Магическият план на Юнкер да съживи икономиката

| от |

списание „Икономист“

Алхимиците през Средновековието опитвали да превърнат обикновени материали в злато и забулвали своите теории в неразгадаем мистичен език.

Председателят на Европейската комисия Жак-Клод Юнкер бе сдържан в избора си на метафори, когато представи дългоочаквания пакет за инвестиции тази седмица пред Европейския парламент. Според него планът е „лейка“, която ще напои европейската икономика и тя ще се върне обратно към растеж. Изглежда обаче надеждите му са написани на същия мистичен език, като този гностическите приключения на древните.

С нотка на присмех към предшествениците си Юнкер заяви, че ЕС е изправен пред „последния си шанс“. Според него популисти и демагози са в очакване дали Европа има волята да се справи с проблемите си – нисък растеж и висока безработица. Скептиците пък се съмняват дали Юнкер е човекът, който ще съживи Европа. Още преди да поеме поста си на 1 ноември той предупреди, че работата е сериозна, че трябва да се рационализира тромавата структура на комисията и обеща редица ранни инициативи.

Главна му цел е 3-годишен инвестиционен фонд в размер на 300 милиарда евро. Европа отделя крайно малко средства за инфраструктура през последните години. Обществените инвестиции в еврозоната за миналата година са 2% от БВП, което е половината от отделеното в Америка. От части Юнкер се интересува от подобрение на европейския транспорт, цифровите и енергийни мрежи. В продължение на няколко месеца подробностите от плана му, особено момента откъде ще дойдат парите, остават неясни.

Всичко стана ясно на 26 ноември, когато той представи плана си в Страсбург. Според него новият Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще увеличи общите разходи до 315 милиарда евро, което е повече от първоначалните данни. Работна група от независими експерти ще състави списък с възможни проекти, като ще бъдат обхванати не само традиционните инфраструктурни проекти, но ще има средства и за образование и научноизследователски дейности. Бюрокрацията ще бъде намалена, а правилата ще бъдат насочени към подобрение на инвестиционния климат. Благодарение на това „предлагаме надежда на милиони европейци, разочаровани през годините“, каза Юнкер.

Ако се погледне по-дълбоко в златния план на Юнкер, точките в него изглеждат доста мътни. Само 21 милиарда евро от всички 315 милиарда са публични средства, които не са нови: 16 милиарда ще дойдат от съществуващите еврофондове, а останалите пари от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тези пари ще помогнат на ЕИБ, която ще отговаря за ЕФСИ, да отпусне около 63 милиарда. И накрая тези пари ще деблокират общо 315 милиарда евро от институционалните инвеститори, които сякаш са склонни да отпускат пари само в подходящи условия. ЕФСИ ще осигури „защита от рискове“ на ЕИБ, като й позволи да инвестира в по-сложни проекти, без тя да влошава рейтинга си.

Ако приемем, че ЕФСИ си проправя път през бюрократичната система на ЕС, програмата ще влезе в действие следващото лято. Тя ще продължи 3 години, а ако се окаже ефективна, ще й бъдат отпуснати още 3 години. Ако Юнкер успее да направи злато от своите 21 милиарда, планът се очаква да създаде 1 -1,3 милиона нови работни места. Това ще бъде добре дошло, но в Европа безработицата е 25 милиона, а властите признават, че са необходими повече места.

Тук идва второто алхимично действие на Юнкер. Той се надява политическият импулс, който създаде неговият план, да послужи като философски камък за европейските капитали и да насърчи националните правителства да отделят средства за капитала на ЕФСИ или направо да съфинансират проекти. Като поощрение комисията ще изключи този принос от изчисленията на бюджетния дефицит. С други думи, Франция и Италия може да не дадат пари, за да стимулират собствените си икономики, но може да се бръкнат за европейската икономика. Такива са особеностите на Европа – на пръв поглед с голяма ликвидност, но лишени от доверие.

Хванати сме в инвестиционен капан. Диагнозата на Юнкер за болежките на Европа е преди всичко честна. Той работи в рамките на строги ограничения: публичният дълг в ЕС възлиза на 87% от БВП, а германската враждебност към повишаване на разходите прави новата програма за строителство и благоустройство невъзможна. Поради някакви причини обаче той рискува с прекалени обещания. Предложения като това в миналото са се проваляли на европейско и национално ниво. Преди парите да започнат да текат, проектите трябва да бъдат създадени, инвеститорите да бъдат сигурни, да има разрешително за планиране и т.н. Дори ако Европа бъде наводнена от порой от частни пари, за което комисията твърди, че е възможно да се случи, няма гаранции, че правителствата ще попълнят хазната на Юнкер. Натрапвайки пакет, който може да не възлезе на повече от 0,8% от производството на ЕС за период от 3 години, той ще се изложи, ако резултатите са отчайващо слаби – дори ако може да обвини другите.

Това представлява политическа заплаха. Председателството на Юнкер започна с труден старт, когато само 4 дни след като пое поста, вестниците публикуваха сензационни подробности за данъчни сделки, осигурени от стотици мултинационални компании при неговото управление. В отговор на това редица евродепутати призоваха да се гласува вот на недоверие за Юнкер, макар че той не успя. Като последен опит на един алхимик, той се опита да превърне този скандал в дебат за данъчна хармонизация в Европа – нещо, за което той отдава призовава.

Ако инвестиционният план на Юнкер се провали напълно, разочарованието няма да бъде преодоляно лесно. Юнкер не е добре познат на гласоподавателите и не бе избран от тях. Той може да бъде изолиран от яростта им на личностно ниво, но може да си позволи да отчужди националните лидери, от чието благоволение зависи, за да успее планът му. Скорошният опит на Европа показва колко бързо икономическото недоволство може да се превърне в евроскептична ярост. Това е едно превръщане, което няма да бъде в полза на Юнкер. /БГНЕС

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Бохемска рапсодия

| от Мирослав Николов |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Всички знаеха, че появата на модел като Kodiaq e просто въпрос на време – в концерна Volkswagen със сигурност, а в средите на конкуренцията с опасението, че атаката на Skoda в SUV класа ще нанесе поредните трудно отстраними щети на пазарните си съперници. Затова в случая е неуместно да се говори за изненада като цяло, а новият чешки модел е на път да оправдае напълно както надеждите, така и опасенията.

Усещането зад волана на Kodiaq също не изненадва. Моделът напълно очаквано напомня поведението на своите братовчеди от VW и Seat, с които споделя технологичната платформа MQB, а в случая на Ateca дори и поточната линия. Приликите започват да избледняват още при първия поглед към внушителната физика на Kodiaq и свършват окончателно във вътрешното пространство, където моделът на Skoda превъзхожда значително Tiguan и Ateca и предлага усещане за простор, характерно за горния автомобилен клас. Но и това едва ли ще изненада тези, проследили през годините стратегията на модели като Octavia и Superb например.

Комфортна ходова част със система DCC

С дължината си от близо 4,7 метра Kodiaq излиза доста извън стандартните за компактния клас размери – Tiguan и Ateca са съответно 20 и 30 по-къси, а VW Touareg е само с 10 сантиметра по-дълъг от него. При тези дадености е напълно нормално да се очаква както гигантско багажно пространство (виж таблицата с техническите данни), така и наличие на седемместна версия на новия модел.
Внушителните размери определено се отразяват и на поведението на пътя на Kodiaq – при това в изцяло положителен смисъл по отношение на комфорта на возенето. Върховата бензинова версия със 180 к.с., DSG трансмисия и система за двойно предаване тежи около 1,7 тона и това личи в спокойния и невъзмутим маниер, с който Kodiaq се справя със завоите. В режимите Comfort и Normal на системата за контрол на окачването DCC все пак се усещат леки странични колебания на каросерията, които само засилват впечатлението за управление на голям, солиден автомобил у човека зад волана. При по-строга дисциплина върху работата на амортисьорите мекотата отстъпва, но за сметка на нея започват да се прокрадват леки сътресения при преминаване през груби неравности по платното. Кормилната уредба обаче върши работата си прецизно и невъзмутимо през цялото време. Системата за двойно предаване и серийно вградения при всички версии на модела XDS-диференциал разпределят въртящия момент по начин, който изключва негативно въздействие на силовия тракт върху управлението и едновременно с това гарантира много добро сцепление – както на път с нестабилна настилка, така и при по-динамичен стил на шофиране.

В интерес на истината, бензиновият турбоагрегат със 180 к.с. осигурява всички необходими за това предпоставки въпреки впечатляващите резмери и тегло на новия чешки модел. Голямата Skoda се ускорява без усилие до 100 км/ч в рамките на 8 секунди, реагира с желание на газта и не дразни с излишен шум и нервни изблици. И нищо чудно, защото двулитровата машина е сред най-доброто, което концернът Volkswagen може да предложи в момента. Подобно на почти идентичния като конструкция 2.0 TFSI на Audi, двигателят използва цикъла на Милър, при който съкратената чрез по-ранно затваряне на всмукателните клапани степен сгъстяване повишава ефективността на машината в режими на ниско и частично натоварване. Това на свой ред се отразява положително върху разхода на гориво – практически е напълно възможно да се движите прилично динамично с Kodiaq и да запазете средната консумация около осем литра. Принос в постигането на максимално хармонична и ефективна работа на силовия тракт определено има и седемстепенната трансмисия DSG, отличаваща се с бързи, но не и припрени действия. Синхронът между двигателя и предавателната кутия е на много високо ниво и личната намеса на водача в смяната на предавките е по-скоро въпрос на предпочитание, отколкото на необходимост.

Изобилие от електроника за подпомагане на водача

Необходимо е да се вгледате много внимателно в детайлите на интериора, за да се уверите, че тук все пак не става въпрос за представител на висшия клас – независимо от това какво ви внушават размерите на купето. Качеството на изпълнението е солидно, а използваните материали обещават да запазят добрия си вид дълго време. Ергономичната концепция на арматурното табло е близка до тази на другите актуални предложения на концерна Volkswagen. Централната роля е поверена на големия сензорен дисплей в центъра, от който могат да се управляват по-голямата част от функциите – с изключение на тези, съсредоточени върху волана и приборите в непосредственото зрително поле на водача. След първоначалния период на привикване със структурата и отделните менюта, на преден план излиза ясна логика, позволяваща на водача и неговия спътник да се справят без излишно мислене и взиране. Kodiaq предлага и друг вид облекчение в тази насока – човекът зад волана може да разчита на съдействието от страна на пълен арсенал от електронни системи от активното поддържане на лентата за движение до улесняването на маневрите с прикачен товар, а бордовата електроника включва серийно Apple Carplay, Android Auto и Mirrorlink.

В актуалния декемврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

Audi A5 Coupe, BMW 420i Coupe, Mercedes C- Coupe – Новото поколение на А5 в първо съревнование с основните си опоненти.

Skoda Kodiaq – Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Бъдещето на BMW – Представяме ви повече подробности около плановете, които марката от Мюнхен крои за бъдещето.

Jaguar XK8 и Mercedes CL 500 – В представения през 1999 г. CL – купе версия на S-класата, Mercedes беше вложил повече високи технологии и електроника от когато и да било преди. Може ли много по-скромният на вид Jaguar XK8 да съперничи с него?

Audi Q5 – Първи километри зад волана на произвеждания в Мексико модел.

Porsche Panamera – Подлагаме новото издание на спортно-елегантната лимузина на първи подробен тест.

Fiat Tipo срещу Ford Focus, Kia Cee`d, Skoda Rapid Spaceback – В този тест Tipo участва с бензинов турбомотор и върхово оборудване, но е много по-евтин от познатите със своята достъпност съперници Ford Focus, Kia Cee’d und Skoda Rapid Spaceback. Предстои ни да изясним дали това ще го направи победител.

Opel Mokka X – Тест на основно обновения компактен кросоувър от Рюселсхайм.

Ssangyong Tivoli XLV – Първи километри с удължената версия на Ssangyong Tivoli.

Suzuki SX4 S-Cross – Първи впечатления от обновения Suzuki SX-4 S-Cross.

Peugeot 3008 – Новото поколение на Peugeot 3008 окончателно се самоопределя като SUV и се стреми към позиции в по-висок сегмент.

Технологии от Mercedes – На своя „Ден на технологиите“ Mercedes представи изцяло новата си гама от четири-, шест- и осемцилиндрови дизелови и бензинови агрегати, която е плод на три милиарда евро инвестиции само за развойна дейност.

Opel Insignia – Дали новият модел наистина е по-добър във всичко от своя предшественик?

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.