Лицата на промяната: ИТ общността на Емо и Тео

| от |

Те са Емо и Тео. Родени във Враца и решени да бъдат Промяната за Враца. Те са лицата на Промяната и едни от финалистите в социално-отговорната инициатива Game Changers – Промяната. Мечтаят да създадат ИТ център и ИТ общност в родния си град, като по този начин осигурят нова алтернатива за младите хора на Враца.

Как се създава общност? Какво искат да кажат на учениците си и какво биха попитали световните ИТ имена? Отговарят Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов. А кои са останалите финалисти и техните идеи и как може да ги подкрепите, може да видите тук.

Представете се накратко.
Емо:
Аз съм Емо от Враца. Завършил съм Информатика в Софийския университет през 2010 година. След това работих две години като учител по Програмиране като част от програмата „Заедно в час”. Това ми позволи да науча много за себе си, за преподаването и най-важното – да видя с очите си как се случва промяната. В момента преподавам за четвърта година в училището, където започнах – СПГЕ „Джон Атанасов”. Освен това съм програмист в „Мусала Софт”. През свободното си време обичам да играя футбол. Докато бях в Софийския университет, четири години подред организирах футболен турнир за моя факултет, а след това и за целия университет. Също така се интересувам и от предприемачество.
Тео: Аз съм Тео, родом съм от Враца. Уча в Софийския университет, специалност „Софтуерно инженерство”, трета година. Едновременно с това работя и като Android разработчик в една софтуерна фирма в София. В свободното си време обичам да чета и да ходя на кино, занимавам се и с пост-продукция на видеа, а в училище организирах Treasure Hunt игри.

IT професията като че ли е една от най-популярните в момента. Защо обаче се оказва, че във Враца IT специалистите са дефицит?
Емо: 
Всъщност има много врачани, които успешно се реализират в ИТ сферата, но в София или извън България. В момента няма организация или място във Враца, което да събере такива хора и да им позволи да работят в родния си град.
Тео: Хората във Враца не са запознати добре с ИТ сферата и гледат на нея като на нещо чуждо и странно. Единствено децата имат известен допир с нея в училище, но той е напълно недостатъчен, за да могат да се запалят и да поискат да се развиват в тази насока.

Кое преобладава – желанието да помогнеш на града или да обучиш колкото се може повече ИТ специалисти?
Емо:
Желанието да помогна на града преобладава. В момента ИТ сферата е най-подходящото, за да се случи това. Разбира се, не всички врачани трябва да разработват софтуер, това е само първата стъпка.
Тео: Както ние виждаме нещата – двете са взаимно свързани. Школи за обучение на специалисти има в много български градове, нашата цел по-скоро е да запалим интереса към сферата още от ранна детска възраст, да покажем на младите този друг свят, който въобще не е толкова далечен, колкото възрастните им го описват и лека по лека да се промени нагласата на хората към нашата област. Да започне да се гледа на нея като на възможност, като една не достатъчно разработена ниша, в която обаче има потенциал, дори и във Враца. За да не се окаже след време – а то няма да бъде далеч, ако не се направи нещо – че магазинерите са повече от клиентите.

Кое е най-важното при създаването на истинска общност?
Емо:
Да има агенти на промяна и хора, които са обединени от обща кауза и споделят общи ценности.
Тео: Има една критична маса, която е необходима, за да престанат хората да си казват: „Гледай я тази сбирщина от идиоти какво пак прави”, и да се превърне в „Братовчед ми онзи ден ходи там и вече сам направи фирмения си сайт, без да плащаме на никого”. За щастие, с курсовете, които вече две години водим с Емо и около 60 души, които са минали през нашите ръце, ние започнахме да събираме тази маса. Остава да се отвори и пространството, където тя да се събира, да измисля, да създава.

Извън ИТ знанията, на какво още искаш да научиш младите хора?
Емо:
Упоритост, проактивност, да следват мечтите си, да бъдат полезни на околните.
Тео: ИТ знанията сами по себе си учат, че ако искаш да успееш, са нужни постоянство, упоритост и много отдаденост на целта. А аз лично им казвам и че грешките не винаги трябва да се възприемат като лошо нещо, те са възможност следващия път да направиш нещата по-добре.

С кое световно ИТ име би искал да се срещнеш и какво би го попитал?
Емо:
Началника на ИТ отдела в ЦРУ/ФБР – от любопитство: Могат ли да четат мисли на хората? Контролират ли атмосферните условия? Може ли достъп до всичките им досиета (усмихва се)?
Тео: Имам няколко идеи за бъдещето на Google, но това си е между мен и Лари Пейдж.

А какво би посъветвал Марк Зукърбърг?
Емо:
Да инвестира в образование на бедни деца, които нямат достъп до качествено образование. След това да даде възможност на тези младежи да работят с него – те със сигурност ще изплатят инвестицията многократно.
Тео: Да не следва съвети от случайни хора. Да си купи остров, докато може.

Най-важният урок, който един учител може да предаде на ученика си?
Емо:
Да вярва в себе си и да изисква много от себе си.
Тео: Не приемай всичко, което ти кажат за единствена истина, подлагай всичко на съмнение, не спирай да задаваш въпроси.

 

С Нова телевизия

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“