация беше, че срещу него се готви трето дело, сега, през декември.

Защо филмът е точно за Михаил Ходорковски? Има и други руски дисиденти, откъде го познават толкова добре? 

Личността на Ходорковски е много спорна, много особена, много многопластова, а самият той е един човек с невероятна харизма. Дори режисьорът на филма Сирил Туши казва, че той има такава аура, която просто е извънземна. Този човек е престоял 10 години в затвора,в трудов лагер дълбоко заринат в снеговете до финландската граница. Вижте го как изглежда сега, вижте го как се усмихва на първите кадри, с които разполагаме. Това, разбира се, е впечатляващо за един човек, който само до преди няколко дни изобщо не е имал надежда, че може някога да излезе на свобода. Имайте предвид, че в затвора срещу него е било извършено покушение. Той е бил нападнат с нож от свой съзатворник, от гигантски милиардер, той се занимава с това да шие ръкавици. И сега излиза от затвора в едно такова доста, поне така на пръв поглед, така както изглежда и това, което каза на онези, които са се видели с него, в доста добро, съобразно обстоятелствата, психическо състояние. А защо Ходорковски е толкова популярен в Германия? Защото 2003 г., която се оказва съдбовна за него, 2003 г. списание „Форбс” го класира в своята листа не само като един от най-богатите хора в света, тогава той е на 26-то място милиардери в света, защото той е много млад. 2003 година, това е преди 10 години, той е на 40 години. Защото той, освен това от списание „Форбс” същата година е класиран сред една от най-влиятелните личности в света, в списъка на най-влиятелните личности в света – защо? Защото той успява въпреки съпротивата на страните от ОПЕК, това е организацията на държавите производителки на петрол, въпреки тяхната съпротива, да държи ниски цените на петрола. Той от комсомолец, чиста проба, се превръща в един финансов магнат и в последствие в петролен магнат. И това е една кариера, която няма как да не прави впечатление. Това е едно развитие на съдбата, което няма как да остане незабелязано, особено и от западния свят, защото в някаква степен отговаря и на класическата мечта, за така наречената американска мечта, класическата мечта за забогатяване. Някой тръгва някъде от низините, в един момент става супер богат, какъвто е случаят с Ходорковски. И същият този човек, обаче, не се задоволява и тук вече става интересното при Ходорковски, защото има много личности, които забогатяват от нищото. Различното при Ходорковски е, че той си дава сметка в каква обстановка живее – икономиката на страната е изгнила от корупция. Той разбира, че той по никакъв начин не може да съществува, да благоденства, ако държавата е изгнила по този начин. Той вижда как държавният, и то от първа ръка го вижда, което е още по-страшно, може би от това да го наблюдаваш отстрани, как държавният концерн „Роснефт” манипулира абсолютно всички продажби. Оттам се завързва и неговият конфликт с шефа на „Роснефт”, един от много близките хора на Путин, а и един човек, който е много властен в Русия. И Ходорковски започва да финансира опозиционни медии и политици. Това вече идва на Путин в повече. Значи това е един олигарх, забогатял от парите на времето, комсомолски пари, след което ги увеличава, става милиардер, един от най-богатите хора в света, обаче се осъзнава и казва: „Така повече не може. Тази държава, за да се развива трябва да стане по-друг начин, това няма да е пътят, по който тя върви в момента.” По този начин двамата с Путин влизат в челен сблъсък, съперничество. И така се стига до 2003 г., до едно заседание в Кремъл, в което Путин и Ходорковски стоят един срещу друг. Путин иска да чуе какво мислят бизнесмените за ситуацията в страната и Ходорковски му казва в прав текст – първи проблем корупцията, втори проблем – надмощието над „Роснефт” и трети проблем – неговият авторитарен режим. И ако не се реши всичко това, нещата няма как да съществуват, на което обаче Путин му отговаря: „А вие плащате ли си данъците? Как си плащате данъците?”. Оттам нататък се завързва конфликтът между тях и малко по-късно – през октомври 2003 г. Ходорковски вече е арестуван. Въпреки че предварително е знаел, че ще бъде арестуван, той по собствено желание, той е бил обвинен първо в укриване на данъци, първоначалното му обвинение. Той е знаел, че ще бъде арестуван и въпреки това не се укрива от правосъдието, а с гордо вдигната глава отива да бъде съден. Защото казва – аз съм невинен и това ще бъде доказано, без да си дава сметка, че докато бъде доказано нещо изобщо, а в случая нищо, ще изкара 10 години. Цялата тази история е много особена, много впечатляваща и много нетипична за Източна Европа. Защото в Източна Европа класическата история, която познаваме е някакъв човек – млад става много богат и след това гледа собственото си богатство, докато Ходорковски започва да гледа и ситуацията в страната, започва да се интересува затова по какъв начин може да се развива и да се подпомага опозицията, по какъв начин може да се бори корупцията. Това разбира се не може да не привлече вниманието, както на Запада, така и на цялата демократична общественост.

Изненада ли е заминаването на Михаил Ходорковски за Берлин, след освобождаването му от затвора?

Толкова много символика има в цялата история, че чак човек в един момент настръхва. Защото, първо – това че идва в Берлин не е случайно, като се има предвид защо е освободен Ходорковски. Ходорковски е освободен, защото бившият германски външен министър, архитектът на обединението на Изтока и Запада, един от архитектите на края на студената война Ханс-Дитрих Геншер, преди две години помолен именно от адвокатите на Ходорковски, да помогне в тази кауза, защото случаят изглежда абсолютно безнадежден. И Геншер се включва като използва възможността 2012 г., да се срещне лично с Путин, когато той идва през юни в Берлин, за да се представи вече като новоизбран президент на Русия. Той се среща с него, буквално, на стълбичката на самолета. След което се среща още веднъж с него в Москва. И Геншер казва, че Путин е знаел прекрасно по какъв въпрос иска да говори с него. Освен това молбата за помилване, която Ходорковски пише е съпроводена от писмо, написано от Геншер. Тоест Геншер допълва молбата за помилване до Путин чрез едно свое писмо и подкрепя тази своя молба. И така Геншер се оказва един от най-известните световни дипломати, един от най-големите майстори на тихата дипломация, защото, разбира се, използва свои контакти в Русия от онова време, използва доверието и авторитета, с който се ползва, за да реши този хуманитарен случай – той самият го нарича хуманитарен, затова използвам тази дума. А иначе ясно е, че Ходорковски е най-сериозният политически враг на Путин. Сега разбираме, че в операцията по освобождаването е била включена цялата германска държава от най-високо равнище – канцлерът Ангела Меркел. Според Гари Каспаров, Меркел е изиграла също много основана и важна роля. Тя самата каза, че след края на срещата на Върха в Брюксел, когато стана ясно, че Ходорковски е помилван, че очевидно усилията, които са положени, а именно всеки път, при всяка среща, за да се поставя въпроса, да се акцентира върху него, са дали резултат. Германския външен министър от предишното й правителство Гидо Вестервеле – също човек, който активно е помагал за решаването на въпроса, както и германския посланик в Москва. Т.е. оказва се, че много сериозно е работено от страна на Германия Ходорковски да бъде освободен, а и както коментират колегите в Германия, в Берлин сега, там където американците и британците и техните възможности спират, там се оказва, че Германия се оказва полезна и това точно е използвано. Така че не е изненадващо защо Ходорковски идва точно в Берлин, още повече, че неговата майка се лекува от рак в берлинска болница.
Солженицин, когато е освободен от лагера в Русия, той първо идва и каца в Берлин, тогава в Западен Берлин. Сега няколкократно системата „Солженицин” сме конфронтирани при освобождаването на Ходорковски. Също Солженицин – най-големият политически дисидент, един от най-големите критици на съветското управление. Солженицин, когато го освобождават, за да го махнат, за да го разкарат, той пристига първо в Берлин. Така че в цялата история, затова ви казвам, има толкова много символика. Някои сравняват сега Ходорковски със Солженицин или по-скоро им се иска Ходорковски да стане като Солженицин.

Какъв е мотивът на Геншер да посредничи за освобождаването на Михаил Ходорковски? 

Това, което знаем от Геншер е това, че се е включил абсолютно чистосърдечно, абсолютно доброволно и абсолютно по убеждение да помогне в този, повтарям още един път неговата фраза, хуманитарен случай. Той самият е човек, който вече веднъж показа, че може дори да помогне за пропукването на Берлинската стена. Това се случи 1989 г., когато като външен министър на Западна Германия отиде в Унгария, където множество източногермански бежанци бяха окупирали западногерманското посолство, той успя да договори с унгарските власти тогава тези хора да напуснат страната, т.е. да могат да минат в Западна Германия. Така Източният лагер, в една от своите части, в Унгария се отвори на Запад. Това отприщи една вълна, която доведе до срутването на Берлинската стена. Сега същият този Геншер отново, помолен от адвокатите на Ходорковски, се включва в неговото спасяване от затвора, защото става ясно, че по друг начин не може да бъде решен случая. Такава е ролята на Геншер, по-скоро идеалистична, отколкото каквато и да е друга.

Какъв е отзвукът в германските медии след пристигането на Ходорковски? 

Гигантски. Не само в германските медии, а и в немскоезичния свят темата е № 1. Даже, на 21 декември, в Хамбург имаше сериозни сблъсъци между полиция и представители на леви движения. Тази новина дори беше на 2-ро място, отстъпи след новината за срещата на Ходорковски с неговото семейство, защото вчера той се срещна с родителите си. Всички медии в Швейцария също са изключително заинтересовани от това, което се случва не само, защото Ходорковски има банкови сметки там. Неговата дъщеря е завършила в швейцарски интернат, с майка си често са били в Швейцария, даже се предполага, че те живеят в момента там, което от други средства за информация се опровергава и се казва, че те са в Москва. Немскоезичният свят е много заинтересован и много се вълнува от съдбата на Ходорковски, от това, което се случва. Всички следят от близо и с напрегнато очакване на това, което предстои само след няколко часа, а именно неговата първа пресконференция. Този човек за първи път ще можем да видим как мисли, какво казва без той да е зад решетки. Защото документалният филм, интервюто, беше водено на пресекулки през решетките в съда, в онази сибирска действителност, където беше сниман, бяха снимани кадрите, сега ще го видим на живо и ще видим този човек след толкова години затвор. Това е наистина една много голяма новина, затова малкия музей на контролно-пропускателният пункт „Чекпойнт Чарли” в Берлин, където един срещу друг са стояли американски и съветски войници, ще бъде буквално щурмуван от орди журналисти. Интересът е толкова голям към пресконференцията, разбира се, не само в Германия, има огромно желание за предаване на живо, не само от Германия, дори и от Русия, за предаването на тази пресконференция. Не можете да си представите във форумите какво става. Форумите бълват от мнения на хора. Разбира се, едните се питат откъде накъде Ходорковски сега пък бива спасяван, след като той е един олигарх; как се е обогатил той пък е толкова млад. Други приветстват това, че Германия е имала толкова решаваща роля за спасяването на Ходорковски и подкрепят Геншер. Трети казват: Какво ни интересува изобщо? Въобще, хората се вълнуват за това, което се случва.

Какво стои зад понятията „олигарх” и „затворник” в случая? И как един олигарх попада в затвора и как един затворник лети с частен самолет за Берлин след освобождаването си? 

В случая говорим за класическа проба олигарх, поне такава, каквато се разбира зад понятието, което всъщност и между впрочем е руско понятие. Както стана дума един комсомолец от първите часове на този вид организация, един убеден комсомолец, който започва обаче в края преди на Перестройката да се ориентира към частния бизнес, успява да си създаде една фирмичка. Идват промените, той прави една банка. Тази банка се разраства, след което купува, чрез тази банка той успява да купи концерна ЮКОС, 75% от неговите акции. Това е петролен концерн, който става един от водещите в света. И този концерн благодарение на Ходорковски се развива до една империя с 100 000 служители. 2002 г. този концерн, под ръководството на Ходорковски, прави оборот 11 млрд. долара. На 25 октомври този човек, който вече ви казах, в списание „Форбс” 2003 г. е бил на 26 от най-богатите хора на света, който използва своята популярност, за да критикува публично Путин, въпреки че, когато Путин влиза на власт и става президент, той лично се обърнал към Ходорковски с молба политически да се въздържа. Ако си прави бизнеса, да си го прави, но да стои в страни от политиката. Всъщност това е една уговорка, която съществува за всички олигарси. Обърнете внимание – Роман Абрамович, например, Дерипаска – повечето от тях, на голямата, на широката политическа сцена в Москва ги няма. Ако ги има някъде, те са или в Чукотка или някъде в местата, откъдето се добива петрол, или от местата, където се добива дървесина, където те са концентрирали своята бизнес империя, но не в Москва. А Ходорковски прекрачва тази бариера, която е установена от Путин и започва да се намесва на политическата сцена в Москва. И така на 25 октомври 2003 г. той е арестуван на летището в Новосибирск, заради укриване на данъци и измама. Тогава той е осъден на 8 години трудов лагер. Самото обкръжение на Путин тогава говори, че чрез Ходорковски искат да дадат пример на всеки друг, който дръзне.

Т.е. той е нещо като наказателна акция за всички останали?

Точно така. Ако някой му хрумне, да знае какъв е резултатът. Във втория процес, през 2010 г., той е осъден за измама и пране на пари. Обвинен е, че от 1999 до 2003 г., и това е вече едно от най-забележителните неща в цялата история, общо 218 млн. тона е укрил петрол. Освен това е бил прал пари, които били укрити от данъци. Представете си как един човек може да укрие 218 млн. тона петрол. Това са множество влакови композиции. Как и къде могат да се укрият? Всичко това предизвика възмущението на международната общност и показва, че той е един политически затворник. Как стигне той до Берлин? Пак благодарение на Ханс Дитрих Геншер. Ясно е, че той не може да дойде с нормален полет от Сибир. Той, Ханс Дитрих Геншер е много близък с един собственик на електрофирма, електрокомпания. Този човек, Бетерман се казва, той е известна личност, той поддържа контакти с множество политици в Германия и един от тях, от близките му приятели е Ханс Дитрих Геншер, който му се обажда и казва: „Моля ти се помогни.” Този човек, между другото и друг път е предоставел своя самолет по различни случаи и въпроси, но такъв хуманитарен случай за пръв път, разбира се. „Помогни” – този човек има бизнес с Русия, между впрочем, т.е. той не е и неизвестен за Русия, Улрих Бетерман. – „Помогни да транспортираме човека”. И той веднага предоставя своя частен самолет. Неговите пилоти, между впрочем, без виза са допуснати в Русия. Т.е. всичко това говори, че руските власти също са искали да се спасят от Ходорковски. Колкото по-далеч, толкова по-добре.

Как ще се отрази този случай на руско-германските отношения?

За Германия това, че с германско посредничество беше освободен Ходорковски е сигнал, че Путин много държи на отношенията с федералната република. За Германия това е потвърждение, че на Путин не му е все едно какво мислят във федералната република за него и за неговото управление. Имайте предвид, че само преди броени седмици, максимум месец германският президент отказа да пътува за откриването на игрите в Сочи. Той беше първият политик, който отказа това и след него се отприщи една вълна. Разбира се, взетата позиция от германския президент беше критикувана в руския печат. Беше обвинен дори, че не реагира трезво, а се поддава на личностни емоции, защото неговият баща е бил арестуван от руските тайни служби по време на Втората световна война, лежал е в Лубянка, след това се е върнал в Германия, бил е в много тежко състояние. Но така или иначе германският президент, който е известен с това, че основната му житейска тема е борбата за свобода каза, че няма да пътува за Русия до момента, до който там в политическите затвори има политически затворници, до момента, в който в тази страна хората се преследвани заради техните убеждения, дори заради техните сексуални възгледи и желания, той в такава страна няма да отиде. Това също по някакъв начин повлия като отприщи вълна. След това еврокомисарят по правосъдието отказа да отиде в Русия за откриването на игрите в Сочи и други политици последваха този пример. Така че Германия не е без значение за Русия. Двете страни имат още от имперско време, още от фамилията Романови в Русия, много тесни контакти и връзки, като руските императори трябва да си дадем сметка, че почти винаги наполовина са били германци. Защото германските императори са женени, така се случва просто, тогава има много германски княжества и много германски благороднички са се женили за дъщери на такива благородници от Германия. В този смисъл контактите между двете страни са страшно близки. Те се познават прекрасно. Екатерина Велика е германска принцеса. Затова и техните отношения са много особени, заради Втората световна война, разбира се, последвалото след Втората световна война, студена война, всичко, което се случва по време на студената война, доминантността на Русия по това време. Сега автократичният режим на Путин води, разбира се, до критика от страна на Германия. Но той се опитва винаги, през цялото време, знаете, че неговата лична съдба също е свързана с Германия. Той като служител на КГБ е бил известно време в Дрезден, той самият знае немски. Така че цялата тази история е от натрупвания, на лични и на случайни факти, води до това, че двете страни очевидно не са, се интересуват много една от друга и държат на контактите си.

Какъв е символът на пресконференцията на Михаил Ходорковски на бившата граница между Източен и Западен Берлин?

Това място, на което ще се случи пресконференцията на човек му спира дъха само като знае какво се случва там – по време на Студената война един срещу друг застават съветски и американски танк. В продължение на два часа тези танкове с насочени дула едни срещу други стоят на границата, това е не само границата между Източен и Западен Берлин, тогава това е границата между соц лагера и НАТО, между Варшавския договор и НАТО. Това е границата, на която е могло да се случи най-лошото, а именно Студената война да се превърне в „гореща” и тогава и нашият свят, в който ние тогава сме живели, този соц лагер, Варшавския договор, да бъде изправен пред голямото предизвикателство да води война с натовския лагер, което и нас, в България, щеше да се отрази лошо. Защото на нашата граница се намираше втората по сила армия в НАТО – турската. Там, на този „Чекпойнт Чарли”, на този контролно-пропускателен пункт в продължение на 24 часа стоят американски и съветски войници с насочени дула един срещу друг. И е трябвало само на някой от войниците в танковете нервите да не издържат, за да се стигне до първия изстрел. Докато 24 часа след тази игра на нерви съветският танк не се обръща изведнъж и се оттегля, просто изведнъж. До ден-днешен не се знае дали руснаците са се опитали да покажат сила и да пробват издръжливостта на американците, но е факт, че това място е заредено с много енергия. Общо са три такива пунктове около Берлин, който са гранични пунктове, но това място е специално, защото са минавали предимно дипломати. Оттам минават политически затворници, оттам минават семейства, много са и бягствата, които са реализирани успешно през „Чекпойнт Чарли” и затова там още на времето, още преди Берлин да бъде обединен, Райнер Хилдебранд, един западногерманец, купува една от къщите, които се намират съвсем близо до стената и започва да дава възможност от там хората да наблюдават както се случва от източната част. Така тази къща постепенно прераства в музей, който събира цялата история на стената, личната история на хората, на онези, които успешно са успели да преминат през стената, на онези, които са успели да се скрият в тонколона и по този начин да преминат границата, на онези, които са успели по някакъв друг изключително фантастичен начин да се скрият и да избягат – цялата тази история е събрана там. Въпросният Райнер Хилдебранд се жени за една украинка, която в момента е шеф на този музей. И ето отново връзката с Русия – Ходорковски идва не случайно точно в този музей, за да даде своята пресконференция. Музеят до ден-днешен работи за това да се разкрива съдбата на онези, които са дали живота си на стената, на онези, които са загинали, независимо къде в Европа, на една от границите, включително и българската, защото и на българската граница са загивали хора, които са се опитали да бягат от режима в соц лагера на Запад. На това място Ходорковски ще даде своята пресконференция. Денят е много специален ден за всички, не само, които са следели неговата съдба, но и онези, които сега тепърва ще се запознаят със съдбата му, ще разберат колко специално е това, което се случва. След края на Студената война, само преди 10 години един човек по политически причини е бил държан в затвора и сега излиза на свобода. В един такъв шпионски трилър, буквално,какъвто ние сме чували само да ни разказват от времето на студената война и сега това се случва пред очите ни и ние сме съвременни на това. Чакаме с вълнение това, което ще ни разкаже Ходорковски. Очакваме да сподели информация за своите бъдещи планове. Това, което знаем, че е призоваван от руски правозащитни организации да се включи така, както Солженицин го е правил, в подкрепа на опозицията в Русия, той самият заяви, че иска да подкрепи всички онези, които продължават да бъдат в затворите, политическите затворници. Между другото неговият съратник и съдружник Платон Лебедев продължава да бъде в затвора. Той е в много тежко здравословно състояние, с който заедно са работили в ЮКОС, и ще продължава да работи за неговото освобождаване.

 

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”