Лунен хороскоп за 10 август

| от |

Луната е в зодиакален знак Водолей, за родените през  първите, вторите, третите градуси на зодията, Луната ще направи точен съвпад със Слънцето им, тъй като двете планети са с противоположна енергия, мъжка Слънцето и женска Луната, може да почувстват безпричинно напрежение, нервност и емоционална нестабилност.

Не се изненадвайте, независимо, че давате вид за една  консервативна личност, изведнъж се засили интересът ви към всичко ново, необичайно. В главата ви нахлуват неочаквани идеи или се появява  някаква ексцентричност в поведението, импулсивност, емоционално безпокойство (това може да е провокирано от нови идеи).

Днес имате ОК за научна и интелектуална работа, работа, свързана с обществото. ОК за работа с електричество, електроника, с нови технологии. Може би изобретателите точно с тази Луна са направили откритията. ОК, за тези които се занимават с нещо необичайно. ОК  за контакти с единомишленици, с приятели по интереси. Подходящ момент за провеждане на симпозиуми, конференции, за изказвания в партийни организации, кръжоци, секции, общества. ОК за операции на съдовата система, на кръвта.

 

Луна във Водолей

ОК за водни процедури

ОК за  екстрасензорно лечение

ОК за физически упражнения.

ОК за масажи.

ОК за отказване от лоши навици.

Подходящо за шопинг терапия е:

ОК за покупка на бяла и черна техника.

ОК, за покупка на електро уреди.

ОК за покупка на GSM.

ОК за покупка на компютри.

ОК за покупка на хеликоптери, самолети, ракети, ако имате възможност.

Не се препоръчва: хирургична намеса в областта на вените, ставите, пищялите, очите. Разбира се, ако е наложително не се съобразявайте с Луната, тъй като не става дума за фатални последици. Луната насища с кръв органите, за които отговаря, за това е възможно възстановяването да бъде по – бавно. Още Авицена е давал подобни съвети. Не е препоръчително лечение на нервите и ставите Бъдете внимателни при работа с електричество и всички електроприбори. Това не е най-подходящото време за обръщане към официални инстанции.

 Отношението към парите се сменя при различните Луни, а какво е днес? Най-главното е да избягвате големите разходи. За това съвет от звездите, оставете в портфейла само необходимата сума за храна и транспорт, защото иначе може да се изкушите и да пропилеете всичко за безсмислени дреболии.

ПЕТНАДЕСЕТИ ЛУНЕН ДЕН до 20:07 часа.

Това е един от така наречените в астрологията Сатанински ден. За това ограничете контактите и общуването. Не споделяйте тайни и планове. Възможно са провокации от непознати. Не влизайте в разправии. Но  ако срещнете куче дори и бездомно – това е добра поличба. Ето една добра новина – кучета бол, вече няма виетнамци да ги ядат. Ако успеете да заспите тази нощ сънищата могат да се сбъднат, за това с лист и химикалка до леглото ви да има. Засилват се чувствата и желанията, отслабва контролът на разума, за това е необходима самодисциплина в храненето и не само там. Да се избягват пикантните храни, в момента са вредни за организма. Не позволявайте да ви използва и манипулират. Контролирайте емоциите. Препоръчват се по – малко течности. Хирургична намеса на пълнолуние не се препоръчва, разбира се ако не е наложителна. Не се изненадвайте, тази нощ може да имате неспокоен сън и дори безсъние, това се дължи на Луната. Понякога Тя има желание да й правим компания. Ако видите, някой да ходи на сън – не го будете, защото тази нощ е царството на сомнамбулите, те могат да си спят за разлика от нас и ходейки.

Пълнолуние, душата е свободна и подложена на изкушения. Свободната душа  може да встъпва в астрални битки и плътски изкушения.За това е добре да прилагаме различни ограничения и да по­беждавате плътта си. Храната добре е  да е гореща и с остри подправки но постна.Може да се пие отвара, да се яде сладко, копривена чор­ба. Не бива да се яде зеле, чесън, ябълки, да не се караме. Това е един от дните, в които е забранен сексът, тъй като трябва да сме над плътските желания. С Петнадесетия лунен ден е свързана задстомашната жлеза и диафрагмата. Нарушенията в този ден могат да доведат до болки в корема, а в най-лошия случай – до гастрит и язва.

Едно от средствата за лечение на всякакви болести, свър­зани с лунните дни, е изпълнението на практиките на този ден. Нарушенията водят до разстройство на червата. Ако ви боли ня­кой орган – е сигнал, че неправилно сте използвали енергията на някой лунен ден. Ако работите  няколко месеца правилно в този ден, ще можете да възстановите органа отговорящ за него.Как да стане това? Ментално се съсре­доточавайте върху органа, говорете му, че младата и силна кръв го измива, прави го по-силен и подпомага обновлението му, че се възстано­вява, тогава той ще оздравее. Избягвайте оперативна намеса, разбира се ако не е наложително, тъй като са възможни кръвоизливи.

Родените в Петнадесети лунен ден, носят тежка карма. Трудно се обучават и рядко се поддават на внушение, особено ако Луната е в опозиция и с Юпитер. Някои от тях имат змейска природа, носят изначално в себе си Огнения змей, който изкушава хората родени тогава. Трудно се борят със себе си и се поддават на много изкушения. Трябва да осъзнаяттова и да се откажат от съблазните и постоянно трябва да се пречистват. При тях може да бъде нарушена работата надстомашната жлеза и да развият диабет.

Ако имате важна среща бижу с камъни от ахат и изумруд ще ви донесат късмет

 

ШЕСТНАДЕСЕТИ ЛУНЕН ДЕН след 20:07 часа.

Ден за творческа реализация и създаване на нещо ново в изкуството, спортни постижения,  активно общуване с близки. Ето поне един ден в който можете да влезете в хармония със себе си. Луната препоръчва да се разходите пред природата. Добре се повлияват  търговските дейности. Не прекалявайте с лютото и силните миризми и с месото.

Ден за равновесие между физическото и астралното тяло. Да се правят физически упражнения, които подпомагат хармонията. Добре е да се занимавате миротворчество, да се правят ритуални измивания, особено ако Луната е във Водолей. Поръсете се със светена вода. В този ден не бива да се крещи и да се държите безцеремонно. Бъдете спокойни, не нарушавайте хармонията, каквото и да случи. Сексът също не е препоръчителен, но забраната не е така строга, както в Петнадесетия лунен ден.

Избягвайте да ядете гъби и храна от животински произход  фалосов символ, моркови и др. Не се договаряй­те за нищо в този ден. Неблагоприятно е да храните птиците, дори и гълъби или врабчета.

С Шестнадесетия лунен ден е свързан далакът. Добре е да го прочистите. Неправилното използване на енергията, крясъци, злоба водят до заболяване на кръвта. Ако сте покапали дрехите си, е знак за духовна нечистота.

Родените в този ден, могат да работят с времето и да осъществят несъзнателна корекция на миналото. Онези, които не се развиват, имат усещането, за ограничаване. И често животът им минава в борба с тези ограничения. Трябва да разберат, че ограниченията са техни вътрешни, а не реални. Те имат възможност да постигнат много висока цел, но са възможни проблеми в синхрона между ума и душата. Те имат огромна енергия за използването на тази свобода.

Хората на високо духовно ниво, които осъзнават в себе си в тези духовни висоти, са много милостиви и не осъждат останалите. Съвет от Луната, да нямат лоши мисли и да се обличат в светли дрехи.Добър ден за празници и тържества.

Родените на този ден са оптимисти, жизнерадостни, обичат чистотата и реда. Имат много приятели.

Ако имате важна среща бижу с камъни от турмалин и изумруд ще ви донесат късмет.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.