Малкият диктатор

| от |

Македонският премиер Никола Груевски, който е на власт от 2006 година, успя да наложи в страната си един полуавторитарен режим, пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в статия под заглавие „Малкият диктатор“, предава Дойче веле.

0,,17595472_303,00

Груевски остава на власт. На състоялите се в неделя парламентарни избори неговата партия ВМРО-ДПМНЕ постигна впечатляващ успех. Но как? Според швейцарското издание „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ), днешна Македония е отличен пример за формулираната от австрийския политолог Флориан Бибер тенденция на „залитане по авторитаризма“. Изкушени от авторитаризма са, според Бибер, всички онези слаби държави, в които управляващите партии използват институциите, за да обслужват собствената си клиентела и да я държат в постоянна мобилизация посредством перманентни идеологически кампании. В такива държави медиите са зависими от правителството, правосъдието е с отслабени позиции, а опозицията е безгласна буква. Този модел, с известни разлики, е широко разпространен – от Гърция до Унгария, от Сърбия до Румъния.

Системата „Груевски“

Онова, което според НЦЦ отличава Македония от останалите държави в региона, е последователността, с която премиерът Груевски изгражда своята авторитарна полудемокрация. Неговото господство се крепи на три опори: идеологията, съгласно която над Македония са надвиснали най-различни външни и вътрешни заплахи; хомогенната историческа представа за националната общност; както и ефективният контрол върху институциите и медиите. Поддържането на тази система е свързано с огромни финансови разходи, което е и нейната ахилесова пета. Една такава система функционира само ако поддръжниците на режима получават достатъчно материални стимули – като един вид отплата за тяхната преданост. Само че в икономически слабата Македония този подход е доста проблематичен в дългосрочен план.

Рожденият ден на тази нова система е датата 3 април 2008 година. На срещата на НАТО в Букурещ молбата на Македония за прием в Алианса не беше уважена заради заплахата на Гърция, че ще наложи вето. Още тогава стана ясно, че евроатлантическата интеграция на Македония ще си остане задълго „мисия невъзможна“. Само че блокадната политика на Гърция заради спора за името фактически помага на Груевски да стабилизира своя режим, коментира швейцарското издание. Гърция е за Груевски идеалният образ на врага, който той грижливо доизвайва – най-вече с помощта на спорния проект „Скопие 2014″.

Новото лице на Скопие

И наистина: Скопие е вече със съвсем нов облик. Насред града се извисява 25-метровият монумент на Александър Велики, заобиколен от паметниците на македонски патриоти. От другата страна на Вардар пък се вижда статуята на неговия баща Филип Македонски. Барокови куполи, храмове в стила на класицизма и една малко посплескана Триумфална арка рамкират това стълпотворение на статуи и монументи. Посланието е ясно: тук живеят наследниците на един древен народ.

Повече от ясно е и друго: че култът към Александър Велики вреди на опитите за постигане на помирение с разтърсваната от кризи съседна Гърция. Но може би самият Груевски изобщо не е заинтересован да постигне подобно помирение. Блокадното поведение на Атина му спестява всички онези реформи, които биха били абсолютно задължителни, ако евентуално се стигне до преговори за присъединяване към ЕС.

Медии под похлупак

Очевидно е, че Македония се намира в задънена улица. Социалдемократическата опозиция е изтикана в ъгъла, включително и поради неспособността ѝ да се раздели с някои „изхабени“ политически лица. По-важната причина за лошото ѝ състояние се крие обаче в това, че в Македония не функционират демократичните контролни механизми. Управляващите използват влиянието си върху администрацията, правосъдието и медиите, за да притискат опозиционните политици. Държавата е най-големият рекламодател в медиите и чрез този си лост на влияние тя „възнаграждава“ верните на режима медии. Критични гласове могат да се чуят само в интернет и в социалните мрежи, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.