Лицата на Промяната: Социалната чайна на Мая и Стояна

| от |

Те са млади, ентусиазирани, с иновативни идеи, готови да променят света. Представяме ви лицата на Промяната: петимата финалисти в социално-отговорната инициатива Game Changers – Промяната.

Запознайте се с Мая Донева и Стояна Стоева от Варна – две дами с дъх на чай и мечтата да създадат социална чайна в морската столица, където да помагат на децата от институциите в тяхната социализация и професионална реализация. Запознайте се и с останалите финалисти по програмата и ги подкрепете тук до 9 ноември.

Представете се накратко.
Мая:
Завършила съм Журналистика и в момента уча МВА в International University College във Варна. Живяла съм около година и половина в Чехия и Полша като студентка и съм посетила над 15 страни, най-вече пътувайки на стоп или по доброволчески проекти. Работя като обучител за младежки, образователни и културни проекти от седем години, като в последните три работя и като част от екипа на Варна – кандидат за Европейска младежка столица. Имам две чудесни деца – на две (Аделина) и три години (Симеон) и прекрасен всеотдаен мъж Тихомир, които ме подкрепят в работа ми, пътуват с мен, дават ми идеи и най-вече сила. Те са една от причините да искам да променя света. Виждайки колко е обикновен светът за едно дете, няма как да не опиташ да го запазиш такъв и за възрастните.
Стояна: Завършила съм Философия в Софийския университет. Работила съм в неправителствени организации, издателство, агенция за пазарни изследвания като изследовател, преводач на свободна практика, консултант на проекти. Доброволец. Имам емигрантски опит. Свирила съм на пиано, за съжаление не достатъчно. Имам семейство и дъщеря на три години и половина – Вихра. Обичам да пътувам винаги, когато мога.

Защо социална чайна и откъде ви хрумна тази идея?
Мая:
Странното е, че идеята ни е хрумнала независимо една от друга. Чайна, защото се асоциира с време, спокойствие и хармония – нещо, което отчаяно търсят всички забързани хора. Чайна, защото все повече и повече аз, моето семейство, моите приятели, техните приятели и т.н. нямаме място, което да наречем „нашето място“ във Варна. Чайна и защото пиенето на чай е тайнство, носещо доверие, споделяне и усещания, за които все повече сме изтръпнали.
Стояна: Защото обичам чай (усмихва се). И кафе. Преди повече от десет години с една приятелка си представяхме как ще си направим чайна някой ден. Тогава тези места в България се срещаха много рядко. Представяхме си уют и миризма на чай и домашни сладки. После години по-късно, когато се срещнахме с Мая и се случи приключението „Розови очила”, се оказа, че това е нещо, което всеки си е представял по някакъв начин. Беше лесно. Още по-лесно е, когато нямаш подобно място наоколо. Тогава си го представяш. Място, в което да се срещаш с приятели, на което да провеждаш работни срещи или да споделиш събитие – музика, книга, представяне.

Според вас по-лесна ли е интеграцията, когато човек се намира в неформална обстановка тип заведение?
Мая:
Да се интегрираш някъде означава, че не си от това някъде, а от другаде или от никъде. Децата от институции не са от нашите градове или села – те са си от институции и това е много тъжен и видим факт. Дали е лесно – със сигурност не е лесно, но е възможно.
Стояна: Разбира се. Затова след официалната среща или конференция, обикновено се организират коктейли и вечери.

Какво ще се случва във вашата чайна?
Мая:
Накратко казано – събития. Литературни вечери, дни на Испания, седмици на Азия, вечери на акустичната китара, изложби, дискусии и събирания на хора по интереси в креативни лаборатории: например младите инженери, опитните архитекти и учещите ИТ-та. Чайната ще бъде леко и ненатрапчиво място за контакти.
Стояна: Извън правенето на кафе и чай, това ще бъде място за различни събития – организирани и неформални. За музика, прожекция, представяне на книги, тематични събития, игри. Място за учене – на младежите, които работят там и провеждане на срещи с по-малките от институциите. Отворено за всякакви добри идеи, които можем да случим или да подкрепим.

На какво искате да научите децата, които ще работят в нея?
Мая:
Децата ще участват в менторската програма от 15-годишни, а младежите, които ще работят в чайната, ще са над 18 години. Всеки от тях ще има нужда от личен подход и отношение. Работата в чайната е социален трамплин към по-добра среда, по-добра работа, повече увереност и повече доверие към хората. Менторската програма ще съдържа модули както за чисто практически неща като „отговорности и задължения на работа“, така и модули за симулационни игри за умения за учене, игри за екипност и упражнения за емоционална интелигентност.
Стояна: В нея ще работят млади хора, които излизат от институции. Там ще имат възможността да приложат на практика наученото в рамките на менторската програма. Но преди всичко – самоуважение, уважение към другите, чувствителност, смелост – да мечтаят, да се борят и да отстояват себе си. Включително чрез съвсем практически неща.

Ако имаш магическа пръчка, какво щеше да направиш с нея?
Мая:
Бих направила така, че да можем да се срещаме с нашето „Аз“ като дете – когато сме на три, пет, десет години. Да си говорим за това, което сме си обещали, че ще направим, и за това, което няма да позволим да стане. Хората се забравят – както в амбициите си, така и в своя собствен „Аз“, забравят кои са всъщност. Аз вярвам искрено, че хората по подразбиране са добри и достатъчно чести refresh-срещи с детето-Аз ще им напомни кои са важните неща.
Стояна: Да налея повече разум и любов в хората.

Каква беше детската ти мечта?
Мая:
Да стана журналист – военен кореспондент като Елена Йончева и да пътувам до Афганистан и Чечня, за да помагам на хората. В течение на времето разбрах, че помагането е по-скоро приоритет на хуманитарните работници, но дълго време се вживявах като репортер пред касетофона и радиото.
Стояна: Първо исках да бъда писател, после психолог. В крайна сметка – дървен философ.

А за какво мечтаеш днес?
Мая:
За чайната (усмихва се).
Стояна: Мир, спокойствие.

Истинският чай е с вкус на…
Мая:
Истинският чай е направен от някой, който го е грижа за теб. Леки джинджифилови нотки и поднесен с огромна усмивка и топлота.
Стояна: Любов, споделеност.

 

С Нова телевизия

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони, объркали сте адреса. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.