Любовта не е достатъчна

| от |

От Марк Мейсън

През 1967 Джон Ленън написа песен озаглавена „Всичко от което се нуждаеш е любов“. Той освен това биеше и двете си жени, изостави едно от децата си, обиждаше своя обратен мениджър евреин с хомофобски и антисемитски думии остави цял ТВ-екип да го снима как лежи гол в леглото си цял ден.

Тридесет и пет години по-късно Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песен озаглавена „Любовта не е достатъчна”. Резнър, който е известен със своите шокиращи сценични изяви и гротеските си и направо тревожни видеоклипове, не пипа наркотици и алкохол, остава верен на една единствена жена, има две деца от нея и отменя представянето на цели албуми и турнета, за да си стои в къщи и да бъде добър съпруг и баща.

Един от тези двама мъже има доста ясно и реалистично разбиране за любовта. Другият – не. Един от тези мъже идеализира любовта като вид решение на всичките си проблеми. Другият – не. Единият от тях вероятно е бил нарцистично същество. Другият – не.

В наше време много от нас идеализират любовта. Представяме си я като някаква възвишена панацея за всичките ни житейски проблеми. Филмите ни, личните ни преживявания и човешката ни история като цяло – всички те поставят любовта като крайната цел на живота ни, окончателното решение за всичките ни болки и борби. И тъй като ние идеализираме любов, ние я надценяваме. В резултат на това плащаме с цената на нашите взаимоотношения.

Когато вярваме в думите, че „всичко от което се нуждаем е любов“, също като Ленън, сме по-склонни да игнорираме основни ценности като уважение, смирение и отдаденост към хората, за които ни е грижа. В края на краищата – ако любовта разрешава всичко, защо да се занимаваме с всички тези трудни неща?

Но, ако също както Резнър, вярваме, че „любовта не е достатъчна“, то започваме да разбираме, че здравата връзка изисква нещо повече от чиста емоция или възвишени страсти. Разбираме, че има по-важни неща в нашия живот и в нашите взаимоотношения, отколкото простото влюбване. И че успехът на нашата връзка зависи от тези по-дълбоки и по-важни ценности.

Три жестоки истини за любовта

Проблемът с идеализираната любов е, че тя ни кара да развиваме нереалистични очаквания за това какво всъщност е любовта и какво може да направи тя за нас. Тези нереалистични очаквания после саботират именно онези връзки, на които държим най-много. Позволете ми да илюстрирам думите си:

1. Любовта не е равно съвместима. Само защото си се влюбил в някой, това не означава автоматично, че той или тя са добър партньор, с който ще живеете щастливо до дълбоки старини. Любовта е емоционална работа, докато съвместимостта е логичен процес. И двата компонента не се преливат много успешно един в друг.

Възможно е да се влюбим в някой, който не се държи добре с нас, който ни кара да се чувстваме по-зле в собствената си кожа, не ни уважава толкова, колкото ние него или който води толкова деструктивен живот, че заплашва да ни разруши заедно със себе си.

Възможно е да се влюбим в някой, който има различни амбиции или житейските му цели противоречат напълно на собствените ни такива, който има различни убеждения или неговия светоглед влиза в противоречие с нашето собствено чувство за реалност.

Възможно е да се влюбим в някой, който се отразява тотално зле както за нас, така и за собственото ни щастие.

Звучи парадоксално, но е вярно.

Като се замисля за всички разрушителни връзки, които съм виждал или за които различни хора са ми писали, много (повечето) от тях са станали факт под напора на емоциите – проблеснала им е „искрата“ и те са се хвърлили с главата напред. Без да си помислят, че той е прероден християнин алкохолик, а тя бисексуална нимфоманка. Тогава просто е изглеждало най-правилното нещо на света.

А шест месеца по-късно, когато тя хвърля чинии по ливадата, а той се моли на Иисус по дванайсет пъти на ден за нейното спасение, започват да се чудят и маят: „Боже, какво точно се обърка?“

Истината е, че то се е объркало още преди да започне.

Когато излизаме на срещи и търсим партньор, трябва да използваме не само сърцето си, но и разума си. Да, разбира се, че всеки от нас иска да намери някой, който ще накара сърцето ни да трепне, а когато пръдне ще мирише на ягодки. Но също така трябва да си дадем сметка и за ценностите на този човек, как той/тя се отнася към себе си, как се отнася към близките си, какви са техните амбиции и вижданията за света като цяло. Защото ако се влюбим в някой, който  е несъвместим с нас… ами, както каза веднъж един анимационен герой от South Park – очаква те лошо прекарване.

2. Любовта не е решение на проблемите, които имате с връзките. С първата ми приятелкабяхме лудо влюбени един във друг. В допълнение живеехме в различни градове, нямахме пари за да се виждаме често, семействата ни се мразеха и преминавахме през седмични пристъпи на безсмислена драма и борба.

И всеки път, когато се карахмена следващия ден се събирахме и си припомняхме колко луди сме един по друг и че нито едно от тези дребни неща няма значение, защото, о, Боже, сме тоооолкова влюбени и ще намерим начин да се справим с всичко и нещата ще се подредят, всичко ще бъде страхотно – само почакай и ще видиш. Любовта ни караше да се чувстваме като че ли сме преодолели всички проблеми, докато на практика – абсолютно нищо не се беше променило.

Както може да си представите, нито един от проблемите ни не се разреши. Караниците ни продължиха. Аргументите ни се изостриха. Невъзможността ни да се виждаме, висеше около вратовете ни като воденичен камък. И двамата бяхме погълнати от себе си дотам, че дори не можехме да разговаряме разумно. Дълги часове прекарани в разговори по телефона без в действителност да си казваме нещо. Поглеждайки назад, ясно е било, че няма как това да продължи. И въпреки това ние опитвахме цели три нещастни години!

В крайна сметка, любовта побеждава всичко, нали?

Няма да се изненадате да разберете, че връзката ни избухна в пламъци като склад с горивни материали. Разпадът беше грозен. А големият урок, който получих от нея е, че ако и любовта да те кара да се чувстваш по-добре с проблемите във вашите взаимоотношения, тя всъщност не разрешава нито един от тях.

Като на увеселително влакче, пиковете и спадовете в емоциите може и да са опияняващи – всяко чувство – по-важно и по-силно от предходното, но ако нямаме здрава и стабилна основа под краката си, надигащата се вълна от емоции в крайна сметка ще дойде и ще помете всичко.

3. Любовта не винаги заслужава да се жертваш заради нея. Една от основните дефиниции, че обичаш някого гласи, че трябва да сме в състояние да мислим отвъд себе си и собствените си нужди, за да може да се погрижим също така и за онзи другия и за неговите нужди.

Но въпросът, който не се задава достатъчно често е какво точно жертваме в тези случаи и тази жертва струва ли си?

В любовните взаимоотношения е нормално и за двамата замесени във връзката от време на време да жертват своите желания, своите нужди, както и личното си време за сметка на другия. Бих казал дори, че това е нормално и здравословно и че е част от това, което прави връзката значима.

Но когато се наложи да жертваш самоуважението си, собственото си достойнство, физическото си тяло, своите амбиции или цели в живота, само и само за да бъдеш с някой, тогава същата тази любов се превръща в проблем. Любовните взаимоотношения се предполага да допълват собствената ни идентичност, а не да й вредят или да я разрушават. Ако се поставим в ситуация, в която, сами толерираме неуважително или оскърбително поведение, тогава по същество позволяваме на любовта си да ни изконсумира и да ни обезсили, и ако не сме внимателни – да ни остави да се превърнем просто в сянка на човека, който някога сме били.

Тестът с приятелството

Един от най-старите любовни съвети в книгата е „Вие и вашият партньор трябва да сте най-добрите приятели“.Повечето хора гледат на този съвет положително:трябва да прекарвам времето си с моя партньор, така както правя с най-добрите си приятели; трябва да общувам с него открито, като с най-добър приятел; трябва да се забавлявам с него, така като правя с най-добрите си приятели.

Но хората трябва да погледнат и от негативната страна: ще толерирате ли лошото поведение на партньора си, ако той беше най-добрия ви приятел? Учудващо, ако си зададем честно този въпрос, при повечето нездравословни връзки, отговорът ще бъде „не“.

Познавам една току що омъжена жена. Тя беше лудо влюбена в съпруга си. И въпреки факта, че нямаше работа повече от година, не проявяваше никакъв интерес към планирането на сватбата, зарязваше я често за да прави сърф-ваканции с приятели, а семейството и приятелите й повдигаха не без основание съмнения за неговите намерения, тя въпреки всичко се омъжи за него.

Но след като веднъж емоционалният пик от сватбените тържества отмина, реалността се настани с пълна сила у дома. Една година след тяхната женитба, той все още нямаше работа, обръщаше къщата с краката нагоре, докато тя работеше, ядосваше се, ако не му сготвеше вечеря, а всеки път когато тя се оплакваше, той й казваше, че е „разглезена“ и „арогантна“. А, и продължаваше да не я взима при сърф-ваканциите си приятелите си.

И до това положение се стигна, защото тя отказа да обърне внимание на трите изброени по-горе жестоки истини. Тя идеализира любовта. Вместо да почувства заплахата на всички червени флагове, с които той алармираше през цялото време докато излизаха, тя вярваше че любовта им е необходимото и достатъчно условие за щастливо съвместно съществуване. Не се оказа така. Когато семейството и приятелите й изказваха опасенията си преди сватбата, тя вярваше, че любовта им в крайна сметка ще разреши проблемите. Не стана така. И сега, когато всичко се превърна в помия, тя се обърна към приятелите си за съвет как и какво още да пожертва за да проработи формулата на нейния брак.

Истината е, че нямаше как.

Защо в романтичните си взаимоотношения толерираме поведение, което никога и по никакъв начин не бихме толерирали у приятелите си?

Представете си ако най-добрия ви приятел обърне къщата с главата надолу, откаже да се хване на работа или да плаща наем, но настоява всяка вечер да му готвите и ви крещи ако случайно започнете да се оплаквате. С това приятелство ще е свършено по-бързо отколкото с актьорската кариера на Парис Хилтън.

Ето ви и друга ситуация: момичето на един приятел беше толкова ревнива, че изискваше паролите за всичките му сметки, настояваше да го придружава на всичките му бизнес пътувания за да е сигурна, че няма да бъде изкушен от друга жена. Животът му беше под постоянно наблюдение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и се виждаше, че се отразява на самочувствието му. Собствената му човешко достойнство силно започна да клони към нула. Тя не му се доверяваше в нищо, което той правеше и в крайна сметка той самият престана да вярва в способността си да прави нещо сам.

Мда, и остана с нея. Защо? Защото я обича!

Запомнете това: Единственият начин да се насладите пълноценно на любовта, е да решите да направите нещо друго, по-важно в живота си от самата любов.

Може да се влюбите в много и различни хора през вашия живот. Може да се влюбите в хора, които са добри за вас и други, които не са. Може да се влюбите по здравословен и по нездравословен за физическото и психическото ви здраве начин. Може да се влюбите млад или на стари години. Любовта не е уникална. Не е специална. Любовта със сигурност не е оскъдна.

Но уважението, което питаете към самия вас – е. Същото се отнася и за достойнството ви. Както и за умението ви да се доверявате. Потенциално във вашия живот може да минете през много любовни връзки, но изгубете ли веднъж себеуважението, достойнството си или умението си да вярвате на хората, много трудно ще си ги върнете обратно.

Любовта е чудесно преживяване. Това е едно от най-големите училища, които животът може да ви предложи. И това е нещо, което всеки трябва да се стреми да изживее и да му се наслади.

Но като всеки опит той може да е здравословен и нездравословен. Като всяко друго преживяване, не може да е позволено то да ни слага етикети, нито на нас, нито на целите ни в живота. Не може да позволим този опит на ни изяде. Не може заради него да жертваме нашата идентичност и самоуважение. Защото в момента, в който го направим, губим и любовта, губим и себе си.

Защото в живота се нуждаем от нещо повече от любов. Любовта е страхотна. Любовта е необходима. Любовта е красива.Но любовта не е достатъчна.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА