Лукашенко – миротворец?

| от |

Беларуският президент Лукашенко е готов да изпрати миротворчески войски за уреждане на украинския конфликт. Защо реториката му обаче е само за външна употреба и няма да получи подкрепата на беларуските граждани? Анализ на Дойче веле.

Предложението беше отправено от президента на Беларус в негово интервю за телевизионния канал Euronews. Идеята му: Беларус да изпрати свои войски, които да помогнат за прекратяване на конфликта в Източна Украйна. По този повод експерти припомниха, че подобна мисия задължително ще се нуждае от мандат на ООН. Затова и повечето от тях предполагат, че предложението на Лукашенко е по-скоро за външна употреба и цели да излъска собствения му имидж. Повечето граждани на страната са за неутралитет на Беларус в руско-украинския конфликт и не приемат идеята на президента.

Шанс за Лукашенко

Анализаторът от киевския Институт за евроатлантическо сътрудничество Владимир Горбач смята, че събитията в Украйна дават на беларуския президент ново поле за изява. „Лукашенко се опитва да използва шанса и да излезе от изолацията, в която „последният диктатор в Европа“ се оказа след налагането му на забрана да пътува в Европа“, казва той. Политологът припомня позицията на Минск след анексирането на Крим от Русия: Беларус е неутрална страна, а властите са само посредници в миротворческия процес, обяви тогава Лукашенко.

Като цяло Горбач оценява положително посредническата инициатива на Беларус в уреждането на конфликта в Украйна, но в същото време той е убеден, че присъствието на беларуски войски на украинска територия е невъзможно. „Това е неприемливо за Украйна. Тук могат да пристигнат миротворци само под егидата на ООН, но не и от ОНД, както стана в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия“, посочва Горбач.

Мисията- невъзможна

„Изявлението на Лукашенко за Euronews няма нищо общо с политическата и юридическа реалност“, казва и ръководителят на беларуския Център за политически анализи и прогнози във Варшава Павел Усов. Той се позовава на факта, че само ООН има монопол върху миротворческите действия и Беларус не може да осъществи подобна мисия без съответния мандат от ООН. Усов вижда в предложението на Лукашенко чист популистки ход в контекста на украинските събития, от които беларуският президент се надява да извлече дивиденти в своя полза за възстановяване на отношенията си със Запада. „Той иска да демонстрира пред света, че режимът му проявява добра воля за участие в разрешаването на украинския конфликт“, подчертава политологът.

Дори обаче и да получи мандат от ООН, Минск няма ресурси за изпълнение на подобна мисия, твърди Павел Усов. „Беларус има миротворческа рота от 30 души. Числеността ѝ може да бъде увеличена до 200 войници, но и те не са достатъчни да гарантират мира и контролират мирните преговори в Донбас“, казва той.

Само общи декларации, без никакъв риск

Владимир Горбач посочва още едно обстоятелство, поради което режимът на Лукашенко не може да се изявява като самостоятелен играч в украинския конфликт – огромната зависимост на Минск от Кремъл, както в икономическо, така и във военно отношение. „Още повече, че Русия не желае да прекратява конфликта, ако съдим по продължаващите сражения“, допълва Усов. Експертът обръща внимание и на това, че в случай на участие в миротворческа мисия, Беларус може да даде жертви в една чужда война. Това би било удар по имиджа на Лукашенко, който в момента е на върха на своята популярност – основно заради това, че страната изглежда стабилна. „Преценявайки всички рискове, Лукашенко едва ли ще отиде по-далеч от общи декларации“, казва в тази връзка Павел Усов.

Междувременно стана известно, че украинското външно министерство категорично отхвърля предложението на беларуския президент да изпрати миротворци в Донбас. „Ние сами сме в състояние да въведем ред на наша земя, ако чуждестранните войски се изтеглят от украинската територия“, заяви говорителят на Отдела за връзки с обществеността на украинското външно министерство Евгений Перебийнис.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.