Македония – назад и надолу

| от |

Македония е пример за авторитарните тенденции в региона, забележими дори в страни-членки на ЕС като България. А премиерът Никола Груевски от реформатор се превърна в диктатор, пише в анализа си Борис Георгиевски, пише Дойче веле.

Демокрацията е изгубила почва в Македония, заяви Ерван Фуере, представителят на ЕС с най-дълъг стаж в Македония. Така той коментира поредната категорична победа на управляващата партия на изборите през април т. г.. Когато Фуере пое мандата си през 2005 г., Македония тъкмо беше получила статут на кандидатка за еврочленство. Страната минаваше за образцова на Западните Балкани. Скопие вървеше много добре към ЕС, успя и да избегне една катастрофална гражданска война през 2001 г., давайки по-широки права на етническото албанско малцинство, което съставлява една четвърт от 2,1-милионното население.

Фуере си тръгна от Скопие в края на 2011 г. – разочарован и критично настроен. „Страна, в която правителството контролира всички лостове на властта, включително правосъдието и изборите, не толерира малцинствата и различните гледни точки и укрепва властта си чрез страх и сплашване“ – в това, според него, ВМРО-ДПМНЕ е превърнала Македония.

Обещания за „възраждане“

Надеждите бяха големи, когато през август 2006 г. консервативната партия ВМРО-ДПМНЕ формира новото правителство начело с лидера ѝ Никола Груевски, бивш министър на финансите. Голям беше ентусиазмът както на македонските избиратели, които дадоха на Груевски и партията му солидно мнозинство в парламента, така и на западната преса: „Реформаторът“, „Реалист в Скопие“, „Западно ориентирани прагматик“ – такива бяха заглавията в европейските вестници тогава.

Груевски обещаваше възраждане на страната, повишаване на жизнения стандарт, нови работни места и членство в ЕС и НАТО. Осем години по-късно няма и следа от възраждане на икономиката. Безработицата продължава да се колебае около 30-те процента, а на хоризонта не се вижда никакво членство в НАТО и в ЕС. След демократичния напредък в предишното десетилетие днес Македония се връща назад, смята Анастас Вангели от Полската академия на науките.

„Причината е един добре окопал се управляващ елит, натрупал толкова много ресурс, че в момента изглежда почти несменяем и може по свой вкус да променя правилата в политическата игра, та дори да променя облика на държавата и на обществото като цяло“ – казва той.
Нулеви реформи и „антиквизация“

И образът на Груевски като напредничав реформатор остана в миналото. Швейцарският всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ публикува статия за неговото управление под заглавие „Малкият диктатор“. От успешна страна Македония се превърна всъщност в проблемно дете след гръцкото вето върху членството ѝ в НАТО през 2008 г., казва авторът на статията Андреас Ернст. „Това вето промени самата структура на политиката в Македония. Защото за какво му е на политическия елит да провежда либерални реформи (в ущърб на своята власт), ако няма да бъде възнаграден с евро-атлантическа интеграция?“ – казва той.

Гърция не е съгласна северната ѝ съседка да се нарича Македония. И тъкмо поради това Атина блокира членството ѝ както в ЕС, така и в НАТО. След гръцкото вето Груевски и неговата партия яхнаха вълната на популизма и етноцентризма, а апогеят беше един проект, наречен „Скопие 2014″ – масивна, финансирана от правителството реконструкция на центъра на Скопие с десетки неокласицистични сгради, паметници и 22-метрова бронзова статуя на Александър Велики. Според някои наблюдатели, всичко това е струвало на данъкоплатците 500 милиона евро. „Скопие 2014 е много скъп опит да се внуши, че съвременна Македония има древни корени“, казва Андреас Ернст. „А постигнатите досега резултати са: ескалация на конфликта с Гърция и дупка в бюджета“.

Реконструкцията на столицата не е единствената последица от проекта, който противниците му наричат „антиквизация“. „Целта на Скопие 2014 е да укрепи властта на сегашния елит, както чрез създаването на мощна етно-национална митология, така и като представя правителството за много ангажирано в строителни проекти“, коментира Вангели.

Страх и сплашване

От 2008 г. насам властта последователно вкарва в затвора или обвинява в различни престъпления редица членове на опозиционните партии. Критичните медии бяха изтикани в периферията или просто спрени, както стана с телевизия А1 през 2011. Малкото останали независими журналисти постоянно понасят тежки глоби заради клевета или обида, а тиражните медии, които в момента са изцяло под контрола на правителството, редовно ги дискредитират.

В резултат на това Македония в момента е на 123-то място в списъка на Репортери без граници за свободата на словото. Управлението на ВМРО се характеризира с атмосфера на страх и сплашване, твърди Ернст.

Политическите анализатори смятат, че отстъплението на демокрацията в Македония не е някакво изключение в региона, а напротив – христоматиен пример за авторитарните тенденции в цяла Югоизточна Европа. „Моделът „нелиберална демокрация “ (свободни, но неравноправни избори, контрол на изпълнителната над съдебната власт и силен натиск върху медиите) сякаш се разпространява в много страни в Източна и Югоизточна Европа“, казва Андреас Ернст.

Популизъм с авторитарни тенденции

Фигури като Путин или Ердоган привличат много хора, добавя той, защото тяхното антилиберално управление увеличава сигурността и благоденствието на хората. На същото мнение е и Флориан Бибер, професор по европеистика от Грац, който наскоро писа, че опасността от популизъм с авторитарни тенденции не се ограничава само до Западните Балкани, а включва дори страни-членки на ЕС като Унгария, Румъния и България.

Неслучайно Груевски работи за задълбочаване на връзките със страни като Турция и Унгария, на чийто премиер Виктор Орбан той дори връчи най-високия македонски орден. Анастас Вангели коментира сближаването с унгарския премиер така: „Идеологията на Орбан е „анти-всичко“. Тя произвежда една приказка за икономическа стабилност, национално достойнство и защита от вътрешни и външни заплахи. А всичко това са много важни позиции и за Груевски“.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.