Мъжете на средна възраст най-често се качват зад волана пили

| от |

36 % от мъжете шофьори на възраст между 30 и 39 години са сядали зад волана след като са консумирали алкохол. Това показаха данните от национално представително проучване на агенция ЕСТАТ, финансирано от „Каменица” АД в рамките на кампанията „Алкохолът е лош шофьор”.

Photo_1

Резултатите от изследването сочат, че представителите на нежния пол са много по-малко склонни да сядат зад волана след консумация на алкохол – едва 13 % от всички анкетирани. От друга страна 32.7 % от шофьорите на възраст между 18 и 29 години поне веднъж са се качвали зад волана пили. Данните показват, че броя на водачите с по-ниско от средно образование, които са шофирали след консумация на алкохол, е най-голям. Броят на висшистите със степен доктор или професор пък е най-малък (8.3 %).

Над 2000 души от цялата страна се включиха в кампанията „Алкохолът е лош шофьор”, организирана от „Каменица” АД, която се проведе през изминалия месец. Инициативата насочва общественото внимание към рисковете от консумацията на алкохол преди шофиране и провокира отговорно поведение у водачите на пътя. Основната цел на инициативата е да повиши информираността на обществото за потенциалните опасности от шофиране в нетрезво състояние. Тази година кампанията се проведе в седем града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Шумен и Русе. Участниците имаха възможността да направят кратка обиколка, седейки на пасажерското място в автомобил, докато носят т.нар. „алкохолни” очила, които симулират различна концентрация на алкохол в кръвта. „Алкохолните“ очила бяха с 0.4 – 0.6 , 0.6 – 0.8 , 0.8 – 1.5 и 1.1 – 1.7 промила алкохол в кръвта.

Участниците в активностите се увериха по колко различен и опасен начин виждат пътната обстановка. Освен тестовете в автомобил, екипите на кампанията организираха и специални интерактивни игри за всички участници. Предизвикателството пред тях беше да управляват мини кола с дистанционно управление, да напишат SMS от мобилния си телефон или да преброят дадена сума пари, всичко това докато носят „алкохолните” очила.

Вчера бе изтеглен и победителят от томболата, организирана от „Каменица“ АД в рамките на кампанията „Алкохолът е лош шофьор“. Всички участници в игрите трябваше да отговорят правилно на няколко въпроса, свързани с шофирането след употреба на алкохол, за да участват за спечелването на награда скутер Peugeot. Името на печелившия участник е Кремена Маркова от гр. Благоевград. „Отношението ми към шофирането и употребата на алкохол е изключително негативно. Особено напоследък, след като в моя град станаха толкова много катастрофи поради употреба на алкохол. Оценявам, когато има подобни кампании за превенция“, каза щастливата победителка.

Photo_3

И тази година кампанията „Алкохолът е лош шофьор” се проведе с подкрепата на Министерството на вътрешните работи, Посолството на Кралство Белгия у нас, Съюза на българските автомобилисти, Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасност на движение по пътищата (ДОККПБДП) и Българския червен кръст.
Тестовете с автомобили бяха организирани със съдействието на официалния партньор на инициативата – София Франс Ауто – официален вносител на Peugeot за България.
Кампанията се организира и с медийната подкрепа на Дарик радио, Нова телевизия, вестниците „Труд” и „24 часа”, Dir.bg.

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.