Македонците гласуват

| от |

В неделя македонските граждани избират нов президент и нов парламент. Какви са посланията и шансовете на кандидатите и партиите? Предлагаме ви мнението на Зоран Йордановски, ръководител на Македонската редакция на ДВ.

10151379_10202781782279356_8666162610364458029_n

Ще променят ли тези избори политическия ландшафт на страната? Според Зоран Йордановски, това би било равносилно на чудо. Преднината на първия тур от 120 хил. гласа за настоящия президент и кандидат на управляващата национално-консервативна партия ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов показва, че той ще запази поста си. Неговият опонент – кандидатът на социалдемократите Стево Пендаровски е дал всичко от себе си, за да привлече онези избиратели, които са недоволни от политиката на сегашното правителство. Но шансовете му за успех си остават незначителни, смята Йордановски.

Истинският въпрос на тези избори, отбелязва той, е не кой ще бъде победителят, а дали ВМРО-ДПМНЕ ще постигне желаното от нея мнозинство от 62-63-ма депутати. Интересно ще е да се види дали последните обвинения в корупция срещу министър-председателя и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски ще повлияят на изборния резултат. Социалдемократите са подели кампанията си срещу него нарочно в края на предизборната борба. Под въпрос е обаче дали тя ще им помогне. Засега изглежда, че доверието на привържениците на Груевски и управляващата партия не е подкопано.

Кой как печели точки?

„За да печели точки сред избирателите, в предизборната кампания Груевски се позоваваше на успехите на неговото 8-годишно управление – намаляването на безработицата от 39 на 28 процента, разкриването на 120 хиляди нови работни места; той говори за 590 млн. евро субсидии за селското стопанство и за преки чужди инвестиции на стойност 2 млрд. евро. Освен това премиерът обещава, че през следващия управленски мандат ще бъдат реализирани общо 2 046 нови проекта. Груевски се ползва и с подкрепата на медиите, повечето от които са поставени под правителствен контрол или влияние“, изтъква ръководителят на Македонската редакция на ДВ.

Опозицията пък се опитва да печели гласове, като отбелязва, че македонските граждани са обеднели: средната месечна работна заплата е 350 евро, а държавата си остава най-големият работодател. Тревожна е и високата безработица сред младите хора. В същото време за оспорвания проект „Скопие 2014” – с неговите монументални сгради и безброй паметници и статуи – са похарчени стотици милиони евро. Социалдемократите твърдят, че предлагат „нова концепция, нови идеи и решения за Македония”, без обаче да сочат в какво конкретно се изразяват те.

10252145_10202781775159178_992266446187258283_n

Опоненти или врагове?

„Политически Македония е разединена: политическите лагери са непримирими. Това важи както за македонските избиратели и партии, така и за етническите албанци и техните партии. Всички те се възприемат не като политически опоненти, а като врагове. Дори само това говори за състоянието на демокрацията в Македония“, изтъква Йордановски.

Що се отнася до настроенията сред албанското малцинство и неговото участие в изборите, осезаемо е известно напрежение. „Двете най-големи партии – Демократичният съюз за интеграция, досегашен партньор в управляващата коалиция, и опозиционната Демократична партия на албанците се нападат взаимно“, посочва Йордановски. „Първите искат да се докажат като най-голямата албанска партия и така да повишат цената си като партньор на ВМРО-ДПМНЕ. А вторите се надяват на добър изборен резултат, с което да се превърнат в интересна алтернатива за ВМРО. Тоест, при всички положения албанците ще гласуват на парламентарните избори, но по всяка вероятност няма да се включат в президентските. Впрочем – превърнало се е в традиция една от партиите от албанския блок винаги да е представена в управляващата коалиция – даже и когато една от македонските партии е спечелила абсолютно мнозинство.“

„Двойни стандарти“

Ако външната политика изобщо играе някаква роля в предизборната борба, то е само по отношение на спора с Гърция за името, отбелязва Йордановски. „В общи линии всички политически сили в Македония са единни в стремежа си към членство на страната в ЕС и НАТО. Както е известно, Гърция блокира евроатлантическата интеграция на Македония и настоява за смяна на името. Това е безпрецедентен случай в межуднародната политика, по който съдът в Хага вече се произнесе в полза на македонската позиция. От 5 години ЕК препоръчва в докладите си започването на присъединителни преговори с Македония, но напредък няма“.

В македонската политика и общество се долавят все по-отчетливо критики срещу „двойните стандарти” на международната общност и „злоупотребата” с членството в ЕС, т.е. използването му за изнудване на страните-кандидатки за членство. И България не прави изключение. Гърция, България и ЕС изискват от Македония да поддържа добросъседски отношения. Блокадите обаче не са проява на добросъседство, категоричен е Зоран Йордановски.

A специалният пратеник на Chronicle.bg Десислава Николова провери как изглежда Скопие в дните преди вота.

 

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.