Лиценз за убиване

| от |

Има ли право една демократична държава да разпорежда убийства извън своите граници? В света на шпионите този въпрос остава без отговор. Политиците също го отбягват. Нека да надзърнем зад тази дебела завеса от мълчание заедно с Дойче веле.

A-replica-of-the-umbrella-that-a-KGB-agent-used-in-1978-to-kill-Bulgarian-dissident-and-radio-broadcaster-Georgi-Markov-2131388

Убийството на българския дисидент Георги Марков през 1978 година в Лондон по поръчение на комунистическите тайни служби влиза на челно място в една мрачна поредица от времето на Студената война. В същия списък е украинският дисидент Лев Ребет, убит през 1959 година от КГБ в Мюнхен. Мрачно известни са и многобройните убийства, извършени от Карлос „Чакала“ – пак главно по поръчение на комунистически шпионски централи. От 50-те години на ХХ-ти век тайните служби по цял свят все по-често изпращат наемни убийци за ликвидиране на неудобни лица. Съветският КГБ е най-активен, но дори демократични правителства и до ден-днешен работят с агенти, които притежават „лиценз да убиват“. Според експертите общо около 25 000 души са станали жертва на такива „мокри поръчки“.

За убийствата обикновено се използват отрова, бомби, снайперисти, а напоследък все по-често и дрони. В списъка на загиналите личат имена на политици, дисиденти, учени, на действителни или предполагаеми терористи. Нерядко обаче умират и съвършено невинни хора, които просто са се оказали в неподходящото време на неподходящото място.

Перфектното убийство

Днес редица държави предпочитат да използват не хора, а техника за изпълнение на мокрите поръчки. Въпреки това обаче идеята си остава същата, както в началото на Студената война: по поръчение на политиците да се ликвидират неудобни личности извън границите на страната.

Всъщност, още през миналия век научно-техническите постижения бързо навлизат в този мрачен бизнес. В Съветския Съюз стотици учени са впрегнати в разработването на технологии за безшумни и незабележими убийства. Не спят обаче и противниците от ЦРУ. Американците си осигуряват например услугите на химика д-р Сидни Готлиб, който разработва отрови и бактерии, ускоряващи пътя към отвъдното. През август 1960 година неговите продукти са подложени на първо изпитание: Белият дом решава да елиминира демократично избрания премиер на Конго Патрис Лумумба, защото го подозира в симпатии към комунистическия блок. Готлиб трябва да порови сред епруветките си и да открие онази отрова, която може да умори Лумумба, без да привлича подозрения върху САЩ. Операцията в крайна сметка се проваля, защото Лумумба се намира под закрилата на ООН и агентите не успяват да сипят отрова в храната му. Малко по-късно премиерът става жертва на преврат, извършен от полковник Мобуто.

Доктор Готлиб обаче продължава дейността си. В началото на 1960-те години той разработва няколко варианта за убийството на кубинския лидер Фидел Кастро. ЦРУ набавя цяла кутия с любимите пури на Кастро, а в лабораторията им инжектират отровата ботулин. Кутията е доставена в Куба, но така и не стига до кабинета на Фидел. Проваля се и опитът Кастро да бъде отровен с помощта на луксозна писалка, която автоматично да му инжектира никотинсулфат. Пак ЦРУ в различна степен носи отговорността за убийството на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо, на президента Нго Дин Дием в Южен Виетнам и на чилийския военен шеф Рене Шнайдер.

Грубите ръце на Мосад

Докато Москва и Вашингтон залагат най-вече на сложни планове и на инсценирана „естествена смърт“, експертите на израелския Мосад пипат доста по-грубо. Те се специализират в малки бомби, скрити в писма или пакети. Първите им жертви през 1956 година са един египетстки агент и египетско военно аташе. Мосад подозира, че двамата подпомагат палестински терористи, които се опитват да проникнат на израелска територия. „Пощенските бомби“ бързо се превръщат в истински шпионски шлагер. Те не само убиват и нанасят огромни щети, но и насаждат страх в главите на враговете. През 60-те години на миналия век няколко египетски специалисти по ракетна техника (включително и техни германски помощници) стават жертва на такива атентати. Мосад и до днес не се церемони особено с онези учени, които според израелците разработват опасни оръжия. На мушка навремето беше Ирак, днес пък е Иран. Но модата на пощенските бомби постепенно отминава, след като в Египет започват рентгенови проверки на съмнителни пратки.

Мосад променя начина си на работа и бомбите все по-често се монтират в телефонни апарати, в хотелски стаи или в автомобили. Агентите понякога изпълняват мокрите поръчки и лично, обикновено с огнестрелно оръжие. След кървавия палестински атентат по време на Мюнхенската олимпиада през 1972 година, Израел предприема мащабна отмъстителна операция. Тя продължава цяло десетилетие, а след нея остават дузина трупове – всички терористи, но и неколцина палестинци, които нямат нищо общо с атентата. През юли 1973 в норвежкия град Лилехамер хората на Мосад ликвидират предполагаемия организатор на атентата. Оказва се обаче, че е станала грешка: убитият е марокански емигрант, който просто прилича на палестинския терорист. Норвежката полиция успява да арестува няколко израелски агенти, а операцията се превръща в най-голямото унижение за Мосад до ден-днешен.

През 1976 година САЩ официално се отказват от поръчковите политически убийства. Съответната правителствена директива е подписана лично от президента Джералд Форд. И докато демократични страни като САЩ постепенно признават извършените престъпления и променят политиката си, Кремъл и наследниците на КГБ все още държат тайните под ключ. И навярно продължават по стария път. Загадъчната смърт на Александър Литвиненко през 2006 година за пореден път потвърди това подозрение.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.