Македонците и култът към Александър Велики
Скопие се сдоби с поредната си внушителна сграда – това е Археологическият музей, чието предназначение е да подсили още повече неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики.
Никоя друга европейска столица не се е променила през последните няколко години толкова много, колкото Скопие. И тъй като градът не е голям – жителите му са около половин милион, десетина грандиозни сгради, както и няколко десетки мостове, паметници и фонтани бяха напълно достатъчни за постигането на значителен ефект. Помпозният Национален театър, високите почти 30 метра паметници на Александър Велики и на неговия баща Филип, внушителните антични фасади, както и многото големи проекти, които още са в ход, са свидетелство за това, че в Скопие се прави не просто ново градско оформление – по-скоро става дума за вкопана в мрамор, камък и желязо политика, насочена към укрепването на националната идентичност, пише Михаел Мартенс на страниците на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, пише Дойче Веле.
Откакто е на власт, управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ демонстративно се позовава на традициите на античната Македонска империя – царството на Александър Велики, пише на свой ред „Тагесцайтунг“ и уточнява, че за партията и приближените ѝ научни институти това е люлката на македонската нация. Но далеч не всички споделят това мнение. Бившият премиер Любчо Георгиевски, например, нарече офанзивата „карикатура“ и „исторически кич“.
Перлата на „Скопие 2014“
Отскоро е отворен и новият Археологически музей – перлата на проекта „Скопие 2014“. Той със сигурност е най-голямата нова сграда в Скопие, а първият му посетител бе министър-председателят Никола Груевски. В речта си той изтъкна значението на археологията за македонската държавност и подчерта, че благодарение на усилията на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ историята най-сетне е отново на пиедестал. В съобщение на Министерството на културата пък се отбелязва, че Скопие вече разполага с музей, в който „културното наследство на Македония“ е представено чрез 6 000 експоната. Четката за зъби на Александър Велики не е сред тях, но определено има какво да се види – колекции от монети, старинни каменни плочи, неолитен, римски и византийски отдели, пълни с най-различни експонати.
В Скопие обаче става дума не само за бюстове и монети. Археологическият музей служи да подсили неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики. Славянските племена са се заселили на Балканския полуостров едва през шести век сл.н.е., но в Македония са се смесили с местното население, което ги прави и потомци на Александър Велики, гласи интерпретацията на Скопие. Учените може и да се надсмиват над подобни доводи, но в Македония системната политика на оформяне на идентичността дава ефект, поне сред славянското мнозинство от населението. И затова не е никак учудващо, че откакто Археологическият музей отвори врати, пред него се извиват дълги опашки.
Исторически (не)истини
Правителственият проект, наречен „Скопие 2014“, обхваща буквално всеки квадратен метър от центъра на града. В близост до паметника на Александър Велики се издига триумфалната арка „Порта Македония“. По левия бряг на Вардар са новите сгради на Министерството на външните работи и на финансовата полиция. Филхармонията още е в процес на строителство, но два нови моста над Вардар са вече готови. Само по тях са разположени над 150 скулптури от бронз, камък и мрамор, които са с човешки ръст или дори по-големи и изобразяват поети, мислители, воини, духовници и други величия от (македонската) история.
Ядрото на „Скопие 2014“ са два музея, по-старият от които е с доста сложно име – „Музей на македонската борба за държавност и независимост – Музей на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и Музей на жертвите на комунистическия режим“. Той се явява контрапункт на открития през 1982 в Солун „Музей на македонската борба“, който представя историята на региона от гръцка гледна точка. Забележителното в случая е, че музеят в Скопие не може да бъде разглеждан без екскурзовод. Македонската история е сложна и чужденците биха могли да се объркат, обяснява брадатият историк в началото на двучасовата обиколка. Истинската причина обаче вероятно е друга – правителството иска детайлно да контролира представяната от музея историческа картина, пише по-нататък Михаел Мартенс.
Докато по-рано музеите в източноевропейските страни бяха по-скоро скучни, излагайки предмети като четката за зъби на Ленин, в музея в Скопие от скука няма и следа – постоянно звучи гръмка музика, пълно е със светлинни ефекти, навсякъде се лее кръв. Македонското правителство е ангажирало руски и украински художници, които в стила на Иля Репин мащабно са изобразили някои анекдотични моменти от македонската история. Така например може да се види един предател, който в едната си ръка държи главата на македонски боец за свобода, а с другата получава от гръцки епископ торба с пари – обещаното възнаграждение за братоубийството. Някои сцени пък са пресъздадени с восъчни фигури: плачеща вдовица и две малки деца са коленичили пред бесилото на един македонски боец. Измъчваните македонски герои са с изтръгнати нокти и отрязани пръсти, те плюят кръв и се гърчат в предсмъртни мъки – досущ като във филм на ужасите.
