„Майн Кампф“: да се забрани или да се изследва?

| от |

Германски историци смятаха да издадат „Майн Кампф“, но не за да я популяризират, а за да покажат истинската й стойност с помощта на обяснителни бележки и коментари. Проектът обаче внезапно се оказа пред провал, пише Дойче веле.

Реномираният Институт за съвременна история обяви, че все пак смята да издаде обогатената с обяснителни исторически бележки и критични коментари прословута хитлерова книга „Моята борба“: „Ще направим това на наша отговорност и в срок, съобразен с изтичането на авторските права в края на 2015 година“, обяви директорът на института Андреас Виршинг. Преди това правителството на Бавария беше обявило доста изненадващо, че спира финансовата си подкрепа за проекта. То аргументира решението си с това, че книгата има подстрекателски характер и едно ново нейно издание, макар и критично, не е желателно.

Така баварското правителство на практика спря този проект. От години екип от учени в мюнхенския институт се опитва да запълни някои от празнините в научното изследване на съвременната история. В научните среди са единодушни по това, че има смисъл от подобна работа. В Германия се говори много за „Моята борба“, но не се знае почти нищо за тази книга. Макар това да е единственият документ с автобиографичен характер за Адолф Хитлер и до днес липсват задълбочени анализи за създаването, структурата и най-вече въздействието на тази книга.

mein-kampf-16861997

Митове и легенди за „Моята борба“

И до днес мнозина вярват на упорития слух, че Хитлеровият „Майн Кампф“ е „бестселър“, макар и непрочетен. Този мит е създаден от едновремешни съмишленици на Хитлер и печели особена популярност в първите следвоенни години, твърди историкът Отмар Пльокингер в свое проучване за историята на „Моята борба“. Този мит, според него, е създаден, за да обслужва оправдателните стратегии за случилото се през войната.

Работата на учените върху издание, което критично да коментира и допълва написаното от Хитлер, представлява и надпревара с времето: в края на 2015 година, т.е. 70 години след смъртта на Хитлер, изтичат авторските права над „Моята борба“, които сега са притежание на провинция Бавария. Смяташе се, че след 31 декември 2015 година всяко издателство на практика ще може свободно да издава книгата. За да не се стига дотам, баварското правителство беше обявило, че ще повдига съдебни обвинения за подстрекателство към омраза срещу потенциалните издатели. Само че и сега „Моята борба“ е достъпна за прочит в интернет, а в сайта за електронна търговия eBay се продават и предостатъчно антикварни издания.

И днес ли книгата е опасна?

Мнозина са изненадани от оттеглянето на баварското правителство от проекта, разглеждан от учените като сериозен принос към историко-политическото образование и демистифицирането на „Моята борба“. В тази връзка историкът и биограф на Хитлер Фолкер Улрих нарича решението на баварското правителство за спиране на проекта скандално. Той е убеден, че едно научно издание с критичен прочит на книгата на Хитлер би могло ясно да покаже, че идеите в нея не са оригинален принос на самия диктатор, а по-скоро компилация от широко разпространени по онова време народняшки мнения.

Сегашният дебат около „Моята борба“ повдига и някои основни обществено-политически въпроси: достатъчно зрели ли са германците днес, цели 70 години след края на войната и Холокоста, за да не „падат в плен“ на човеконенавистните идеи? Може ли изобщо това твърде конфузно, според оценката на експерти, писание да бъде опасност за съвременното общество? Според историка Фолкер Улрих е пълен абсурд да се смята, че от „Майн Кампф“ продължава да произтича някаква опасност.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.