Лудогорец вече е национална кауза

| от |

Публикуваме мнението на колегата Траян Калнаков без коментар:

„Напълно естествено е едно такова твърдение, обособено дори в заглавие, вече да е породило доста недоволство. Със сигурност множество привърженици на футбола в България въобще не са съгласни, че отборът от Разград може да изпълнява такава функция. Аргументите им са също толкова безкрайни, колкото безкраен е външният дълг на Гърция. Собственикът на „зелените” е обвиняван във всякакви грехове – от това, че купува мачoве, съдии, „пробива” играчи, та се стигне до това, че нарушава демократичните устои на „обективната” българска журналистика. Ако Лудогорец влезе в групите на Шампионска лига, очакваме критиките да станат още по-тежки, въвличайки Домусчиев във финансиране на синутските бунтовнците от Ислямска държава, борещи се до последния човек за завладяване на Ирак. Неведнъж към феновете на „лудогорци“ различни анализатори са се отнасяли с подчертано снизхождение. Били една шепа хора, а българският шампион не може да стане голям отбор, защото нямал публика. Разбира се тези критики пишем в графата „несериозни” и веднага обръщаме поглед към реалностите в нашенския футбол. А те, за голямо съжаление на тези, които точат брадвата на разградчани, сочат именно обратното.

Едно от най-често срещаните обвинения към отбора предвождан от Георги Дерменджиев е, че в него играя 90% чужденци и именно поради това не може да се нарече български. Да му се пришие званието „национална кауза” пък било смешно и немислимо. Всъщност подобен аргумент е крайно несериозен, имайки предвид какво се случва във висшата ни лига, където повечето футболисти са чужденци. По-лошото е, че те са и основни играчи на своите отбори. Определено това е световна тенденция не само на клубно, но и на национално равнище. Тези, които смятат, че Гранит Джака, Джардан Шакири, Джамайли и Инлер са етнически швейцарци, моля да намерят на картата Албания и да прочетат за нейните културни особености и именна традиция. От друга страна е много тъжно, че посредствени до средни по възможности чуждестранни футболисти превъзхождат нашите. За причините обаче трябва да се произнесат т.нар. анализатори, които в момента обаче са ангажирани с опазване свободата на словото.

Друг любим на мнозина аргумент да не подкрепят Людогорец в Европа е, че на клубно ниво не може да има националност. Същото било и в Испания, където феновете на Барса никога не могат да викат за Реал и обратно. Съвършено верен довод, въпреки, че трябва да признаем, че е изключително наивно да приемаме винаги като нещо вярно и добро, това което пристига от запад. За жалост подобни разсъждение, касаещи вечната вражда между Барса и „Белия балет” са неприложими в българската реалност. Причината е една единствена. Докато нашите отбори вече са отпаднали от европейските клубни турнири, докато Вили Вуцов прави тежки разбори, раздава присъди, Краси Балъков се мъчи да произнесе името на отбора, от който е загубил Литекс на европейската сцена, и докато на Стойчо Младенов му липсва вариантивност срещу скромния Зимбру, домакините на Реал и Барса се чудят кога ще пристигнат новите витрини за клубните музеи.

Старите вече не побират всички отличия, които са спечелили тези отбори. В това число разбира се може да включим отбори като Атлетико, Севиля, Валенсия и т.н. С други думи, националния коефициент на Испания е толкова голям, че феновете могат спокойно да си подкрепят отборите и да не се притесняват за бъдещето на клубния си футбол. В България обаче не е така. Повече от очевидно е, че българските отбори изостават от средните европейски, дори няма нужда да говорим за водещите. Липсва професионално отношение, адекватна кадрова политика, и най-важното – качествена база. За да бъдем обективни, трябва да кажем, че Лудогорец се справи успешно с повечето от цитираните проблеми. Възлов ще се окаже и проблемът, че ако продължава това представяне на родните футболни дейци, скоро националният ни коефициент съвсем ще удари дъното, а само 2 до 3 отбора ще имат излаз в Европа. Разбира се последното ще бъде крайно негативно за развитието на този спорт у нас, защото каквото и да си говорим мачовете на европейска сцена са тези, които могат да ти покажат до къде си стигнал. Това са мачовете, от които може да се изкарат пари, да те забележат и т.н. Както се казва, всеки може на стадион „Бончук” при сегашното състояние на този обичан отбор. В тази връзка утре към 22ч. вечерта футболни деятели, фенове и състезатели, задължително трябва да са завързали по един два зелени шала, да са се прекръстили по 3-4 пъти и да се молят играчите на Георги Дерменджиев да направят нов запомнящ се мач.

И накрая идва и любимият аргумент на всички фенове, коментатори и анализатори. „Подкрепям националния отбор, защото той е на всички българи, при клубните не е така”. Изключително точно казано, но на практика има известни проблеми в това твърдение. През последните години именно националният отбор стана арена на низки клубни страсти от всички страни. Треньорите селектираха футболистите, съобразно клубната им принадлежност и мениджъра. Журналисти и анализатори постоянно спореха за този или онзи футболист, главно ръководейки се от това за кой тим играе. Когато се случаше някой играч да сбърка фатално на терена, моментално беше нападан и обиждан с думи, отнасящи се до неговия клубен отбор. Най-грозно пък беше по трибуните, където вместо феновете неистово да подкрепят националните футболисти, постоянно се крещяха обиди по адрес на клубните им отбори. В резултат на тази „подкрепа”, националният ни отбор е на престижното 72 място в ранглистата на ФИФА, като преди нас са борещите се с крайната бедност държави от Африка.

Да, иска ли ни се или не, независимо от това дали можем да го приемем или не, Лудогорец вече е национална кауза. Другото е обикновена фенщина и дребнавост. Мачовете на Лудогорец в Европа са свързани с оставането на българския футбол в „играта”. За това да може да запазим настоящите си позиции, да се чуе, че и в България може да са прави качествен футбол, да се произвеждат грамотни футболисти, и не на последно място, да се види, че българската публика обича играта. Мечтата е жива, остават само два стадиона.Този в Букурещ ще се пръска по шевовете от екзалтирани румънци, а на националния стадион „Васил Левски”, всички трябва да покажат, че Лудогорец в момента е национална кауза!“

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.