Любовта не е достатъчна

| от |

От Марк Мейсън

През 1967 Джон Ленън написа песен озаглавена „Всичко от което се нуждаеш е любов“. Той освен това биеше и двете си жени, изостави едно от децата си, обиждаше своя обратен мениджър евреин с хомофобски и антисемитски думии остави цял ТВ-екип да го снима как лежи гол в леглото си цял ден.

Тридесет и пет години по-късно Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песен озаглавена „Любовта не е достатъчна”. Резнър, който е известен със своите шокиращи сценични изяви и гротеските си и направо тревожни видеоклипове, не пипа наркотици и алкохол, остава верен на една единствена жена, има две деца от нея и отменя представянето на цели албуми и турнета, за да си стои в къщи и да бъде добър съпруг и баща.

Един от тези двама мъже има доста ясно и реалистично разбиране за любовта. Другият – не. Един от тези мъже идеализира любовта като вид решение на всичките си проблеми. Другият – не. Единият от тях вероятно е бил нарцистично същество. Другият – не.

В наше време много от нас идеализират любовта. Представяме си я като някаква възвишена панацея за всичките ни житейски проблеми. Филмите ни, личните ни преживявания и човешката ни история като цяло – всички те поставят любовта като крайната цел на живота ни, окончателното решение за всичките ни болки и борби. И тъй като ние идеализираме любов, ние я надценяваме. В резултат на това плащаме с цената на нашите взаимоотношения.

Когато вярваме в думите, че „всичко от което се нуждаем е любов“, също като Ленън, сме по-склонни да игнорираме основни ценности като уважение, смирение и отдаденост към хората, за които ни е грижа. В края на краищата – ако любовта разрешава всичко, защо да се занимаваме с всички тези трудни неща?

Но, ако също както Резнър, вярваме, че „любовта не е достатъчна“, то започваме да разбираме, че здравата връзка изисква нещо повече от чиста емоция или възвишени страсти. Разбираме, че има по-важни неща в нашия живот и в нашите взаимоотношения, отколкото простото влюбване. И че успехът на нашата връзка зависи от тези по-дълбоки и по-важни ценности.

Три жестоки истини за любовта

Проблемът с идеализираната любов е, че тя ни кара да развиваме нереалистични очаквания за това какво всъщност е любовта и какво може да направи тя за нас. Тези нереалистични очаквания после саботират именно онези връзки, на които държим най-много. Позволете ми да илюстрирам думите си:

1. Любовта не е равно съвместима. Само защото си се влюбил в някой, това не означава автоматично, че той или тя са добър партньор, с който ще живеете щастливо до дълбоки старини. Любовта е емоционална работа, докато съвместимостта е логичен процес. И двата компонента не се преливат много успешно един в друг.

Възможно е да се влюбим в някой, който не се държи добре с нас, който ни кара да се чувстваме по-зле в собствената си кожа, не ни уважава толкова, колкото ние него или който води толкова деструктивен живот, че заплашва да ни разруши заедно със себе си.

Възможно е да се влюбим в някой, който има различни амбиции или житейските му цели противоречат напълно на собствените ни такива, който има различни убеждения или неговия светоглед влиза в противоречие с нашето собствено чувство за реалност.

Възможно е да се влюбим в някой, който се отразява тотално зле както за нас, така и за собственото ни щастие.

Звучи парадоксално, но е вярно.

Като се замисля за всички разрушителни връзки, които съм виждал или за които различни хора са ми писали, много (повечето) от тях са станали факт под напора на емоциите – проблеснала им е „искрата“ и те са се хвърлили с главата напред. Без да си помислят, че той е прероден християнин алкохолик, а тя бисексуална нимфоманка. Тогава просто е изглеждало най-правилното нещо на света.

А шест месеца по-късно, когато тя хвърля чинии по ливадата, а той се моли на Иисус по дванайсет пъти на ден за нейното спасение, започват да се чудят и маят: „Боже, какво точно се обърка?“

Истината е, че то се е объркало още преди да започне.

Когато излизаме на срещи и търсим партньор, трябва да използваме не само сърцето си, но и разума си. Да, разбира се, че всеки от нас иска да намери някой, който ще накара сърцето ни да трепне, а когато пръдне ще мирише на ягодки. Но също така трябва да си дадем сметка и за ценностите на този човек, как той/тя се отнася към себе си, как се отнася към близките си, какви са техните амбиции и вижданията за света като цяло. Защото ако се влюбим в някой, който  е несъвместим с нас… ами, както каза веднъж един анимационен герой от South Park – очаква те лошо прекарване.

2. Любовта не е решение на проблемите, които имате с връзките. С първата ми приятелкабяхме лудо влюбени един във друг. В допълнение живеехме в различни градове, нямахме пари за да се виждаме често, семействата ни се мразеха и преминавахме през седмични пристъпи на безсмислена драма и борба.

И всеки път, когато се карахмена следващия ден се събирахме и си припомняхме колко луди сме един по друг и че нито едно от тези дребни неща няма значение, защото, о, Боже, сме тоооолкова влюбени и ще намерим начин да се справим с всичко и нещата ще се подредят, всичко ще бъде страхотно – само почакай и ще видиш. Любовта ни караше да се чувстваме като че ли сме преодолели всички проблеми, докато на практика – абсолютно нищо не се беше променило.

Както може да си представите, нито един от проблемите ни не се разреши. Караниците ни продължиха. Аргументите ни се изостриха. Невъзможността ни да се виждаме, висеше около вратовете ни като воденичен камък. И двамата бяхме погълнати от себе си дотам, че дори не можехме да разговаряме разумно. Дълги часове прекарани в разговори по телефона без в действителност да си казваме нещо. Поглеждайки назад, ясно е било, че няма как това да продължи. И въпреки това ние опитвахме цели три нещастни години!

В крайна сметка, любовта побеждава всичко, нали?

Няма да се изненадате да разберете, че връзката ни избухна в пламъци като склад с горивни материали. Разпадът беше грозен. А големият урок, който получих от нея е, че ако и любовта да те кара да се чувстваш по-добре с проблемите във вашите взаимоотношения, тя всъщност не разрешава нито един от тях.

Като на увеселително влакче, пиковете и спадовете в емоциите може и да са опияняващи – всяко чувство – по-важно и по-силно от предходното, но ако нямаме здрава и стабилна основа под краката си, надигащата се вълна от емоции в крайна сметка ще дойде и ще помете всичко.

3. Любовта не винаги заслужава да се жертваш заради нея. Една от основните дефиниции, че обичаш някого гласи, че трябва да сме в състояние да мислим отвъд себе си и собствените си нужди, за да може да се погрижим също така и за онзи другия и за неговите нужди.

Но въпросът, който не се задава достатъчно често е какво точно жертваме в тези случаи и тази жертва струва ли си?

В любовните взаимоотношения е нормално и за двамата замесени във връзката от време на време да жертват своите желания, своите нужди, както и личното си време за сметка на другия. Бих казал дори, че това е нормално и здравословно и че е част от това, което прави връзката значима.

Но когато се наложи да жертваш самоуважението си, собственото си достойнство, физическото си тяло, своите амбиции или цели в живота, само и само за да бъдеш с някой, тогава същата тази любов се превръща в проблем. Любовните взаимоотношения се предполага да допълват собствената ни идентичност, а не да й вредят или да я разрушават. Ако се поставим в ситуация, в която, сами толерираме неуважително или оскърбително поведение, тогава по същество позволяваме на любовта си да ни изконсумира и да ни обезсили, и ако не сме внимателни – да ни остави да се превърнем просто в сянка на човека, който някога сме били.

Тестът с приятелството

Един от най-старите любовни съвети в книгата е „Вие и вашият партньор трябва да сте най-добрите приятели“.Повечето хора гледат на този съвет положително:трябва да прекарвам времето си с моя партньор, така както правя с най-добрите си приятели; трябва да общувам с него открито, като с най-добър приятел; трябва да се забавлявам с него, така като правя с най-добрите си приятели.

Но хората трябва да погледнат и от негативната страна: ще толерирате ли лошото поведение на партньора си, ако той беше най-добрия ви приятел? Учудващо, ако си зададем честно този въпрос, при повечето нездравословни връзки, отговорът ще бъде „не“.

Познавам една току що омъжена жена. Тя беше лудо влюбена в съпруга си. И въпреки факта, че нямаше работа повече от година, не проявяваше никакъв интерес към планирането на сватбата, зарязваше я често за да прави сърф-ваканции с приятели, а семейството и приятелите й повдигаха не без основание съмнения за неговите намерения, тя въпреки всичко се омъжи за него.

Но след като веднъж емоционалният пик от сватбените тържества отмина, реалността се настани с пълна сила у дома. Една година след тяхната женитба, той все още нямаше работа, обръщаше къщата с краката нагоре, докато тя работеше, ядосваше се, ако не му сготвеше вечеря, а всеки път когато тя се оплакваше, той й казваше, че е „разглезена“ и „арогантна“. А, и продължаваше да не я взима при сърф-ваканциите си приятелите си.

И до това положение се стигна, защото тя отказа да обърне внимание на трите изброени по-горе жестоки истини. Тя идеализира любовта. Вместо да почувства заплахата на всички червени флагове, с които той алармираше през цялото време докато излизаха, тя вярваше че любовта им е необходимото и достатъчно условие за щастливо съвместно съществуване. Не се оказа така. Когато семейството и приятелите й изказваха опасенията си преди сватбата, тя вярваше, че любовта им в крайна сметка ще разреши проблемите. Не стана така. И сега, когато всичко се превърна в помия, тя се обърна към приятелите си за съвет как и какво още да пожертва за да проработи формулата на нейния брак.

Истината е, че нямаше как.

Защо в романтичните си взаимоотношения толерираме поведение, което никога и по никакъв начин не бихме толерирали у приятелите си?

Представете си ако най-добрия ви приятел обърне къщата с главата надолу, откаже да се хване на работа или да плаща наем, но настоява всяка вечер да му готвите и ви крещи ако случайно започнете да се оплаквате. С това приятелство ще е свършено по-бързо отколкото с актьорската кариера на Парис Хилтън.

Ето ви и друга ситуация: момичето на един приятел беше толкова ревнива, че изискваше паролите за всичките му сметки, настояваше да го придружава на всичките му бизнес пътувания за да е сигурна, че няма да бъде изкушен от друга жена. Животът му беше под постоянно наблюдение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и се виждаше, че се отразява на самочувствието му. Собствената му човешко достойнство силно започна да клони към нула. Тя не му се доверяваше в нищо, което той правеше и в крайна сметка той самият престана да вярва в способността си да прави нещо сам.

Мда, и остана с нея. Защо? Защото я обича!

Запомнете това: Единственият начин да се насладите пълноценно на любовта, е да решите да направите нещо друго, по-важно в живота си от самата любов.

Може да се влюбите в много и различни хора през вашия живот. Може да се влюбите в хора, които са добри за вас и други, които не са. Може да се влюбите по здравословен и по нездравословен за физическото и психическото ви здраве начин. Може да се влюбите млад или на стари години. Любовта не е уникална. Не е специална. Любовта със сигурност не е оскъдна.

Но уважението, което питаете към самия вас – е. Същото се отнася и за достойнството ви. Както и за умението ви да се доверявате. Потенциално във вашия живот може да минете през много любовни връзки, но изгубете ли веднъж себеуважението, достойнството си или умението си да вярвате на хората, много трудно ще си ги върнете обратно.

Любовта е чудесно преживяване. Това е едно от най-големите училища, които животът може да ви предложи. И това е нещо, което всеки трябва да се стреми да изживее и да му се наслади.

Но като всеки опит той може да е здравословен и нездравословен. Като всяко друго преживяване, не може да е позволено то да ни слага етикети, нито на нас, нито на целите ни в живота. Не може да позволим този опит на ни изяде. Не може заради него да жертваме нашата идентичност и самоуважение. Защото в момента, в който го направим, губим и любовта, губим и себе си.

Защото в живота се нуждаем от нещо повече от любов. Любовта е страхотна. Любовта е необходима. Любовта е красива.Но любовта не е достатъчна.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.