Майката на Григор: Следвайте децата си, не те вас

| от |

Публикуваме интервюто на haskovo.net с майката на Григор Димитров Мария Димитрова с незначителни съкращения.

Мария Димитрова твърди, че хората не я разпознават като една от най-известните майки в страната. Зад деликатното поведение и заразяващата непринуденост на учителката по физическо в езиковата гимназия Мария Димитрова обаче прозира твърдост, на която трудно можеш да се противопоставиш.

За това какво е да си майка на известен син. За гордостта, но преди това за грижите, за родителството и вярата в новото поколение, за подкрепата и устоите в семейството.

Г-жо Димитрова, вие самата сте волейболистка, в разцвета на кариерата си сте се посветили на отглеждането на  Григор и израстването му като спортист. Какви са били саможертвите ви за успеха на Гришо и превръщането му в едно от най-популярните  имена в световния спорт?

Не бих казала саможертви. В живота си всичко съм правила всеотдайно. Така, че не съм чакала някаква възвращаемост.

А това, че синът ми е известен, не ме е променило като човек. Той е известен сега, но вчера не беше. Оставам здраво стъпила на земята. На това съм учила и Григор, така съм го възпитавала, защото е ясно, че децата приемат примера на родителите си. Най-важните качества един човек гради в семейството си.

Кое е най-важното качество, което държахте да формирате у него  като малък?

Честност,  труд и  борба. Винаги съм му казвала, че борбата е надпревара. И също, че колкото е по-скромен човек, получава повече.

Пожелавала ли сте някаква друга съдба за сина си, спокоен живот на реализирал се човек, например?

Не, никога всъщност не съм мислила каква ще е съдбата му, никога не съм знаела, че ще стигне дотук. Заради графиците на тренировките и турнирите, които с времето стават все по-тежки и напрегнати, обаче времето  ни  все повече ни заключва пред екрана.

Това е и част от цената на известността: виждаш го, но не можеш да го докоснеш, знаеш, че е добре, но можеш да съпреживееш неговата любов или страдание., Това е и най-голямата тъга за майките на популярните хора – че децата им в повечето случаи са далече.

Докъде стигат майчините сили тогава?

Те са необятни.

Казвате се Мария, има обаче и още една  Мария в живота на сина ви, някаква орисия ли е това за Григор – все Марии да са около него?

Не знам , не мога да кажа, по -скоро е някакво съвпадение.

Как оценявате спортната  форма, в която се намира Гришо в момента?

Не мога да кажа. Нещата ги преценяват треньорите и професионалистите. Винаги съм казвала, че всеки трябва да върши работата, от която най-много разбира. Аз не съм специалист по тенис и затова не мога да кажа. Ако погледа от камбанарията на негова майка обаче той наистина претърпя една огромна трансформация напоследък. Много израсна.

Гришо е много емоционален, много различно реагира в сравнение с други спортисти от висок ранг, на какво се дължи това?

Всеки българин носи това емоционално зрънце в себе си. Ние сме с други ценности, възпитаваме децата си по различен начин, връзката със семейството при нас е много силна. Включително и на Григор с мен, баща му, с дядо му – моят баща. Той се има много с брат ми, с леля си, която е моя близначка. Физическите му данни са наследство от рода ми от Червен бряг. От баща ми, дори по-назад – от моя дядо. Прадядото на Григор беше висок, кокалест.

Радвам се , че Григор е  добър човек.

В живота трупаш опит, ставаш все по-добър. В спорта е същото – стремиш се към следващия етап на развитието си, но това става с много труд.

За какво си мечтаете сега, като жена с пораснало дете ?

Като малка мечтаех да стана учителка. Тази мечта я реализирах. Години наред вече съм в езиковата гимназия сред прекрасни млади хора и колеги. Но като майка мечтите ми са свързани с детето, на каквато и възраст да е то. На мен най-голямо удоволствие ми доставя да гледам играта на Григор. Обичам да бъда там – на кортовете, да усещам атмосферата. Да съм на мястото на събитието, да  дишам този въздух, да съпреживявам емоциите. Когато той беше в Австралия например, а аз пред малкия екран, все си казвах: Блазе на тези хора, които са там! Завиждам им за това.

Защо хората толкова много харесват сина ви? Дори когато пада, пак го обожават?

Защото е естествен, защото е добър човек. Така сме го възпитавали, много силен пример за добър човек за него е бил моят баща. При Григор  няма грубости, няма помпозност. Когато му връчиха купата в Акапулко, естествено бях много радостна, но като майка се почувствах изключително горда с него, заради дребен жест, който направи към дамата, която му донесе купата. Тя му я подаде и тръгна да се оттегля. Въпреки екзалтацията си Гришо я забеляза с периферното си зрение и я повика, върна я за снимка. Ето, в тези дребни неща, в детайлите, е смисълът, това те изразява като човек, такъв, какъвто си всъщност.

Много са примерите, които показват, че в днешно време жената е много еманципирана и вече е фактор в сфери,  които допреди години бяха табу за женския пол, вие на какво мнение сте?

Жената видоизменя облика си, става все по-силна. Днешната жена е по-смела в желанията си, в стремежите си да подобрява собствената си роля.

Григорова

Какво бихте казала на другите майки на известни хора?

По-скоро искам да се обърна към всички жени – няма значение дали са известни или не.

Уважаеми майки, пожелавам ви да имате жаждата да възпитавате децата си в стремеж да търсят таланта си. Като учител цял живот работя с деца и съм убедена, че всяко от тях има някакъв талант. Голямата роля на родителя е да провокира развитието на този  талант. Другото важно нещо е да следвате децата си, не да ги карате те да следват вас.

Но къде е тази тънка граница между налагането на родителската воля и правото на избор на детето,  когато, както се казва, талантът е „хванат за ушите“, но го няма желанието за труд?

Много често има такъв момент, особено в тийнейджърска възраст. И при Григор е имало такива моменти, разбира се. Според мен родителите не трябва да се налагат, а просто да изчакат този момент да отмине. Родителите трябва да бъдем по-умерени.

На какво се научихте от вашето дете и от тези, с които работите в училище?

Най-ценното, което синът ми и моите деца от Езикова ми дават, е възможността да бъда като тях. Научиха ме да приемам техния модел, да се изразявам като тях. Смятам, че всяко предишно поколение трябва да умее да се обновява чрез настоящото. Трябва да се научим да променяме неписаните закони с лекота, за да имаме добър диалог с младите хора. И никога да не забравяме, че всеки е индивидуалност. Най-важното е винаги да им казваме, че могат. Да ги нахъсваме да не се отказват. Опитай! Направи го!  Можеш, докажи го! Най-добрият си! Така продължавам да говоря и на Григор, и на учениците си.

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.