Македония – държавата без име

| от |

Република Македония буксува по пътя към ЕС и НАТО заради спора с Гърция. В страната обаче върви и опасна тенденция – към възраждане на идеята за Обединена Македония, пише Дойче веле.

Цели 70 години след основаването си тази страна още няма утвърдено име. Сама официално се нарича „Република Македония”, мнозина я назовават просто „Македония”, а ООН използва съкращението БЮРМ – „Бивша югославска република Македония”.

„Откривайки първото Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония, на това историческо место, на тази историческа дата, аз съм силно развълнуван. През премрежените си очи виждам да се вълнува цялата македонска земя, виждам всички македонски реки от Пчиня и Вардар до Места и Бистрица да се разплискват, за да измият срама от многовековното робство, та да бъде чиста и светла новата македонска държава.”

С тези патетични думи учителят Панко Брашнаров на 2 август преди 70 години открива Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). Това е рождението на Народна република Македония (по-късно Социалистическа република Македония) – 41 години след Илинденското въстание срещу османската власт.

През следващите 47 години Македония без особени проблеми води едно скромно съществование като югославска република. Всичко рязко се променя през 1991 година, когато страната обявява незавимимост. Парадоксално е, че от всичките шест бивши югославски републики само Македония продължава да съхранява името на някогашната федерация – в съкращението БЮРМ, макар и не по своя воля. Съкращение, на което особено държи Гърция, за да не предяви Република Македония териториални претенции към северногръцката провинция със същото име.

Вече от две десетилетия с посредничеството на ООН се водят преговори за името на Македония – независимо, че според международното право страната има правото на самоопределение. И независимо от решението на Международния съд в Хага в полза на Македония. Тъкмо заради спора за името Гърция блокира македонските амбиции за членство в НАТО и в ЕС, а по-нататъшната евроатлантическа интеграция на Скопие зависи само от решаването на спора за името.

Дали обаче и самата Македония не носи вина за този спор? Стоян Андов, политик от епохата на Югославия и пръв председател на свободно избрания македонски парламент, обяснява, че става дума за два паралелни процеса: „От една страна всички македонски правителства оповестяват политика за бързо интегриране в ЕС, която трябва да осигури на страната международно признаване и интеграция в международната общност. Вторият процес обаче, който върви особено интензивно от есента на 2007 година, води в обратната посока. Полуофициалната и отчасти дори официалната политика води към възраждане на идеята за Обединена Македония, която е особено опасна за страната и за македонския народ.” Андов припомня, че според учебниците по история – от началното училище до университета – Македония всъщност имала съвсем други етнически и географски граници, доста по-широки от сегашните. „Част от тази политика са и пропагандистките проекти на сегашното правителство” – казва Антов.

Той има предвид включително и мегапроекта „Скопие 2014”, превърнал централния столичен площад в монументална агора. Излети от бронз или изсечени в мрамори, в диалог влизат всички видни личности, които са живели, работили и воювали на територията на антична Македония. Мнозина от тези личности са ключово важни и за съседните страни. „Една нация, създадена изкуствено от Тито, си изгражда идентичност чрез издигане на паметници” – така може да се обобщи критиката срещу „Скопие 2014”. Срещу проекта, в който бяха инвестирани огромни държавни средства, критики има и в самата Македония. Те наблягат обаче главно на факта, че тези пари са вложени по неправилен начин. Вярно, ча паметниците и новите постройки в Скопие привличат вниманието на туристите, но в същото време те си навличат и гнева на бедните и безработните.

Безработицата в Македония днес възлиза на 28%, а 30 на сто от македонците живеят в бедност. Тъкмо високата безработица е най-голямото предизвикателство пред страната, казва Щине Клапер, ръководителка на бюрото на германската фондация „Фридрих Еберт” в Скопие. Тя обръща внимание най-вече на младежката безработица. Вярно, че страната успя да се измъкне без особени сътресения от икономическата и финансовата криза, но вътрешната политическа криза все още продължава. Опозицията обвинява правителството, че е фалшифицирало резултатите от последните парламентарни избори през април – и бойкотира парламента. Напрежението между етническите македонци и албанското малцинство се запазва и с него дори често са злоупотребява поради партийно-политически съображения.

Независимо от тези проблеми, посланикът на ЕС в Македония Айво Орав е оптимист за бъдещето на Македония. Той се надява, че пречките пред членството на Македония скоро ще бъдат разчистени и страната ще влезе в европейското семейство, където ѝ е мястото. Надежда в това отношение даде и германската канцлерка Ангела Меркел, която оповести, че лично ще се намеси в гръцко-македонския спор. Остава само двете държави да излъчат и политици, способни да постигнат исторически компромис.

Седем десетилетия след създаването си, Македония има нужда от силно лидерство. Мечтите от Илинден 1944 все още не са изцяло осъществени. Не всички македонци могат да се похвалят с щастлив живот, а и държавата им е политически нестабилна. Република Македония съществува като независима страна, но все още трябва да се бори за името си, скрепено преди 70 години.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Довечера очакваме Омара Портуондо в София

| от chronicle.bg |

За последно ще чуем песни от репертоара на Buena Vista Social Club днес.

Сензацията на Куба – Омара Портуондо, ще изпълни най-известните и обичани песни на Buena Vista Social Club днес зала 1 на НДК, както и част от богатия си личен репертоар.

Концертът ще отпразнува дългите ѝ 70 години на сцена и ще ни припомни какво означава да се наслаждаваш на живота през призмата на музиката и кубинския темперамент. Само преди броени дни неуморната Омара пя в Букурещ в препълнената зала Палатуй, като 4 хиляди души я аплодираха на крака над 15 минути и я връщаха няколко пъти на сцена. Несъмнено незабравима ще остане и прощалната ѝ среща с българската публика, която предстои на 28-и април.

Винаги облечена с цветна регалия, енергична и изглеждаща много по-млада от 85, автентичната дива няма как да се раздели с музиката буквално:„Пеенето ме зарежда с енергия, само една песен е нужна, за да се преодоляват различия, за да изживееш хиляди истории.“

омара портуондо

Световната обиколка на Омара започна през миналата 2016-а и премина през страни от Северна и Латинска Америка, като я срещна с хиляди фенове от няколко континента, готови да се докоснат до носталгията по старите улици на Хавана.

У нас любителите на кубинските ритми ще се насладят и на музиканти като Роландо Луна. Брилянтният пианист е свирил с артисти като Амаури Перез, Силвио Родригез и Пабло Миланес, но определя работата си с Омара като преломен момент в кариерата, който го обогатява и му помага да открие гласа, с който иска да си партнира. До кубинската легенда ще застане и ненадминатият с челото Гастон Хоя, който е плътно до Портуондо през последните години в мисията да споделя със света безценното богатство на тази музика. Най-пoпулярната певица в Куба ще се качи на българската сцена за последен път, за да изпълни любимите на цели поколения песни от репертоара на Buena Vista Social Club – Veinte años, Quizas, Quizas, Quizas, Besame Mucho и много други, които ще ни пренесат в магичната и пълна с любов към живота Хавана.

Билети за концерта на 28 април все още могат да се закупят в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg на цени от 45 до 100 лв.