Лоши лимони

| от |

Едно мнение на евродепутата Ивайло Калфин публикувано в личния му блог http://kalfin.eu 

Преди 24 години България тръгна по нов път. Изкушен съм да перифразирам китайската поговорка, че когато не знаеш накъде отиваш, не трябва да се изненадваш къде си стигнал. В последните дни слушам политици от миналото да разправят, че преходът ни бил провален. Не мисля, че е провален, но е хаотичен и без ясна цел.

Когато сравнявам какво се случва в страни, с които тръгнахме от едно положение през 1989 г., най-лесно виждам разликите.

Проблемът на българският преход е, че непрекъснато криволичи.

Че чувството на омраза, отричането, противопоставянето заместват разумната политика.

Днес също в държавата ни няма политически лидери, а партийните водачи ни занимават с личните си амбиции и отношения. Затова някой започва една политика, следващият я замразява или отменя, после се започва друга.

Преди да мислим как живеят хората, спорим с години и емоции за новата конституция. Вместо да укрепим икономиката, за да може тя да поддържа жизнено равнище, ние я подменихме със самоцелна реституция и порочно проведена приватизация.

Най-лошото е, когато преповтаряме една и съща грешка. Когато избираме да ни управляват хора само защото не са предишните и после си блъскаме главата как да се отървем от тях. Когато много партийни босове и активисти виждат в политиката единствено лостове за влияние и забогатяване, а избирателите заради апатия или емоции ги оставят да продължават.

Кой позволява това да се случва?

Извинете ме, че ще ви го кажа, но това са избирателите. Или тези, които отказват да избират. Наистина ли чакаме в България отнякъде да се появят честни, умни и можещи политици някак си от само себе си? Или че самият факт, че някой е изгонен от властта, защото се е оцапал тотално в нея е достатъчен, без да се запитаме кой идва на негово място? През последните години се случи едно – много свестни, авторитетни и способни хора се отдръпнаха от политиката. Собственото мнение беше заменено от партийните послушници с любезното съдействие на тези, които ги търпят и на всичкото отгоре ги избират. Все повече разбирам хората, които могат да направят много в политиката за България, но които не искат по никакъв начин да се занимават с това.

Преди години американският икономист Акерлоф получи Нобелова награда, за изучаването си на икономически системи, които автоматично произвеждат лошо качество. Нарече тези продукти „лоши лимони”. Кой ли най после ще покаже ясно защо българската политика произвежда все по-лоши лимони?

Акерлоф говори за липсата на еднаква информираност на всички. Каква ли е причината в политиката?

Давам си сметка, че съм част от същия преход. Бях на 25, сега наближавам 50-те. Не ме успокоява това, че много пъти съм защитавал правилни позиции с цената на жертви и хули от правоверните партийци, които са си доволни от сегашната система. Въпреки това съм отстоявал и съм се борел за ценности, в които вярвам и когато макар и бавно те си пробиват път, когато чувам подкрепата на много хора и когато имам чиста съвест, аз продължавам. В момента, в който усетя, че губя подкрепата – не на велможите, а на хората – ще се оттегля.

За мен най-важното е обществото ни да успее да намери съгласие по няколко важни теми и да не се отклонява от тях. Да се мотивира, че всички сме в една лодка и спасението си зависи от собствените ни умения. Да не подменяме нежеланието да намерим национално съгласие с празните обвинения към „външни сили”. Европа нито ни съсипа предприятията, нито селското стопанство. Европа ни натиска да направим това, което иска всеки българин – справедливост и достоен живот. Казвам го ден, след като в България се създаде нова националистическа партия, която избра за създаването си 75-годишнината на кървавата Кристална нощ на Хитлер. Ако ни води омразата – към вътрешни или чужди субекти, не след 24, а след 124 години ще си задаваме въпросите Кой? и Защо?

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.