Лобисти в сянката на властта

| от |

Новината удари като бомба: „Ню Йорк Таймс” твърди, че чужди правителства прокарват своите интереси в САЩ чрез милионни дарения за могъщи мозъчни тръстове. Как се купува влияние разкриват и някои поверителни документи, предава Дойче веле.

Мозъчните тръстове, наричани още „аналитични центрове“, „фабрики за идеи“ или тинк-танкове (на английски: think tanks) са неотделима част от политическия пейзаж на Вашингтон. Те публикуват изследвания по всевъзможни теми, организират конференции, кръгли маси и изслушвания. В най-добрия случай така те дават важни импулси за работата на Конгреса или за политиката на правителството. Смята се дори, че тинк-танковете са важен ресурс на американската политика. Медиите често цитират резултатите от техните изследвания, които в общия случай са обозначени като „независими”. Но мозъчните тръстове изобщо не са политически неутрални, дори напротив – в повечето случаи те имат определен политически профил, който дори не крият.

В много от тези „лаборатории за идеи” работят бивши правителствени служители или някогашни политици. Според един популярен израз, правителствените служби и лобистките организации са свързани с летяща врата, тоест – кадрите лесно се движат в двете посоки. Същото важи и за текучеството между правителствените служби и тинк-танковете във Вашингтон. Така мозъчните центрове си осигуряват достъп до коридорите на властта и до неформалните структури на политическия елит.

А това е особено интересно за много държави от цял свят. Защото във Вашингтон край кабинетите на могъщите политици чакат стотици представители на чуждестранни държави, за които никак не е лесно да вкарат една или друга тема в полезрението на сенатори, конгресмени и представители на държавната администрация. През мозъчните тръстове това става много по-лесно, особено когато в тези центрове работят бивши високопоставени политици. А подобни случаи – колкото щеш.

Една добре пазена тайна

Според едно проучване на вестник „Ню Йорк Таймс” мозъчните тръстове имат обаче и друга тайна, за която предпочитат да не говорят. Става дума за даренията, които получават от чужди правителства и от институции, близки до тези правителства. Още в далечната 1938 година, когато Конгресът реши да „запуши“ каналите на нацистката пропаганда към САЩ, беше приет закон, според който лобистите на чужди държави са длъжни да се регистрират в Министерството на правосъдието като „агенти” на тези държави. Според разследването на „Ню Йорк Таймс” мозъчните тръстове обаче не смятат себе си за лобистки организации и съответно са убедени, че този закон не ги засяга.

Журналистите от нюйоркския вестник от своя страна твърдят, че в днешно време е невъзможно да се прокара ясна разграничителна линия между тинк-танкове и лобисти. Те пишат, че 28 големи мозъчни тръста, сред които такива популярни фирми като „Брукингс”, „Центъра за стратегически и международни изследвания” или „Атлантическият съвет”, от 2011 година досега пряко или косвено са получили десетки милиони долари от 64 чуждестранни правителства или съответни правителствени служби. В отплата те полагат усилия да вкарат във вашингтонския политически дневен ред приоритетите на своите поръчители. Тоест, очевидно става дума за опита чрез дарения за тинк-танкове да се упражнява влияние върху американската политика.

„Ню Йорк Таймс” публикува един поверителен документ на норвежкото външно министерство, в който този факт се признава съвсем открито. За една малка държава, пише в документа, е много трудно да установява добри контакти с високопоставени политици, висши държавни чиновници и експерти в столицата на САЩ. Но даренията за мозъчни тръстове можели да отворят някоя и друга врата, а няколко такива тръста вече дали да се разбере, че ще вземат присърце проблемите само на онези чуждестранни правителства, които им направят дарение. Неколцина дипломати, цитирани в този поверителен документ, подчертали, че от размера на дарението зависи на кое точно стъпало от политическата йерархия ще бъдат осигурени необходимите контакти. Парадоксално звучи, но нека да припомним, че Норвегия от години насам е начело на списъка на най-малко корумпираните държави…

Дарения, които (не) влияят на резултатите

Разбира се, в разследването на „Ню Йорк Таймс” присъстват и по-очаквани имена като Катар и Обединените арабски емирства, например. За Катар вече от години се смята, че поддържа и финансира „Мюсюлманските братя” в арабските страни, че има топла връзка с „Хамас” и дава подслон на различни радикални ислямисти, включително и от „Ислямска държава“ (ИД) – все факти, които официален Вашингтон едва ли одобрява. И тъкмо един от изброените в разследването вашингтонски тинк-танкове е получил милиони долари от Катар, а в управителния му съвет седи един бивш катарски премиер.

Самите мозъчни тръстове категорично твърдят, че даренията не оказват никакво влияние върху резултатите от тяхната изследователска дейност. Президентът на „Брукингс” Строуб Талбът обвинява журналистите, че неоснователно създават впечатлението за подкупност на мозъчните центрове. „Ние не търгуваме с влияние, защото това би било в разрез с нашата академична свобода,” казва Талбът и уточнява че във финансово трудни времена няма как да се мине без дарения – а дарителите очакват резултати. „Ню Йорк Таймс” цитира обаче неколцина бивши или настоящи служители на тинк-танкове, които твърдят точно обратното: по време на работата им над едно или друго изследване, върху тях определено бил оказван натиск, за да представят именно „правилните” резултати. Те посочват един проблем, който и журналистите добре познават: автоцензурата, която често пъти изследователите си налагат, за да не обидят спонсора.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.