Любовта не е достатъчна

| от |

От Марк Мейсън

През 1967 Джон Ленън написа песен озаглавена „Всичко от което се нуждаеш е любов“. Той освен това биеше и двете си жени, изостави едно от децата си, обиждаше своя обратен мениджър евреин с хомофобски и антисемитски думии остави цял ТВ-екип да го снима как лежи гол в леглото си цял ден.

Тридесет и пет години по-късно Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песен озаглавена „Любовта не е достатъчна”. Резнър, който е известен със своите шокиращи сценични изяви и гротеските си и направо тревожни видеоклипове, не пипа наркотици и алкохол, остава верен на една единствена жена, има две деца от нея и отменя представянето на цели албуми и турнета, за да си стои в къщи и да бъде добър съпруг и баща.

Един от тези двама мъже има доста ясно и реалистично разбиране за любовта. Другият – не. Един от тези мъже идеализира любовта като вид решение на всичките си проблеми. Другият – не. Единият от тях вероятно е бил нарцистично същество. Другият – не.

В наше време много от нас идеализират любовта. Представяме си я като някаква възвишена панацея за всичките ни житейски проблеми. Филмите ни, личните ни преживявания и човешката ни история като цяло – всички те поставят любовта като крайната цел на живота ни, окончателното решение за всичките ни болки и борби. И тъй като ние идеализираме любов, ние я надценяваме. В резултат на това плащаме с цената на нашите взаимоотношения.

Когато вярваме в думите, че „всичко от което се нуждаем е любов“, също като Ленън, сме по-склонни да игнорираме основни ценности като уважение, смирение и отдаденост към хората, за които ни е грижа. В края на краищата – ако любовта разрешава всичко, защо да се занимаваме с всички тези трудни неща?

Но, ако също както Резнър, вярваме, че „любовта не е достатъчна“, то започваме да разбираме, че здравата връзка изисква нещо повече от чиста емоция или възвишени страсти. Разбираме, че има по-важни неща в нашия живот и в нашите взаимоотношения, отколкото простото влюбване. И че успехът на нашата връзка зависи от тези по-дълбоки и по-важни ценности.

Три жестоки истини за любовта

Проблемът с идеализираната любов е, че тя ни кара да развиваме нереалистични очаквания за това какво всъщност е любовта и какво може да направи тя за нас. Тези нереалистични очаквания после саботират именно онези връзки, на които държим най-много. Позволете ми да илюстрирам думите си:

1. Любовта не е равно съвместима. Само защото си се влюбил в някой, това не означава автоматично, че той или тя са добър партньор, с който ще живеете щастливо до дълбоки старини. Любовта е емоционална работа, докато съвместимостта е логичен процес. И двата компонента не се преливат много успешно един в друг.

Възможно е да се влюбим в някой, който не се държи добре с нас, който ни кара да се чувстваме по-зле в собствената си кожа, не ни уважава толкова, колкото ние него или който води толкова деструктивен живот, че заплашва да ни разруши заедно със себе си.

Възможно е да се влюбим в някой, който има различни амбиции или житейските му цели противоречат напълно на собствените ни такива, който има различни убеждения или неговия светоглед влиза в противоречие с нашето собствено чувство за реалност.

Възможно е да се влюбим в някой, който се отразява тотално зле както за нас, така и за собственото ни щастие.

Звучи парадоксално, но е вярно.

Като се замисля за всички разрушителни връзки, които съм виждал или за които различни хора са ми писали, много (повечето) от тях са станали факт под напора на емоциите – проблеснала им е „искрата“ и те са се хвърлили с главата напред. Без да си помислят, че той е прероден християнин алкохолик, а тя бисексуална нимфоманка. Тогава просто е изглеждало най-правилното нещо на света.

А шест месеца по-късно, когато тя хвърля чинии по ливадата, а той се моли на Иисус по дванайсет пъти на ден за нейното спасение, започват да се чудят и маят: „Боже, какво точно се обърка?“

Истината е, че то се е объркало още преди да започне.

Когато излизаме на срещи и търсим партньор, трябва да използваме не само сърцето си, но и разума си. Да, разбира се, че всеки от нас иска да намери някой, който ще накара сърцето ни да трепне, а когато пръдне ще мирише на ягодки. Но също така трябва да си дадем сметка и за ценностите на този човек, как той/тя се отнася към себе си, как се отнася към близките си, какви са техните амбиции и вижданията за света като цяло. Защото ако се влюбим в някой, който  е несъвместим с нас… ами, както каза веднъж един анимационен герой от South Park – очаква те лошо прекарване.

2. Любовта не е решение на проблемите, които имате с връзките. С първата ми приятелкабяхме лудо влюбени един във друг. В допълнение живеехме в различни градове, нямахме пари за да се виждаме често, семействата ни се мразеха и преминавахме през седмични пристъпи на безсмислена драма и борба.

И всеки път, когато се карахмена следващия ден се събирахме и си припомняхме колко луди сме един по друг и че нито едно от тези дребни неща няма значение, защото, о, Боже, сме тоооолкова влюбени и ще намерим начин да се справим с всичко и нещата ще се подредят, всичко ще бъде страхотно – само почакай и ще видиш. Любовта ни караше да се чувстваме като че ли сме преодолели всички проблеми, докато на практика – абсолютно нищо не се беше променило.

Както може да си представите, нито един от проблемите ни не се разреши. Караниците ни продължиха. Аргументите ни се изостриха. Невъзможността ни да се виждаме, висеше около вратовете ни като воденичен камък. И двамата бяхме погълнати от себе си дотам, че дори не можехме да разговаряме разумно. Дълги часове прекарани в разговори по телефона без в действителност да си казваме нещо. Поглеждайки назад, ясно е било, че няма как това да продължи. И въпреки това ние опитвахме цели три нещастни години!

В крайна сметка, любовта побеждава всичко, нали?

Няма да се изненадате да разберете, че връзката ни избухна в пламъци като склад с горивни материали. Разпадът беше грозен. А големият урок, който получих от нея е, че ако и любовта да те кара да се чувстваш по-добре с проблемите във вашите взаимоотношения, тя всъщност не разрешава нито един от тях.

Като на увеселително влакче, пиковете и спадовете в емоциите може и да са опияняващи – всяко чувство – по-важно и по-силно от предходното, но ако нямаме здрава и стабилна основа под краката си, надигащата се вълна от емоции в крайна сметка ще дойде и ще помете всичко.

3. Любовта не винаги заслужава да се жертваш заради нея. Една от основните дефиниции, че обичаш някого гласи, че трябва да сме в състояние да мислим отвъд себе си и собствените си нужди, за да може да се погрижим също така и за онзи другия и за неговите нужди.

Но въпросът, който не се задава достатъчно често е какво точно жертваме в тези случаи и тази жертва струва ли си?

В любовните взаимоотношения е нормално и за двамата замесени във връзката от време на време да жертват своите желания, своите нужди, както и личното си време за сметка на другия. Бих казал дори, че това е нормално и здравословно и че е част от това, което прави връзката значима.

Но когато се наложи да жертваш самоуважението си, собственото си достойнство, физическото си тяло, своите амбиции или цели в живота, само и само за да бъдеш с някой, тогава същата тази любов се превръща в проблем. Любовните взаимоотношения се предполага да допълват собствената ни идентичност, а не да й вредят или да я разрушават. Ако се поставим в ситуация, в която, сами толерираме неуважително или оскърбително поведение, тогава по същество позволяваме на любовта си да ни изконсумира и да ни обезсили, и ако не сме внимателни – да ни остави да се превърнем просто в сянка на човека, който някога сме били.

Тестът с приятелството

Един от най-старите любовни съвети в книгата е „Вие и вашият партньор трябва да сте най-добрите приятели“.Повечето хора гледат на този съвет положително:трябва да прекарвам времето си с моя партньор, така както правя с най-добрите си приятели; трябва да общувам с него открито, като с най-добър приятел; трябва да се забавлявам с него, така като правя с най-добрите си приятели.

Но хората трябва да погледнат и от негативната страна: ще толерирате ли лошото поведение на партньора си, ако той беше най-добрия ви приятел? Учудващо, ако си зададем честно този въпрос, при повечето нездравословни връзки, отговорът ще бъде „не“.

Познавам една току що омъжена жена. Тя беше лудо влюбена в съпруга си. И въпреки факта, че нямаше работа повече от година, не проявяваше никакъв интерес към планирането на сватбата, зарязваше я често за да прави сърф-ваканции с приятели, а семейството и приятелите й повдигаха не без основание съмнения за неговите намерения, тя въпреки всичко се омъжи за него.

Но след като веднъж емоционалният пик от сватбените тържества отмина, реалността се настани с пълна сила у дома. Една година след тяхната женитба, той все още нямаше работа, обръщаше къщата с краката нагоре, докато тя работеше, ядосваше се, ако не му сготвеше вечеря, а всеки път когато тя се оплакваше, той й казваше, че е „разглезена“ и „арогантна“. А, и продължаваше да не я взима при сърф-ваканциите си приятелите си.

И до това положение се стигна, защото тя отказа да обърне внимание на трите изброени по-горе жестоки истини. Тя идеализира любовта. Вместо да почувства заплахата на всички червени флагове, с които той алармираше през цялото време докато излизаха, тя вярваше че любовта им е необходимото и достатъчно условие за щастливо съвместно съществуване. Не се оказа така. Когато семейството и приятелите й изказваха опасенията си преди сватбата, тя вярваше, че любовта им в крайна сметка ще разреши проблемите. Не стана така. И сега, когато всичко се превърна в помия, тя се обърна към приятелите си за съвет как и какво още да пожертва за да проработи формулата на нейния брак.

Истината е, че нямаше как.

Защо в романтичните си взаимоотношения толерираме поведение, което никога и по никакъв начин не бихме толерирали у приятелите си?

Представете си ако най-добрия ви приятел обърне къщата с главата надолу, откаже да се хване на работа или да плаща наем, но настоява всяка вечер да му готвите и ви крещи ако случайно започнете да се оплаквате. С това приятелство ще е свършено по-бързо отколкото с актьорската кариера на Парис Хилтън.

Ето ви и друга ситуация: момичето на един приятел беше толкова ревнива, че изискваше паролите за всичките му сметки, настояваше да го придружава на всичките му бизнес пътувания за да е сигурна, че няма да бъде изкушен от друга жена. Животът му беше под постоянно наблюдение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и се виждаше, че се отразява на самочувствието му. Собствената му човешко достойнство силно започна да клони към нула. Тя не му се доверяваше в нищо, което той правеше и в крайна сметка той самият престана да вярва в способността си да прави нещо сам.

Мда, и остана с нея. Защо? Защото я обича!

Запомнете това: Единственият начин да се насладите пълноценно на любовта, е да решите да направите нещо друго, по-важно в живота си от самата любов.

Може да се влюбите в много и различни хора през вашия живот. Може да се влюбите в хора, които са добри за вас и други, които не са. Може да се влюбите по здравословен и по нездравословен за физическото и психическото ви здраве начин. Може да се влюбите млад или на стари години. Любовта не е уникална. Не е специална. Любовта със сигурност не е оскъдна.

Но уважението, което питаете към самия вас – е. Същото се отнася и за достойнството ви. Както и за умението ви да се доверявате. Потенциално във вашия живот може да минете през много любовни връзки, но изгубете ли веднъж себеуважението, достойнството си или умението си да вярвате на хората, много трудно ще си ги върнете обратно.

Любовта е чудесно преживяване. Това е едно от най-големите училища, които животът може да ви предложи. И това е нещо, което всеки трябва да се стреми да изживее и да му се наслади.

Но като всеки опит той може да е здравословен и нездравословен. Като всяко друго преживяване, не може да е позволено то да ни слага етикети, нито на нас, нито на целите ни в живота. Не може да позволим този опит на ни изяде. Не може заради него да жертваме нашата идентичност и самоуважение. Защото в момента, в който го направим, губим и любовта, губим и себе си.

Защото в живота се нуждаем от нещо повече от любов. Любовта е страхотна. Любовта е необходима. Любовта е красива.Но любовта не е достатъчна.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.