Лудогорец вече е национална кауза

| от |

Публикуваме мнението на колегата Траян Калнаков без коментар:

„Напълно естествено е едно такова твърдение, обособено дори в заглавие, вече да е породило доста недоволство. Със сигурност множество привърженици на футбола в България въобще не са съгласни, че отборът от Разград може да изпълнява такава функция. Аргументите им са също толкова безкрайни, колкото безкраен е външният дълг на Гърция. Собственикът на „зелените” е обвиняван във всякакви грехове – от това, че купува мачoве, съдии, „пробива” играчи, та се стигне до това, че нарушава демократичните устои на „обективната” българска журналистика. Ако Лудогорец влезе в групите на Шампионска лига, очакваме критиките да станат още по-тежки, въвличайки Домусчиев във финансиране на синутските бунтовнците от Ислямска държава, борещи се до последния човек за завладяване на Ирак. Неведнъж към феновете на „лудогорци“ различни анализатори са се отнасяли с подчертано снизхождение. Били една шепа хора, а българският шампион не може да стане голям отбор, защото нямал публика. Разбира се тези критики пишем в графата „несериозни” и веднага обръщаме поглед към реалностите в нашенския футбол. А те, за голямо съжаление на тези, които точат брадвата на разградчани, сочат именно обратното.

Едно от най-често срещаните обвинения към отбора предвождан от Георги Дерменджиев е, че в него играя 90% чужденци и именно поради това не може да се нарече български. Да му се пришие званието „национална кауза” пък било смешно и немислимо. Всъщност подобен аргумент е крайно несериозен, имайки предвид какво се случва във висшата ни лига, където повечето футболисти са чужденци. По-лошото е, че те са и основни играчи на своите отбори. Определено това е световна тенденция не само на клубно, но и на национално равнище. Тези, които смятат, че Гранит Джака, Джардан Шакири, Джамайли и Инлер са етнически швейцарци, моля да намерят на картата Албания и да прочетат за нейните културни особености и именна традиция. От друга страна е много тъжно, че посредствени до средни по възможности чуждестранни футболисти превъзхождат нашите. За причините обаче трябва да се произнесат т.нар. анализатори, които в момента обаче са ангажирани с опазване свободата на словото.

Друг любим на мнозина аргумент да не подкрепят Людогорец в Европа е, че на клубно ниво не може да има националност. Същото било и в Испания, където феновете на Барса никога не могат да викат за Реал и обратно. Съвършено верен довод, въпреки, че трябва да признаем, че е изключително наивно да приемаме винаги като нещо вярно и добро, това което пристига от запад. За жалост подобни разсъждение, касаещи вечната вражда между Барса и „Белия балет” са неприложими в българската реалност. Причината е една единствена. Докато нашите отбори вече са отпаднали от европейските клубни турнири, докато Вили Вуцов прави тежки разбори, раздава присъди, Краси Балъков се мъчи да произнесе името на отбора, от който е загубил Литекс на европейската сцена, и докато на Стойчо Младенов му липсва вариантивност срещу скромния Зимбру, домакините на Реал и Барса се чудят кога ще пристигнат новите витрини за клубните музеи.

Старите вече не побират всички отличия, които са спечелили тези отбори. В това число разбира се може да включим отбори като Атлетико, Севиля, Валенсия и т.н. С други думи, националния коефициент на Испания е толкова голям, че феновете могат спокойно да си подкрепят отборите и да не се притесняват за бъдещето на клубния си футбол. В България обаче не е така. Повече от очевидно е, че българските отбори изостават от средните европейски, дори няма нужда да говорим за водещите. Липсва професионално отношение, адекватна кадрова политика, и най-важното – качествена база. За да бъдем обективни, трябва да кажем, че Лудогорец се справи успешно с повечето от цитираните проблеми. Възлов ще се окаже и проблемът, че ако продължава това представяне на родните футболни дейци, скоро националният ни коефициент съвсем ще удари дъното, а само 2 до 3 отбора ще имат излаз в Европа. Разбира се последното ще бъде крайно негативно за развитието на този спорт у нас, защото каквото и да си говорим мачовете на европейска сцена са тези, които могат да ти покажат до къде си стигнал. Това са мачовете, от които може да се изкарат пари, да те забележат и т.н. Както се казва, всеки може на стадион „Бончук” при сегашното състояние на този обичан отбор. В тази връзка утре към 22ч. вечерта футболни деятели, фенове и състезатели, задължително трябва да са завързали по един два зелени шала, да са се прекръстили по 3-4 пъти и да се молят играчите на Георги Дерменджиев да направят нов запомнящ се мач.

И накрая идва и любимият аргумент на всички фенове, коментатори и анализатори. „Подкрепям националния отбор, защото той е на всички българи, при клубните не е така”. Изключително точно казано, но на практика има известни проблеми в това твърдение. През последните години именно националният отбор стана арена на низки клубни страсти от всички страни. Треньорите селектираха футболистите, съобразно клубната им принадлежност и мениджъра. Журналисти и анализатори постоянно спореха за този или онзи футболист, главно ръководейки се от това за кой тим играе. Когато се случаше някой играч да сбърка фатално на терена, моментално беше нападан и обиждан с думи, отнасящи се до неговия клубен отбор. Най-грозно пък беше по трибуните, където вместо феновете неистово да подкрепят националните футболисти, постоянно се крещяха обиди по адрес на клубните им отбори. В резултат на тази „подкрепа”, националният ни отбор е на престижното 72 място в ранглистата на ФИФА, като преди нас са борещите се с крайната бедност държави от Африка.

Да, иска ли ни се или не, независимо от това дали можем да го приемем или не, Лудогорец вече е национална кауза. Другото е обикновена фенщина и дребнавост. Мачовете на Лудогорец в Европа са свързани с оставането на българския футбол в „играта”. За това да може да запазим настоящите си позиции, да се чуе, че и в България може да са прави качествен футбол, да се произвеждат грамотни футболисти, и не на последно място, да се види, че българската публика обича играта. Мечтата е жива, остават само два стадиона.Този в Букурещ ще се пръска по шевовете от екзалтирани румънци, а на националния стадион „Васил Левски”, всички трябва да покажат, че Лудогорец в момента е национална кауза!“

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…