Македония: Коя съм и къде отивам?

| от |

Каква е Македония днес, след 23 години независимост? Накъде гледа и кой я дърпа надолу? Трима събеседници на Дойче Веле търсят отговор на вечните македонски въпроси, предава изданието:

След 23 години независимост, в днешна Македония 30 процента от хората са официално бедни, а общият дълг на страната възлиза на близо 50% от БВП. Но властите имат и друг, още по-голям дълг – да изпълнят обещанието си, че страната ще се интегрира в ЕС и в НАТО. Вместо това обаче в НАТО и дума не става за приемане на Македония, а предстоящият доклад на Европейската комисия за напредъка навярно ще отбележи, че в Македония отсъства вътрешен диалог и че опозицията бойкотира парламента. Професор Денко Малески припомня, че очакванията преди две десетилетия бяха съвсем други:

Двата воденични камъка

„Независимостта е голяма победа на Македония, тя влезе в картата на света и получи заслужено уважение. Но стратегическата цел от това време, а именно – евроатлантическата интеграция, и до днес си остава непостигната. Напредъкът на Македония в момента зависи от решаването на два проблема: вътрешния проблем с демокрацията и външния – отношенията със съседите. Това са двата воденични камъка, които ни теглят надолу“, казва Малески.

Македония е претърпяла достатъчно провали, сега ѝ трябват успехи, казват много интелектуалци, които още не са заразени с вируса на мълчанието и конформизма. Според Малески, бедата е в това, че Македония няма традиция в изграждането на морални елити:

„Македония се нуждае от мислещ и нравствен авангард – хора, които поставят морала над личните интереси. Защото тъкмо такива хора създават духа на една държава. Ние имаме тяло, но този дух не ни достига. Така, както разбираме демокрацията, ние всъщност се движим в обратната посока“, смята професорът. Многобройни македонски учени и хора на изкуството с международна значимост също призовават да се насърчават талантите и успехите. За съжаление тъкмо хора като тях зле виреят на местна почва. Същото важи и за стотиците млади хора с висока професионална компетентност, които не успяват да спечелят битката с всемогъщите притежатели на партийни книжки.

„Едва когато идеите престанат да идват само отгоре, когато обществото заработи хоризонтално и без страх от свободния обмен на идеи, когато се освободи индивидуалният дух, едва тогава можем да очакваме да се случи нещо положително“, казва на свой ред режисьорът Слободан Унковски. Според него Македония няма отговор на един прост, но ключов въпрос: Коя съм аз?

„Македонският мироглед е объркан“

„И тъй като не знае този отговор, тя не може да отговори и на други важни въпроси: Към какво се стремя, накъде вървя, каква искам да бъда? Македонският мироглед е объркан, всички решения са някакъв кърпеж, а представите за нацията, държавата, свободата и вярата са налудничави. В такива условия няма как да се създадат граждани, а изгладнялата тълпа, изтощена от всекидневната борба за оцеляване, няма нито време, нито капацитет да осъзнае какво се случва“, казва Унковски с огорчение и търси отговор на вечните македонски въпроси:

„Каква е тази болест, тази грешка в нашия ген, която ни прави анемични, слаби, нерешителни, страхливи, непоемащи рискове, но затова пък непрекъснато търсещи сигурността, независимо от цената ѝ? И кой е същинският приоритет, който ние като държава и нация ще издигнем на знамето си? НАТО и ЕС са просто някакви метафори, фантасмагории. Пита се как ще впишем нашата страна на световната карта? Като туристическа дестинация от някаква особена порода, като родина на сиренето, като страна с 1000 езера, като балкански център на дизайна, като античен Дисниленд? Защото ние не произвеждаме нито един продукт, който да не може да се натовари на обикновено ремарке. Дори за най-голямото, което можем да направим, няма нужда да се затварят пътища, за да мине“, обобщава Унковски.

Звучи абсурдно, но отговаря на истината: за съжаление най-сериозната „марка”, по която днес светът разпознава Македония, е спорът за името. При това този спор не е единственият препъни-камък по пътя на македонското развитие. Дългогодишният политик Петър Гошев е на мнение, че независимостта не е довела до някакви съществени промени, които да отличават днешната система от предишната:

Днешните зависимости на Македония

„Към края на 90-те години смятахме, че самостоятелността автоматично ще ни настани под някакво плодородно дръвче и ние просто ще похапваме от вкусните му плодове. Освободихме се от зависимостта от Белград, за да станем зависими от собствения си ум, от собствената си (без)културност, от собственото си полузнание. Отървахме се от комунистическата, партийно зависима съдебна система, за да попаднем в обятията на шуробаджанашката съдебна система. Отървахме се от писмата на Тито и от партийните директиви, за да се окажем зависими от тайните договорености между двамата етнически атамани и техните конструкции, зависими от държавни служби, където вместо партията сега властва приватизацията. Искахме пълен суверенитет – политически и икономически, а получихме програма за евтина разпродажба на публичните ресурси на страната. Поне засега нашето мислене се оказва неподготвено за идеята за независимост, която всъщност и не разбираме както трябва“, посочва Гошев.

От обявяването на независимостта си до днес Македония е установила дипломатически отношения със 170 държави, а под конституционното си име е призната от 135, сред които и три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия и Китай.

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер