Лобисти в сянката на властта

| от |

Новината удари като бомба: „Ню Йорк Таймс” твърди, че чужди правителства прокарват своите интереси в САЩ чрез милионни дарения за могъщи мозъчни тръстове. Как се купува влияние разкриват и някои поверителни документи, предава Дойче веле.

Мозъчните тръстове, наричани още „аналитични центрове“, „фабрики за идеи“ или тинк-танкове (на английски: think tanks) са неотделима част от политическия пейзаж на Вашингтон. Те публикуват изследвания по всевъзможни теми, организират конференции, кръгли маси и изслушвания. В най-добрия случай така те дават важни импулси за работата на Конгреса или за политиката на правителството. Смята се дори, че тинк-танковете са важен ресурс на американската политика. Медиите често цитират резултатите от техните изследвания, които в общия случай са обозначени като „независими”. Но мозъчните тръстове изобщо не са политически неутрални, дори напротив – в повечето случаи те имат определен политически профил, който дори не крият.

В много от тези „лаборатории за идеи” работят бивши правителствени служители или някогашни политици. Според един популярен израз, правителствените служби и лобистките организации са свързани с летяща врата, тоест – кадрите лесно се движат в двете посоки. Същото важи и за текучеството между правителствените служби и тинк-танковете във Вашингтон. Така мозъчните центрове си осигуряват достъп до коридорите на властта и до неформалните структури на политическия елит.

А това е особено интересно за много държави от цял свят. Защото във Вашингтон край кабинетите на могъщите политици чакат стотици представители на чуждестранни държави, за които никак не е лесно да вкарат една или друга тема в полезрението на сенатори, конгресмени и представители на държавната администрация. През мозъчните тръстове това става много по-лесно, особено когато в тези центрове работят бивши високопоставени политици. А подобни случаи – колкото щеш.

Една добре пазена тайна

Според едно проучване на вестник „Ню Йорк Таймс” мозъчните тръстове имат обаче и друга тайна, за която предпочитат да не говорят. Става дума за даренията, които получават от чужди правителства и от институции, близки до тези правителства. Още в далечната 1938 година, когато Конгресът реши да „запуши“ каналите на нацистката пропаганда към САЩ, беше приет закон, според който лобистите на чужди държави са длъжни да се регистрират в Министерството на правосъдието като „агенти” на тези държави. Според разследването на „Ню Йорк Таймс” мозъчните тръстове обаче не смятат себе си за лобистки организации и съответно са убедени, че този закон не ги засяга.

Журналистите от нюйоркския вестник от своя страна твърдят, че в днешно време е невъзможно да се прокара ясна разграничителна линия между тинк-танкове и лобисти. Те пишат, че 28 големи мозъчни тръста, сред които такива популярни фирми като „Брукингс”, „Центъра за стратегически и международни изследвания” или „Атлантическият съвет”, от 2011 година досега пряко или косвено са получили десетки милиони долари от 64 чуждестранни правителства или съответни правителствени служби. В отплата те полагат усилия да вкарат във вашингтонския политически дневен ред приоритетите на своите поръчители. Тоест, очевидно става дума за опита чрез дарения за тинк-танкове да се упражнява влияние върху американската политика.

„Ню Йорк Таймс” публикува един поверителен документ на норвежкото външно министерство, в който този факт се признава съвсем открито. За една малка държава, пише в документа, е много трудно да установява добри контакти с високопоставени политици, висши държавни чиновници и експерти в столицата на САЩ. Но даренията за мозъчни тръстове можели да отворят някоя и друга врата, а няколко такива тръста вече дали да се разбере, че ще вземат присърце проблемите само на онези чуждестранни правителства, които им направят дарение. Неколцина дипломати, цитирани в този поверителен документ, подчертали, че от размера на дарението зависи на кое точно стъпало от политическата йерархия ще бъдат осигурени необходимите контакти. Парадоксално звучи, но нека да припомним, че Норвегия от години насам е начело на списъка на най-малко корумпираните държави…

Дарения, които (не) влияят на резултатите

Разбира се, в разследването на „Ню Йорк Таймс” присъстват и по-очаквани имена като Катар и Обединените арабски емирства, например. За Катар вече от години се смята, че поддържа и финансира „Мюсюлманските братя” в арабските страни, че има топла връзка с „Хамас” и дава подслон на различни радикални ислямисти, включително и от „Ислямска държава“ (ИД) – все факти, които официален Вашингтон едва ли одобрява. И тъкмо един от изброените в разследването вашингтонски тинк-танкове е получил милиони долари от Катар, а в управителния му съвет седи един бивш катарски премиер.

Самите мозъчни тръстове категорично твърдят, че даренията не оказват никакво влияние върху резултатите от тяхната изследователска дейност. Президентът на „Брукингс” Строуб Талбът обвинява журналистите, че неоснователно създават впечатлението за подкупност на мозъчните центрове. „Ние не търгуваме с влияние, защото това би било в разрез с нашата академична свобода,” казва Талбът и уточнява че във финансово трудни времена няма как да се мине без дарения – а дарителите очакват резултати. „Ню Йорк Таймс” цитира обаче неколцина бивши или настоящи служители на тинк-танкове, които твърдят точно обратното: по време на работата им над едно или друго изследване, върху тях определено бил оказван натиск, за да представят именно „правилните” резултати. Те посочват един проблем, който и журналистите добре познават: автоцензурата, която често пъти изследователите си налагат, за да не обидят спонсора.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.