Македонците гласуват
В неделя македонските граждани избират нов президент и нов парламент. Какви са посланията и шансовете на кандидатите и партиите? Предлагаме ви мнението на Зоран Йордановски, ръководител на Македонската редакция на ДВ.
Ще променят ли тези избори политическия ландшафт на страната? Според Зоран Йордановски, това би било равносилно на чудо. Преднината на първия тур от 120 хил. гласа за настоящия президент и кандидат на управляващата национално-консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов показва, че той ще запази поста си. Неговият опонент – кандидатът на социалдемократите Стево Пендаровски е дал всичко от себе си, за да привлече онези избиратели, които са недоволни от политиката на сегашното правителство. Но шансовете му за успех си остават незначителни, смята Йордановски.
Истинският въпрос на тези избори, отбелязва той, е не кой ще бъде победителят, а дали ВМРО-ДПМНЕ ще постигне желаното от нея мнозинство от 62-63-ма депутати. Интересно ще е да се види дали последните обвинения в корупция срещу министър-председателя и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски ще повлияят на изборния резултат. Социалдемократите са подели кампанията си срещу него нарочно в края на предизборната борба. Под въпрос е обаче дали тя ще им помогне. Засега изглежда, че доверието на привържениците на Груевски и управляващата партия не е подкопано.
Кой как печели точки?
„За да печели точки сред избирателите, в предизборната кампания Груевски се позоваваше на успехите на неговото 8-годишно управление – намаляването на безработицата от 39 на 28 процента, разкриването на 120 хиляди нови работни места; той говори за 590 млн. евро субсидии за селското стопанство и за преки чужди инвестиции на стойност 2 млрд. евро. Освен това премиерът обещава, че през следващия управленски мандат ще бъдат реализирани общо 2 046 нови проекта. Груевски се ползва и с подкрепата на медиите, повечето от които са поставени под правителствен контрол или влияние“, изтъква ръководителят на Македонската редакция на ДВ.
Опозицията пък се опитва да печели гласове, като отбелязва, че македонските граждани са обеднели: средната месечна работна заплата е 350 евро, а държавата си остава най-големият работодател. Тревожна е и високата безработица сред младите хора. В същото време за оспорвания проект „Скопие 2014” – с неговите монументални сгради и безброй паметници и статуи – са похарчени стотици милиони евро. Социалдемократите твърдят, че предлагат „нова концепция, нови идеи и решения за Македония”, без обаче да сочат в какво конкретно се изразяват те.
Опоненти или врагове?
„Политически Македония е разединена: политическите лагери са непримирими. Това важи както за македонските избиратели и партии, така и за етническите албанци и техните партии. Всички те се възприемат не като политически опоненти, а като врагове. Дори само това говори за състоянието на демокрацията в Македония“, изтъква Йордановски.
Що се отнася до настроенията сред албанското малцинство и неговото участие в изборите, осезаемо е известно напрежение. „Двете най-големи партии – Демократичният съюз за интеграция, досегашен партньор в управляващата коалиция, и опозиционната Демократична партия на албанците се нападат взаимно“, посочва Йордановски. „Първите искат да се докажат като най-голямата албанска партия и така да повишат цената си като партньор на ВМРО-ДПМНЕ. А вторите се надяват на добър изборен резултат, с което да се превърнат в интересна алтернатива за ВМРО. Тоест, при всички положения албанците ще гласуват на парламентарните избори, но по всяка вероятност няма да се включат в президентските. Впрочем – превърнало се е в традиция една от партиите от албанския блок винаги да е представена в управляващата коалиция – даже и когато една от македонските партии е спечелила абсолютно мнозинство.“
„Двойни стандарти“
Ако външната политика изобщо играе някаква роля в предизборната борба, то е само по отношение на спора с Гърция за името, отбелязва Йордановски. „В общи линии всички политически сили в Македония са единни в стремежа си към членство на страната в ЕС и НАТО. Както е известно, Гърция блокира евроатлантическата интеграция на Македония и настоява за смяна на името. Това е безпрецедентен случай в межуднародната политика, по който съдът в Хага вече се произнесе в полза на македонската позиция. От 5 години ЕК препоръчва в докладите си започването на присъединителни преговори с Македония, но напредък няма“.
В македонската политика и общество се долавят все по-отчетливо критики срещу „двойните стандарти” на международната общност и „злоупотребата” с членството в ЕС, т.е. използването му за изнудване на страните-кандидатки за членство. И България не прави изключение. Гърция, България и ЕС изискват от Македония да поддържа добросъседски отношения. Блокадите обаче не са проява на добросъседство, категоричен е Зоран Йордановски.
A специалният пратеник на Chronicle.bg Десислава Николова провери как изглежда Скопие в дните преди вота.
