Македония – държавата без име

| от |

Република Македония буксува по пътя към ЕС и НАТО заради спора с Гърция. В страната обаче върви и опасна тенденция – към възраждане на идеята за Обединена Македония, пише Дойче веле.

Цели 70 години след основаването си тази страна още няма утвърдено име. Сама официално се нарича „Република Македония”, мнозина я назовават просто „Македония”, а ООН използва съкращението БЮРМ – „Бивша югославска република Македония”.

„Откривайки първото Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония, на това историческо место, на тази историческа дата, аз съм силно развълнуван. През премрежените си очи виждам да се вълнува цялата македонска земя, виждам всички македонски реки от Пчиня и Вардар до Места и Бистрица да се разплискват, за да измият срама от многовековното робство, та да бъде чиста и светла новата македонска държава.”

С тези патетични думи учителят Панко Брашнаров на 2 август преди 70 години открива Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). Това е рождението на Народна република Македония (по-късно Социалистическа република Македония) – 41 години след Илинденското въстание срещу османската власт.

През следващите 47 години Македония без особени проблеми води едно скромно съществование като югославска република. Всичко рязко се променя през 1991 година, когато страната обявява незавимимост. Парадоксално е, че от всичките шест бивши югославски републики само Македония продължава да съхранява името на някогашната федерация – в съкращението БЮРМ, макар и не по своя воля. Съкращение, на което особено държи Гърция, за да не предяви Република Македония териториални претенции към северногръцката провинция със същото име.

Вече от две десетилетия с посредничеството на ООН се водят преговори за името на Македония – независимо, че според международното право страната има правото на самоопределение. И независимо от решението на Международния съд в Хага в полза на Македония. Тъкмо заради спора за името Гърция блокира македонските амбиции за членство в НАТО и в ЕС, а по-нататъшната евроатлантическа интеграция на Скопие зависи само от решаването на спора за името.

Дали обаче и самата Македония не носи вина за този спор? Стоян Андов, политик от епохата на Югославия и пръв председател на свободно избрания македонски парламент, обяснява, че става дума за два паралелни процеса: „От една страна всички македонски правителства оповестяват политика за бързо интегриране в ЕС, която трябва да осигури на страната международно признаване и интеграция в международната общност. Вторият процес обаче, който върви особено интензивно от есента на 2007 година, води в обратната посока. Полуофициалната и отчасти дори официалната политика води към възраждане на идеята за Обединена Македония, която е особено опасна за страната и за македонския народ.” Андов припомня, че според учебниците по история – от началното училище до университета – Македония всъщност имала съвсем други етнически и географски граници, доста по-широки от сегашните. „Част от тази политика са и пропагандистките проекти на сегашното правителство” – казва Антов.

Той има предвид включително и мегапроекта „Скопие 2014”, превърнал централния столичен площад в монументална агора. Излети от бронз или изсечени в мрамори, в диалог влизат всички видни личности, които са живели, работили и воювали на територията на антична Македония. Мнозина от тези личности са ключово важни и за съседните страни. „Една нация, създадена изкуствено от Тито, си изгражда идентичност чрез издигане на паметници” – така може да се обобщи критиката срещу „Скопие 2014”. Срещу проекта, в който бяха инвестирани огромни държавни средства, критики има и в самата Македония. Те наблягат обаче главно на факта, че тези пари са вложени по неправилен начин. Вярно, ча паметниците и новите постройки в Скопие привличат вниманието на туристите, но в същото време те си навличат и гнева на бедните и безработните.

Безработицата в Македония днес възлиза на 28%, а 30 на сто от македонците живеят в бедност. Тъкмо високата безработица е най-голямото предизвикателство пред страната, казва Щине Клапер, ръководителка на бюрото на германската фондация „Фридрих Еберт” в Скопие. Тя обръща внимание най-вече на младежката безработица. Вярно, че страната успя да се измъкне без особени сътресения от икономическата и финансовата криза, но вътрешната политическа криза все още продължава. Опозицията обвинява правителството, че е фалшифицирало резултатите от последните парламентарни избори през април – и бойкотира парламента. Напрежението между етническите македонци и албанското малцинство се запазва и с него дори често са злоупотребява поради партийно-политически съображения.

Независимо от тези проблеми, посланикът на ЕС в Македония Айво Орав е оптимист за бъдещето на Македония. Той се надява, че пречките пред членството на Македония скоро ще бъдат разчистени и страната ще влезе в европейското семейство, където ѝ е мястото. Надежда в това отношение даде и германската канцлерка Ангела Меркел, която оповести, че лично ще се намеси в гръцко-македонския спор. Остава само двете държави да излъчат и политици, способни да постигнат исторически компромис.

Седем десетилетия след създаването си, Македония има нужда от силно лидерство. Мечтите от Илинден 1944 все още не са изцяло осъществени. Не всички македонци могат да се похвалят с щастлив живот, а и държавата им е политически нестабилна. Република Македония съществува като независима страна, но все още трябва да се бори за името си, скрепено преди 70 години.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena